Пънк в три части: Началото

Пънк в три части: Началото

Бийтълс манията е завладяла целия свят. Ленън твърди, че Бийтълс са по-популярни от Христос. Led Zeppelin излизат с гръм и трясък на сцената, Бонъм и Пейдж се самозабравят и правят по 20-минутни сола. Всички банди се надпреварват кой ще създаде по-сложна композиция, вокалистите са с огромен диапазон, но и огромно его.

Докато една група от тийнейджърите им се възхищава, една друга група ученици се отвращава от това до къде е стигнал рокендролът. Къде отиде енергията? Къде е бунтарският дух? Кое те кара да танцуваш и да се забавляваш? Как стана така, че рокендролът вече е достъпен само за големите музиканти? Отвратените от цялата помпозност и претенциозност на рокзвездите са твърдо решени да върнат музиката, там където ѝ е мястото – на улицата, в подлезите, в мръсните тоалетни на евтините заведения.

От нищото се появява пънкът и играта никога няма да е същата.

Преди да стигнем до култовите Ramones, The Clash и Sex Pistols, трябва да намерим корените на пънка, хората и местата, които са го създали. Като звучене пънк музиката е емоционална и проста. Тя е суровата есенция на рокендрола – енергия и шум в едно. Какофония от звуци (понякога), елементарни структури на песните, минимализъм и изкуство в най-първичния му вид. Няма декори, няма сценични костюми, няма пиротехника и специални ефекти. Има един бас, една китара и едни барабани. Има желание да свириш и да пееш. Дали можеш е въпрос, който спокойно можем да кажем, че няма никакво значение.

Когато говорим за основите на пънка, трябва да споменем, че чисто музикално, едни от първите песни, доближаващи се до това звучене, с което ние всички свързваме пънка, са Rumble на Link Wray (1958), Louie Louie на The Kingsmen (1963), Surfin’ Bird на The Trashmen (1963), Psycho на The Sonics (1965), You Really Got Me на The Kinks (1964) и смея да твърдя My Generation на The Who (1965) заради провокативния текст и емблематичната си бас линия.

Тогава кой създаде пънка?

Ramones? Sex Pistols? Не, техните дебютни албуми чак през 76-та и 77-ма и въпреки че са отговорни за популяризирането на пънка като музика и култура, преди тях има други изпълнители, които полагат основите на това разрушаващо стереотипите течение.

Това са The Velvet Underground, които експериментират с различни звуци, повтарящи се, атонални композиции. На моменти звучат монотонно, звучат сурово, в песните им често не се пее, а се рецитира поезия, създадена от гениалния Лу Рийд. Говори се за секс, за наркотици, за проституция – нещата, които, нека си го кажем, хранят и вдъхновяват рокендрола. Продуцирани и менажирани от легендарния Анди Уорхол, The Velvet Underground никога не постигат комерсиален успех, но всеки купил си техен албум по-късно създава банда.

Не можем да пропуснем и The Stooges с техния фронтмен Иги Поп. The Stooges са шумни. Те са върнали музиката обратно до самото същество на рокендрола, смъкнали са лъскавото палто от гърба му и са го наритали в кофите за боклук. Песните им те хващат за гушата – Иги ти крещи в лицето, Рон Аштън (китара) свири извън рамката, извън тоналността на песента, а китарата му е почти толкова силна и остра, колкото крясъците на Иги. Изведнъж се появява саксофон и Стив МакКай те вкарва в джаза. Тялото ти се клати неравномерно. Надрусал си се, без въобще да си виждал дрога през живота си. Ти си по-голям от живота.

От друга страна имаме и The New York Dolls. Мъже, облечени в женски дрехи, гримирани, даващи началото не само на пънка, но и на глем вълната, която по-късно ще бележи седемдесетте години. Когато свирят на живо, тълпата полудява, а клубовете са принудени да връщат хора, просто защото са претъпкани. Не по-малко важни от тях са MC5, които някои определят като „най-опасната група на света“.

На 10-ти декември 1973-та Хили Кристъл открива клуб в Ню Йорк. Кръщава го CBGB’s (съкратено от country, bluegrass and blues) и реално създава мястото, което ще роди цялата пънк сцена не само в САЩ, но и навсякъде по света. Хили има една единствено условие – бандите, които ще свирят, трябва да изпълняват само авторска музика. Никакви кавъри! Познайте къде отиват всички младежи, които нямат договори със звукозаписни компании, всички онези, които са вдигнали среден пръст на обществото и репетират по гаражите.

Първата група, която свири на живо в CBGB’s e Television. Всъщност тогава все още не е имало сцена, така че на Television им се налага да си я сковат сами. Колко по-пънкарско от това може да стане? След тях през същата сцена минават Dead Boys, Blondie, The Police, Ramones и много други.

Talking Heads откриват един концерт на Ramones в CBGB’s като трио и две години по-късно издават дебютния си албум Talking Heads: 77, съдържащ може би най-известната им песен, Psycho Killer.

В онези години преди 1976-та е още твърде неясно какво е пънк и какво не е. Затова дори експерименталното дуо Suicide спокойно може да мине за пънк група, макар че те се свързват и с ню уейв и електронната музика. Естествено те също преминават през CBGB’s, просто защото създават собствена музика и са авангардни.

Завършвам този материал с няколко думи за The Modern Lovers. Групата издава един-единствен албум, в който взимат участие Джери Харисън (след разпадането на The Modern Lovers Харисън се присъединява към Talking Heads) и Дейвид Робинсън (по-късно барабанист на the Cars).

Техните песни Roadrunner и Pablo Picasso стават толкова популярни в ъндърграунд средите, че дори Иги Поп и Дейвид Бауи им правят кавъри години по-късно. Roadrunner е дълга четири минути, а се състои само от два акорда, които се повтарят до безкрай. Въпреки това обаче не става досадна благодарение на нестандартните вокали на Джонатан Ричман.

В Pablo Picasso Ричман пее за това как всички мацки си падат по Пикасо и как никога не са го наричали задник. Не само това, ами Ричман твърди как жените просто не могли да не се обръщат след него, за да го зяпат.

Следващата седмица пак ще си говорим за пънк. Само че този път за имената, които го направиха популярен сред масите.

NO COMMENTS

LEAVE A REPLY

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.