Ето това се случи в мига, когато чухме за настъпващия към нас бунт

Радвам се да потвърдя, че тукашните войски продължават да бъдат непоколебимо верни на нас и изразяват безрезервното си отвращение към варварщините, извършени в Меерут и Делхи. Доверявам се на принципа, че трябва да демонстрираме абсолютна самоувереност и съм напълно сигурен, че съм прав… Всичко в Джанси ще се оправи!

Все още се дивяхме на наивността на този капитан, когато се появи вестоносец, ескортиран от четирима от стражите на рани. В мига, в който го зърнахме, ние се изправихме. Рани стори същото. Вестоносецът направи дълбок поклон, обаче рани махна с ръка, за да прекрати формалностите, и изрече властно:

– Какво става?

– Ваше височество, сипаите са изгорили две от казармените помещения във вътрешността на крепостта Джанси. В момента гори трета казарма!

Вие, англичаните, имате един израз – „Цветът се оттече от лицето й“. Е, точно това се случи, когато нашата рани чу тези новини. Пребледня толкова рязко, че вестоносецът пристъпи напред, за да я хване, ако се наложи, уплашен, че тя ще припадне.

– Ваше височество! – извика Сундари.

Рани се хвана за рамото на Сундари, за да не падне.

Ето това се случи в мига, когато чухме за настъпващия към нас бунт.

През следващите два дена напрежението в града нарастваше все повече и повече – сякаш Джанси беше неправилно настроен инструмент, чиито струни бяха толкова опънати, че всеки момент можеха да се скъсат. Всеки от нас изпълняваше задълженията си така, както и преди, но всички тревожно очаквахме по-нататъшния развой на събитията.

И когато следващият критичен момент настъпи, ние тъкмо тренирахме в двора пред Рани Махал. Беше преди изгрев слънце. Чуха се изстрели и всички дургаваси се смръзнахме на място. Кахини първа дойде на себе си, метна лъка си през рамо и хукна към портите. Ние веднага я последвахме и тогава се чуха още изстрели, и хората изведнъж се разбягаха от претъпкания с народ пазар. Нисък мъж в сипайска униформа се появи пред портите и поиска да види рани. Ние прибрахме револвера и меча му и го поведохме към нея. Кралицата беше по стар навик при нас, на двора, и когато човекът я видя, веднага се втурна към нея, докосна краката й и се поклони.

– Сипаите на Джанси се вдигнаха на въстание срещу британците, ваше височество! Мъж на име Хавилдар Гурбакш, командир на Седма рота на Дванайсети пехотен полк, е превзел с хората си форт Стар!

В град Джанси има три укрепления – онова, което някога е било домът на рани, форт Стар и Градският форт. Но само в складовете на форт Стар имаше оръжия и амуниции.

– Има ли още нещо? – попита рани. От пръв поглед се виждаше, че полага огромни усилия да изглежда неутрална. Защото, ако окажеше открита подкрепа на въстаниците и британците потушаха метежа, със сигурност щяха да я убият.

Ниският сипай се помести притеснено от крак на крак и отговори:

– Двама офицери са били убити, а останалите британци се спасяват с бягство. Капитан Скийн се опитва да убеди хората си да се подслонят в Градския форт.

Сетих се за доктор Макигън и мисис Макигън, които ни помогнаха да се подготвим за пътуването си до Лондон. Сетих се и за майор Уилкс – дано изобщо не се е връщал тук от Англия с годеницата си!

– Кой те изпрати? – попита рани.

Сипаят сведе очи към сандалите си и промърмори:

– Никой, ваше височество. Дойдох по собствена воля.

Значи останалите сипаи нямаха доверие на рани.

Кралицата моментално свика събрание на дургавасите и стражите в Дурбар хол. Веднага, щом ние влязохме в двореца, двестате войника, които британците бяха позволили на рани  да си наеме, оградиха Рани Махал, за да го отбраняват. Самата рани остана на долния етаж с Арджун и Сундари.

– И какво правим сега? – извика Кахини, докато се качвахме по стълбите. – Защо не помагаме на въстаниците във форт Стар?

– Въпросът би бил валиден, ако рани иска да им помогнем – промърмори Мандар.

В самия Дурбар хол нямаше място да стоиш прав, камо ли да седнеш. Стаята беше построена за не повече от петдесет човека, но заедно с нас, стражата и цялата прислуга на двореца, стълпени вътре, бяхме близо двеста. Ние с Джалкари се настанихме до прозорците, опитвайки се да разберем какво става долу. Из пазара се носеше пушек, хората се щураха насам-натам и бързаха да затворят сергиите си, но пламъци не се виждаха. Засега.

