Пънк в три части: Комерсиализацията

пънк

Годината е 1976-та. Ramones издават своя едноименен дебютен албум. Това е моментът, в който пънк музиката излиза от гаражите и се намества в домовете на хората, в радиостанциите, в музикалните магазини. И до ден днешен Ramones остава символ на пънк музиката. В него бандата е уловила единственото нещо, което е от значение – отношението.

Ramones налагат стандарта на цяло едно поколение – семпли китарни рифове, закачливи припеви, танцувалност, скъсани дънки и кожени якета. За пръв път да си смотаняк е готино. Композициите са кратки и изчистени от всякаква кичозност. Текстът е три реда. Кому е нужно повече, когато цяла вечер можеш да скандираш „Hey! Ho! Let’s Go!и да скачаш до полуда?

От този момент нататък пънк музиката ще доминира сцената от двете страни на Атлантическия океан. Година по късно, през 1977, във Великобритания на бял свят се появяват три банди, които и до наши дни са институции в модерната култура. Това са The Damned, The Clash и Sex Pistols. И докато последните остават в историята само с един албум – „Never Mind the Bollocks, Here’s the Sex Pistols”, The Clash издават цели 6 албума, а The Damned са активни до наши дни.

Следват поредица от силни години за пънк течението. В един момент обаче сцената се пренасища от боядисани гребени, скъсани дрехи, безопасни игли и пиърсинг. Време е пънкът да се върне към своите корени и да избяга от комерсиалния си имидж. Банди като Black Flag, Dead Kennedys и Minor Threat захвърлят класическата пънк визия и навличат най-обикновени памучни тениски и панталони. На никой не му пука как изглежда, дали може да свири и дали някой го харесва. Всъщност пънкът не беше ли точно това – просто да бъдеш себе си?

Всъщност в периода 1976-1986 се появяват толкова много банди, че просто е невъзможно да ги изброя всички. Една от тях е Misfits, но за тях се е изписало толкова много, че въобще не смятам да се спирам на тях. По-скоро е редно да се споменат групи като Bad Religion и Buzzcocks.

Още с първия си албум Bad Religion моментално се открояват от останалите пънкари. Текстовете им са доста по-комплексни в сравнение с тези на Ramones да речем. Освен това самите вокални партии са отличителни за Грег Графин с това, че всъщност там има пеене, а не само крещене и скандиране на запомнящи се фрази. Първите албуми на Bad Religion определено не са най-силните им, но още тогава е видно, че бандата има потенциал да излезе от рамката.

Като стана въпрос за Buzzcocks, те са едни от най-емблематичните представители на британската сцена. Там основната движеща сила е вокалистът Пийт Шели, който е почти едноличен композитор и текстописец. Звученето на групата се заиграва на моменти с поп музиката, а текстовете на Шели дискутират лични въпроси, а не както е типично за стила, социални.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.