На път с Trio.bg: Снежна разходка около София – екопътека Бели Искър

5/5

Както вече ви споменах, отдавна си мечтая да избягам от сивия град, да се разходя из зимните красоти на България и да прекарам малко време из природата през зимата. Да, може би това не е най-подходящият сезон за разходки из планините, но пък е толкова красиво и приказно, че не се сдържах. За млад и прохождащ планинар като мен, реших че е добра идея да започна с познати и маркирани пътеки. В предишния материал по темата снежна разходка около София разказах за разходките ми из Витоша, затова днес ще споделя за една друга зимна магия, която се случва в Рила и по-конкретно на екопътека Бели Искър.

снимка: Лили Дунева

Бях чувала за това място много и все хубави отзиви, затова с моето куче Ная поехме натам заедно с верните ни другари Илка и нейното хъски Хари.

До пътеката се стига безпроблемно с лек автомобил дори и в по-тежки зимни условия. Маршрутът е лек, маркировката е добра, а мястото е изключително красиво – сгушено в полите на мистичната Рила!

По традиция решихме отново да се разходим през делничен ден и за около час и половина стигнахме до изходния пункт на пътеката, шофирайки през добре познатия път от София през Панчарево, язовир Искър и Самоков, след което се отклонихме за с. Бели Искър.

Едноименната пътека криволичи ту от едната, ту от другата страна на река Бели Искър. Маршрутът ни води през 8 уютни дървени мостове, които ни прехвърлят от едната, по-открита част на каньона към другата страна на реката, където са гъсти широколистни и иглолистни рилски гори. В тази зимна приказка имахме привилегията да сме първите, които стъпват в свежия декемврийски сняг, което допълнително допринесе за вълшебната зимна атмосфера.

снимка: Лили Дунева

Цялата пътека се изминава за около 3 часа, като общата й дължина е около 7 км. В края на маршрута се стига до малък заслон, сгушен между дърветата, който е истинско райско кътче!

От този заслон, следвайки маркировката, се върнахме на главния път, от който пък се отклонихме към панорамна площадка, гледката от която наистина спира дъха – вековни борове, покрити със сняг насред рилските масиви – красота!

снимка: Лили Дунева

Силно препоръчвам тази пътека за разходка през зимата, защото е подходяща и за по-начинаещи в зимните преходи, като мен. През лято със сигурност мястото ще е перфектно за бягство от тегавите градски жеги, така че ще я посетя отново и тогава.

За финал отново напомням, че дори и пътеката да е лека, все пак трябва да бъдете подготвени и добре облечени, с подходящи обувки и екипировка.

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest
Share on whatsapp
WhatsApp