– Британците могат да изкарат доста време в Градския форт – обади се по едно време Джалкари. – Той е създадем именно с тази цел – да издържи на обсада. Има кладенец, както и храна за най-малко седмица.

Накрая, след неизвестно колко време, в залата се появи рани. Следваха я Арджун, Сундари и баща й. След като си размениха няколко думи с Кахини, те поканиха мен и Джалкари да ги последваме в личните покои на кралицата. Когато се настанихме по възглавниците, думата взе бащата на рани.

– В Градския форт има шейсет и шест европейци – започна Моропант. – Над половината от тях са жени и деца.

– Та сега най-важният въпрос е – продължи рани – какво можем да сторим за тях? Все трябва да има нещо, което бихме могли да сторим.

„За разлика от кралица Виктория – казах си аз, – която в момента се крие зад своя парламент и не прави нищо.“

Спогледахме се. Никой не искаше да бъде първият, предложил нещо.

– Ману, помисли логично! – обади се пак баща й. – Разполагаш само с двеста човека и всички те са ти необходими, за да охраняваш този дворец! Знаеш много добре какво става по време на бунт! Претендентите за трона изпълзяват от пръстта като червеи, изкарани на повърхността от пороя!

Аналогията беше наистина превъзходна, но дали беше възможна точно сега? Не се ли биехме всички за една кауза – да освободим Индия от британците?

– Бих могла да говоря със сипаите – каза рани.

– И защо да ти вярват, след като вземаш пенсия от британците? – изтъкна съвсем разумно Моропант.

По изражението й стана ясно, че от тези думи я заболя, но все пак отвърна:

– В такъв случай бихме могли поне да им кажем да бягат! Да се измъкнат от Джанси и да се скрият в Сагар или Датия!

– Да не би да си въобразяваш, че те не са се сетили за това? – подметна грубо Кахини.

– Мисля, че те са решили да изчакат и да видят какво ще стане – контрира я Сундари. – Предлагам да изпратим при тях вашия деван, за да ги предупреди. А като жест на добра воля бихме могли да изпратим и няколко човека от личната ви стража.

И рани избра да постъпи точно така. Четирийсет стражи придружиха девана до Градския форт.

Цял ден чакахме да получим някаква вест от тях. Към залез-слънце обаче се прибра само деванът. Стражите на рани се бяха присъединили към въстаниците.

– Там е истински хаос, ваше височество! – започна с треперещ глас деванът разказа си за изминалия ден. – Жените са в паника, а децата по никакъв начин не могат да бъдат успокоени. Капитан Скийн не възнамерява да бяга от Градския форт. След като видя, че вашите хора се присъединиха към бунтовниците, реши, че вие му устройвате капан!

Тази нощ никой в двореца не спа повече от няколко часа. Дургавасите се сменяха на пост в покоите на рани, а в мига, в който слънцето изгря, пред портите настана някаква суматоха. Ние хукнахме към прозореца тъкмо навреме, за да видим как двама мъже минават покрай нашите стражи долу и започват да крещят името на рани от двора под прозорците.

– Рани Лакшмибай! – извика единият.

– Рани на Джанси! – провикна се след него вторият.

Нито един от тях не носеше оръжие, но въпреки това и двамата изглеждаха много заплашително. Рани веднага хукна към прозорците и когато мъжете зърнаха лицето й, започнаха енергично да ръкомахат.

– Ваше височество, може би ще бъде по-добре да се отдръпнете от прозорците – обадих се аз.

– Не, нека говорят! – тръсна глава тя, обърна се към мъжете и се провикна: – Какво искате?

– Искаме да знаем на чия страна сте! С британците ли сте, или с нас?

Отговорът й беше много мъдър.

– Аз съм на страната на справедливостта – за народа ми, сина ми и моето кралство!

Мъжете се спогледаха. Накрая очевидно решиха, че с тези думи тя им е казала, че е на страната на въстаниците, защото единият от тях вдигна ръка във въздуха и изкрещя:

– Хар, хар махадев!

На английски това е все едно да кажеш: „По Божията милост напред!“.

Вторият мъж поде този вик и после двамата изчезнаха така бързо, както бяха дошли. Но нахлуването им спомогна да получим едно много важно предупреждение – разбрахме, че рани можеше да разчита на охраната извън двореца толкова, колкото можеше да се довери и на британците. С други думи, единствената й истинска охрана оставаха само нейните дургаваси и личната й стража.

Откъсът е от книгата на ИК “Кръгозор” “Последната кралица на Индия“. Вижте и интервюто с авторката Мишел Моран

cover

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.