Гуо Хуай се вгледа в човешката сянка и в същия миг сърцето му…

Когато оставиха Гуо Хуай в храма на божеството на тъмниците, при него влезе надзирателят. В ръце той държеше чаша с похлупак, а лицето му бе усмихнато. Той се доближи тихичко до евнуха и му рече:

– Досточтими евнуше, преживяхте голям ужас, мое нищожество няма какво да ви поднесе като дар на уважение, освен това, че изнамерих хапче за успокояване на болката и специално ви приготвих жълто вино. Моля ви да изпиете това и ви обещавам, че от него духът ви ще се успокои и вътрешната енергия ще се възобнови.

Като видя усърдието му и чу топлите и утешителни думи, Гуо Хуай пое чашата, без изобщо да се замисли, и рече:

– Дълбоко съм ти признателен. Ако някой ден съм на свобода, няма да забравя тая добрина.

А надзирателят рече:

– Моля ви се! А като напуснете Кайфън, стига само да си вдигнете малкия пръст, и не се съмнявам, че ще ме обсипете с благодеяния!

От това ласкателство душата на вероломния евнух се изпълни с доволство, той изпи лекарството с виното на един дъх и тозчас почувства умиротворение в душата си.

– Имаш ли още от това вино? – попита Гуо Хуай.

– Имам, имам още много.

И надзирателят заповяда бързо да му донесат още вино, взе го и накара другите тъмничари да излязат, а той сам със съвършена почтителност го поднесе на злодея. Като видя цялото това старание и грижи, Гуо Хуай много се зарадва и хем пиеше, хем поде разговор с надзирателя:

– Да си чул нещо от двореца напоследък?

– Не, не съм чул нищо особено. Чух, че императрица Лиу е била болна поради козните на душата на мъртвата дама Коу, ала сега вече е оздравяла. Императорът всеки ден ходи при нея в двореца Човеколюбие и дълголетие. Може би до ден, най-много два, от императрицата ще дойде повеление и когато това стане, вие ще сте в безопасност. Дори нашият господар съдията няма да посмее да се възпротиви на волята на нейно величество.

От тези думи душата на евнуха разцъфтя от радост и той изпи още няколко чаши от жълтото вино. Тъй се случи обаче, че подир няколкодневно гладуване от изпитото на гладно вино лицето му се зачерви и сърцето му се разтупа бързо, той неусетно се опи и взе да се клатушка. Щом видя това, надзирателят отнесе виното и сам се отдалечи оттам. Злодеят остана в храма сам-самичък и макар да беше пил доста, душата му все още бе обзета от безпокойство, което не можеше да прокуди. Отвътре взе да го гложди: „Преди малко надзирателят каза, че императрицата е неразположена заради козните на мъртвата Коу Джу, ала сега е оздравяла, каза също, че след ден-два ще дойде повеление от нейно величество… Да, ама нали Коу Джу е несправедливо убита душа? Затова нейните козни не ме учудват.“ И тъкмо докато той мислеше какво ли не с объркан ум, ненадейно го лъхна на вълни нежен ветрец, с шум по него се посипа песъчлив прах, който се стелеше върху решетката на прозореца. Не само това, а в тази пролетна вечер, на това изпълнено с печал място неочаквано се появи някаква човешка сянка, която му се чинеше ту близка, ту далечна. От нея се донасяше глас, сякаш от четене на книга. Гуо Хуай се вгледа в човешката сянка и в същия миг сърцето му щеше да се пръсне от страх. Тъкмо когато искаше да извика за помощ, сянката се доближи до него и му рече:

– Гуо Хуай, не се бой. Та ти ме познаваш, аз съм придворната дама Коу. Дошла съм специално да те помоля да дадеш показания. Вчера княгиня Лиу застана на съд пред владиката на ада и потвърди, че ти едничък си замислителят на всички сторени злодеяния, затова той ѝ позволи да се върне в покоите си. Освен това са ти дарили още дванайсет лета земен живот, а и аз няма да остана още дълго в преизподнята. Сега съм дошла нарочно да ти разкрия тези неща, за да запазиш живота си.

