Откъс от интервю с Кирил Маричков за книгата „Фондацията” на Лилия ИлиЕва

Съжаляваш ли за избора ви да не подгрявате Rolling Stones?

– Ама наистина ние щяхме да бъдем подгряваща група на Rolling Stones. Но не беше наш избор това да не стане. Eто как се случи: Мими Иванова ни уреди едно турне в Полша. Тогава беше женена за един поляк от една група „Но То Цо“, много симпатичен. Направихме съвместно турне. Условието беше да пеем няколко песни с нея. Направихме някои от песните на  „АББА“. Хубаво беше турнето. Накрая имахме два последователни концерта във Варшава. Мениджърът на турнето се казваше Адам. Май всеки втори поляк се казва така. Та пристига Адам в нашата гримьорна и казва: „Момчета, днес трябва да свирите страхотно, защото мениджърът на Rolling Stones е тук в залата. Търсят подгряваща група за световното им турне“. Нашата програма така или иначе имаше огромен успех, защото там си пеехме и на английски. Това беше през 1974 г. Веднага решихме: „Правим Satisfaction, Honk Tonk Women, Sympathy For The Devil, It’s Over Now и Jumpin’ Jack Flash! Пет парчета. Изпяхме ги страхотно. Публиката скочи на крака. Прибираме се в гримьорната запъхтени, изпотени. Двамата – мениджърът на Stones и Адам – пристигат ухилени до уши и мениджърът вика: „Вие сте! Край! Няма да търся други. Оттук ви правим визи и заминавате!“. Да не се върнем в България въобще, разбираш ли? Аз имах дете на една година. Пеци – също. Мислихме цяла нощ. Даже не го казахме на другите двама. Накрая решихме, че ще поискаме от мениджъра на Stones и от Адам едно писмо до Импресарска агенция, че ни ангажират за турне, да пишат хонорар, всичко. Не посмяхме да избягаме, да станем невъзвращенци, да не можем да си видим децата и близките ни да са подложени на репресии.

И пак да питам – съжаляваш ли? Това може би е била възможност за друга, различна кариера.

– Съжалявам за възможността, но не съжалявам, че постъпих така. И какво стана? Казахме им да ни напишат писмо и че ние сме известна група в България. „Абе ние ще ви напишем писмо, но няма да ви пуснат“ – ни отговориха те. Написаха писмото, но оклюмаха. Донесохме го тук. Едно ченге в Импресарска дирекция, няма да му споменавам името, че е още жив и здрав, мисля,  се развика: „Какво ще ходите да свирите на онея?!! Абсурд!“. И край! Нищо и никакви връзки не помогнаха. На всичкото отгоре мениджърът беше написал един хонорар, който за онова време беше грандиозен – 1000 долара на концерт на групата, тоест по 250 – на човек. Това е точно толкова, колкото сега да искаш 10 000 долара. И за група като нас, които тук получавахме 35 лв., представи си какво бяха 250 долара. Тогава доларът вървеше по 3 лева, значи 750 лв. А масовата месечна заплата тогава беше 100 лв. И не ни пуснаха.

Имали сте и друга интересна възможност с „Щурците“ – да записвате на Abbey Road?

– Направихме записи на немски в Източна Германия на наши песни като „На прага“, „Дай ми нежност“ и други. Станаха много добре и доста ги пускаха по радиото в ГДР. Дори „Дай ми нежност“ достигна до първо място в тяхната класация. Сега като ги слушам ми звучат много смешно на този език. Та немският продуцент на тези записи ни уреди да записваме в Abbey Road, като щеше да плати абсолютно всичко. Адски скъпо е да записваш в студио, камо ли на Abbey Road. Най-великолепните продукции се записват там – музиката на „Междузвездни войни“, „Властелинът на пръстените“. А ако знаеш какво става на пешеходната пътека пред студиото! Не можеш да се вредиш да се снимаш на нея. Това е същата „зебра“ от прочутата снимка на едноименния албум на The Beatles. Непрекъснато има хора, дето чакат, за да минат и да позират за снимка. И движението непрекъснато спира. Ама шофьорите знаят, че там всички се снимат. И не се сърдят. Последния път, като бяхме с жена ми, сме чакали половин час, за да си направим една снимка и ние.

Обратно към историята – пак стигнахме до същото ченге, при което ходихме и за Rolling Stones. Пак с документ да искаме да ни пуснат. А той гледа документа и вика: „Няма хонорар“. Ама какъв хонорар? В студио се плаща, за да правиш записи там. И отново не ни пуснаха.

Откъсът е от книгата “Фондацията” на Лилия ИлиЕва.

Fondaciata cover front

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.