Зима, сняг, студ … Не звучи много примамливо, особено в града? Но пък само за 30-40 мин с кола от центъра на София имате възможността да се пренесете в истинска снежна приказка и да погледнете на зимата с други очи. Дали с кола или с автобус, можете да стигнете до немалко и разнообразни дестинации спрямо предпочитанията ви за разходка.
От доста време си мечтая за истинска зимна приказка, затова се обадих на моя приятелка, която също като мен е любител на леките зимни преходи и се разбрахме да се разходим из Витоша през седмицата. И така аз с кучето ми Ная, моята приятелка и нейният четириног Хари поехме из многобройните пътека на снежна Витоша.
Първата ни дестинация е доста популярна – пътеката от х. „Алеко“ до връх „Камен дел“. До х. „Алеко“ се стига за около 30 минути от центъра на София по изчистен и опесъчен път. Имате въжмост да паркирате при обновения хотел „Морени“ или паркинга на хижа „Алеко“ до кабинковия лифт. От този изходен пункт вариантите за разходка по означените пътеки са многобройни, но ние избрахме класическата пътека, която щеше да ни отведе директно до Камен дел. Поради обилния снеговалеж предходните дни, пътеката беше стабилно затрупана със сняг и никой не беше минавал по нея, което определено затрудни пешеходното ни придвижване въпреки зимната екипировка. Затова след известно напредване по маршрута и дълбок до коляно сняг решихме просто да се разходим по платото и из близките горички, защото все пак бяхме отишли с романтичната идея да се потопим в истинска снежна приказка, а не в труднопроходими преспи. Снегът навсякъде около нас беше чист, пухкав, бял и изключително красив. Въздухът беше свеж, а след известно време се показа дори слънце, което направи снежната магия уникална.
Тъй като умишлено отидохме на Витоша през седмицата, за да избегнем потока от хора през уикенда, срещахме едва няколко препускащи в района скиори, сноубордисти и пешеходни ентусиасти като нас. Красотата на това да ходиш по тясна пътечка в планината и снегът покрая й да е недокоснат от човешка ръка е изключителна. За около 3 часа успяхме да направим сравнително кратък като дистанция преход в района на х. „Алеко“, но се насладихме на абсолютна зимна приказка и успяхме да сменим обстановката на сивия град с бялата и чиста Витоша – безценно.
Кучетата също тичаха, играха в снега и се забавляваха, така че всички останахме доволни от леката ни разходка в най-популярния район на Витоша през зимата. Ако трябва да опиша усещането от това, което видяхме, то това ще е пълна красота!
Затова няколко дни по-късно решихме да се разходим из Селимишкия дял на Витоша, тръгвайки от х. „Офелийте“ до х. „Кумата“ и старата чайна „Конярника“.
До х. „Офелийте“ се стига отново за около 30 минути от центъра на София по изчистен и опесъчен път, но през кв. „Бояна“. Паркирахме колата на паркинга на хижата и поехме по пътя нагоре към х. „Кумата“. Коли почти не минава, но и пътят така или иначе не беше изчистен. След около 3 км се отбихме от главния път и поехме по пътека към х. „Кумата“. И точно там изведнъж попаднахме в нов снежен рай. Пътеката беше отъпкана, но заобикалящият ни отвсякъде сняг беше чист, свеж и недокоснат.
След кратка разходка стигнахме до хижата, като след нея пътека се стесни, а снегът – увеличи осезаемо. Кучетата тичаха нагоре-надолу из преспите, а ние просто възклицавахме колко е красиво, чисто и прохладно и приказно навсякъде около нас. След още един час успяхме да стигнем до крайната дестинация – старата чайна „Конярника“. За разлика от разходката край „Алеко“, денят ни в района на „Конярника“ беше мъглив и не успяхме да видим гледка към София, но тази мъгла се вписа в приказния свят на снежна Витоша перфектно и направи цялата картина още по-магическа.
В момента, в който стигнахме пред „Конярника“, мъглата се вдигна и той се разкри с цялата си прелест пред нас. Пътеката не беше натоварена, тъй като отново бяхме избрали делничен ден за разходка, но и нямаше особено добра маркировка. На места снегът беше до колене, а наблизо шумолеше поточе, така че ако поемате натам внимавайте къде стъпвате и колко се отклонявате от основната пътека.
Хубавото на тези две дестинации на Витоша е, че са ужасно близо до София и са достъпни както с коли, така и с градски транспорт. През седмицата не са толкова натоварени, но със сигурност могат да ви пренесат в същинска зимна приказка в рамките на по-малко от час.
Препоръчвам и двата района за разходки, като не бива да забравяте, че макар Витоша да е в задния двор на София, все пак е планина и затова трябва да поемате на разходки в района й добре подготвени през всеки сезон – с подходящо облекло, обувки и оборудване. Винаги следвайте маркировката и да бъдете внимателни. И най-вече – уважавайте планината, спазвайте правилата й и я пазете чиста.