От тези думи космите по главата на Гуо Хуай настръхнаха от ужас. Съществото пред него бе с разчорлени коси, по лицето му имаше кървави следи, а гласът му идеше от отвъдното – той разбра, че му се е явил духът на придворната дама Коу. Това доказа правотата на съобщеното му от тъмничния надзирател и той, без да иска, отговори:

– Госпожо Коу, аз наистина съм виновен за несправедливата ти смърт! В началото аз и старицата Йоу скроихме план на мястото на новородения наследник да сложим одрана дива котка и да погубим княгиня Ли. Тогава ти не знаеше нищо за това и загина невинна. Сега на мен са ми дарени дванайсет години на тоя свят. Ако изляза от затвора, ще помоля най-висши будистки и даоистки монаси да се молят за твоето упокоение.

Тогава женският дух проплака:

– Евнуше Гуо, ако наистина имаш толкова добро сърце, ще съм ти вечно благодарна. След малко ще се върна в адските подземия, а от тебе искам единствено да разкриеш истината за случилото се някога. Тогава аз ще мога да се превъплътя отново, няма да е нужно за това да се молят монасите. Ако разкаянието ти обаче не е най-искрено, това ще породи нови страдания.

Едва Коу Джу бе издумала това с жалостния си отвъден глас, и се явиха два нисши духа с дъсчици, върху които пишеше „Заповед за душеиздирване“.

– Владетелят на ада – рекоха те – свика събрание и иска тозчас жива душата на Гуо Хуай да иде при него заедно с духа на невинно загиналата за кръстосан разпит!

След тези думи те повлякоха след себе си Гуо Хуай. Злодеят вече бе порядъчно замаян и ги последва, без да пита. Подир дълго криволичене те стигнаха в някаква мрачна зала, потънала в такава хлад и чернота, че не можеше да се разбере къде е изток и къде запад. Неочаквано единият от нисшите духове рече:

– На колене!

И злодеят незабавно падна на колене. Тогава до него се донесе глас:

– Гуо Хуай, в нашите книги вече е записано всичко, що сте извършили с княгиня Лиу. Заради делата си би трябвало да се превъплътиш в животно, ала тъй като земният ти път не е приключил, ти трябва отново да се върнеш в подслънчевия свят. Само че не е уместно онеправданата душа на Коу Джу, превърнала се в скитащ женски дух, да се прибере в подземните палати. Затова е нужно ясно да признаеш всичко извършено от начало до край, за да може тя да се превъплъти. Вече не може да продължаваш да криеш истината!

Като чу това, Гуо Хуай незабавно коленичи и удари чело пред престола, след което разкри без задръжки всичко отначало – как княгиня Лиу е искала да стане главна императорска жена, затова подменила престолонаследника, сина на княгиня Ли, с одрана дива котка и така погубила живота на истинската императрица майка.

Внезапно залата блесна в светлина и на престола на Яма-раджа се оказа не друг, а съдията Бао. От двете му страни бяха строени служителите на ямъна и обстановката по нищо не отстъпваше на тази в подземния съд, а писарят на ямъна вече бе записал разказа му. Освен него имаше и друг писар – от храма на Юшън, – който пък бе записал разговора между Гуо Хуай и призрака на жената.

– Дайте му показанията, нека ги подпише! – заповяда съдията на писарите.

Едва сега злодеят се усети, ала вече беше късно и той бе паднал в клопката. Затова не му остана друго, освен да подпише. Кажете сега откъде пък се взе тоя женски призрак? Ето откъде: господин Гунсун тайно бе изпратил Гън Чун и Джън Пин в местния публичен дом и повикал оттам Уан Санцяо. Благодарение на старателните му указания, тя бе изиграла убедително ролята си на женски дух и получи за това петдесет ляна сребро, след което я пуснаха по живо, по здраво.

Откъсът е от глава деветнайсета на романа на Ши Юкун „Чудните дела на съдията Бао“, издаден от Изток-Запад“. Повече за книгата можете да видите тук.

chudnite dela_cover

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.