Откъс от „Софийски магьосници 3: Вещиците от Витоша” от Мартин Колев

На 25 септември (сряда) в 19:00 часа в столичния клуб City Stage ще се състои премиерата на новата книга на младия писател Мартин Колев – “Софийски магьосници 3: Вещиците от Витоша”. Предлагаме ви откъс от третата книга от поредицата “Софийски магьосници”, предоставен от издателство “Сиела”:

Тази вечер Емил Чанев закъсня. Когато грабна кожената си чанта и напусна кабинета, всички вече си бяха тръгнали. Или поне тъй си мислеше – отвън завари Евлогия, своята секретарка. Старицата с обло лице и коса на кок стоеше приведена пред един грохнал сив компютър.

Чанев се плесна по челото.

 – Евлогия, не знаех, че си още тук! Не трябваше да ме чакаш.

Секретарката отмести поглед от монитора.

 – Не се коси, Емиле, не те чакам. Имам малко довършителни дейности.

 – Прекалено много работиш. Хайде, да тръгваме вече!

– Намери се кой да го каже – отбеляза тя. – Ти тръгвай – трябват ми още десетина минути.

 – Искаш ли да те изчакам? Да те изпратя до спирката?

 – Няма нужда, Емиле – мъжът ми ще дойде с колата.

 – А, добре тогава!

Чанев ѝ махна с ръка и пое към изхода. Всяка вечер прекосяваше дългия коридор бавно, проверявайки наум дали не е пропуснал нещо. Евлогия се провикна след него:

 – А твоите планове какви са?

 – Ами, планове – ще хапна нещо и после ще поработя от вкъщи.

 – Не бива така, Емиле – излез да поразпуснеш малко! Възползвай се от последните топли вечери.

Чанев въздъхна и потупа тежката си чанта.

 – Няма как, чакат ме сума ти документи за преглеждане.

 – В такъв случай гледай поне да се нахраниш – сгълча го секретарката. – Вие, младите, само разни буламачи ядете!

Чанев сви рамене.

 – Дюнер от Попа брои ли се за буламач?

Тя го удостои с поглед, който за кратко го върна в прогимназията. Сетне се приведе обратно над екселската таблица и зачатка по клавишите. Чанев се възхити на сериозното ѝ лице, осеяно с тънки като паяжина бръчици. Безспорно беше случил на секретарка – Евлогия собственоръчно вършеше повече работа от целия екип на отдел „Бюрокрация“*.

„Трябва да разбера кои са ѝ любимите цветя – помисли си той. – Ще ѝ поръчам огромен букет за бюрото.“ А на глас каза:

 – Голямото събитие наближава, а?

Евлогия се обърна към календара, окачен зад бюрото ѝ. 22 септември беше ограден с червено.

 – Да, докато се усетим, и останаха само две седмици.

 – Дано всичко да е наред… – смотолеви Чанев.

Евлогия се усмихна.

 – Изобщо не се съмнявам, Емиле. Ще бъде голям успех – първият от дълга поредица успехи в кариерата ти!

Чанев също се усмихна. Евлогия беше от ония служителки, които си вършеха съвестно работата десетилетия наред, докато край тях фучаха демони и падаха правителства. Колегите я наричаха Цербера, но само тихомълком и отдалеч. Един букет не стигаше за тая жена – трябваше да ѝ измисли нещо по-специално.

Той пак махна и продължи към изхода.

 – Не стой до късно. Хубава вечер!

 – Хубавааа – отвърна разсеяно Евлогия.

Стъпките на шефа ѝ постепенно заглъхнаха. Само хлабавата клавиатура продължи да оглася коридора. Една луминесцентна лампа примигна и спря за секунда, преди отново да светне.

Евлогия се огледа. Всички вече си бяха тръгнали. Вдигна слушалката на стационарния телефон и набра някакъв номер. Щом заговори, гласът ѝ прозвуча различно:

 – Тъкмо излезе, няма и пет минути. Сам е, със сигурност… Сега пък какво?! – Тя се надигна от стола и веждите ѝ се извиха като гръмотевици. – Как тъй проблем в Стара Загора, нали всичко беше готово? Да не се опитвате да ме побъркате вече?! – Човекът от другата страна се впусна мекушаво в извинения, които Евлогия прекъсна. – Добре, добре, аз ще се погрижа – само гледайте да го хванете!

Тя дръпна слушалката от ухото си, сетне я доближи и тихо добави:

 – Гласът говори с моето дихание…

Затвори телефона. Върна се на стола си и си пое дълбоко дъх. Над нея лампата примигна отново, след което угасна напълно.

*За непознати и позабравени термини виж речника в края на книгата.