ON TIME на Константин Костов – новата изложба в галерия „Ракурси”

От 18 септември до 2 октомври в столичната галерияРакурси” (ул. „Хан Крум“ 4) ще се състои изложбата живопис „On Time”, която включва включва 13 авторски произведения на младия творец Константин Костов.

Константин Костов завършва магистратура „Живопис“ в класа на проф. Андрей Даниел и ас. д-р Правдолюб Иванов към Национална Художествена Академия, София и е доктор по Изкуствознание и изобразителни изкуства, катедра „Живопис“ на Национална Художествена Академия.

През последните няколко години е участвал е в редица изложби, част от които в чужбина – 7émes Jeux de la FRANCOPHONIE 2013 (седми международни игри „Франкофония“, отдел изкуства); първа изложба: Hermes-ACROPILIS Hall, Nice, France – nominations; Arts visueles vernissage АCOPOLIS, Nice, France), Ница, Франция, The next step generation. Young Bulgarian artists from the Hugo Voeten Art Collection, изложба, сграда на европейската комисия Берлиямонт, Брюксел, Белгия през 2015 г., Идентичност чрез изкуство – проект на Национална Художествена Академия, София и The Central Academy of Fine Arts (CAFA), Пекин, изложба – The Imperial Ancestral Temple в Пекин, Китай през 2018 г. и др.

Сред отличията му са:

2018 – Flame of peace – medal, Vereins zur Förderung des Friedens, Austria

2015 – Nomination for Essl Art Award CEE 2015

2013 – Nomination for 7émes Jeux de la FRANCOPHONIE 2013

– Nomination for Essl Art Award CEE 2013

2011- Award in Painting from the International Foundation “St. Cyril and Methodius”.

2007- National Foundation “13 centuries Bulgaria” – Atanas Staikov Gratitude award, painting

 

Художникът коментира изложбата си „On Time” така:

„Със спокойствие, но и с трепет се разхождах отново по римските улици. Някак се чувствах навреме там. Може би и това стана повод за настоящата ми изложба – едно навременно посещение на Рим.

Когато тече нашето си време, ни се случва да преминаваме рязко напред в мечтите и плановете си за бъдещето или да се свираме с любопитство в преоценки върху изминалото. В прекарването на време „някъде другаде“ преминаваме през нови изпитания, които срещаме в навременни случки. Спомням си за романа на Иън Макюън, „Събота“, който разказва за един ден на героя Хенри Пъроун. Докато му се случват невъобразими ситуации или съвсем обикновени неща от деня (пътуване с автобус, пазаруване, разходка, протест по улиците на Лондон, обир в метрото) си даваш сметка, че постепенно един ден те запознава с цял живот. Когато четях тази книга ми хареса усещането, че в главата на този човек текат всякакви мисли и те се разпростират в един безспирен поток за осмисляне на целия свят – това усещане ми беше много близко.

В Рим, част от този поток бе срещата със сюжета от римската въртележка (Never-ending story II). Тогава ме връхлетя усещането, че сега тя е извън употреба неслучайно, не завинаги, била е покрита за определено време, а именно времето, в което аз я срещам. С началото на октомври, може би, тихо ще изчака следващия сезон и приказката няма да има свой край, но сега всичко беше спряло. В своята „пауза“ стоеше на открито, уязвима за всички погледи на минувачите. Никой не й обръщаше внимание – в този момент беше никому нужна. Но пак величествена и пак приказна, просто изчакваща своето продължение – навреме.

Тогава осъзнах, че „НАВРЕМЕ / ON TIME” е състояние, което те събира в цялост. Състояние, което едновременно ти дава възможност да си, но и да не бъдеш. Започнах да вярвам, че навреме загубваш някого, но и навреме се появява друг в живота ти – не спираш да обичаш. Навреме те връхлитат опустошителни чувства, които преобръщат всичко с главата надолу, но и навреме идват новите впечатления, за да наредят един нов свят. Навреме спираш, навреме продължаваш, навреме си човекът, откривателят, пътешественикът, авантюристът, творецът, приятелят, синът, ученикът, учителят… себе си. Това поле на навременното ми даде усещането за възможностите и увереността, че всичко ще настъпи с времето си. Но дори да е така, жадно ще се стремя да бъда навреме в своето си време.

Може би навреме се появяваме на този свят – и пак навреме имаме възможност да правим това, което обичаме. Мисля, в това е целият смисъл. Вярвам в това, надявам се и вие!

Посвещавам тази изложба на моята майка, Емилия Костова, която вярваше, че всичко ще се случи  навреме.”

Инструмент за вашия дигитален маркетинг и seo оптимизация - BoomSEO

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.