На път с Trio.bg: Казанлък и околията (част 1)

Както ви обещах в предния ми материал – На Път с Trio.bg: Уикенд с куче в Банско, продължавам да ви запознавам с нашите приключения из България с Ная. Днес ще ви разкажа как, след като приключих с морските активности, двете с моя лабрадор решихме да минем през Казанлък на гости на добра притялка за няколко дни.

Гостуването ни в Града на розите беше с продължителност четири дни, които бяха изпълнени с много смях, приказки, разходки и посещение на много нови места, така че ние с Ная  продължаваме да откриваме все повече от красотите на България.

Сгушен в полите на Балкана и известен с популярния Фестивал на Розата, Казанлък определено има с какво да зарадва своите посетители (двукраки или четирикраки). След като пристигнахме в града един топъл августовски петък по живописния подбалкански път от Бургас до Казанлък, веднага се впуснах в разузнаване. Две основни неща правят впечатление мигновено: планината е буквално на една ръка разстояние, а пък розовите храсти се срещата на всеки ъгъл! И така, докато обикалях напред-назад и се забавлявах в компанията на моята приятелка, която е местна, денят ми мина в приказки, смях и почивка.

Вторият ден започна с традиционната сутрешна разходка на Ная. Маршрутът ни беше през центъра на града, през легендарния парк „Розариум“, където се намира и музеят на розата (препоръчам го!), а после минахме по малките улички и стигнахме до парк „Тюлбето“, където се намира и небезизвестната Тракийска Гробница. Естетвено не успяхме да влезем вътре, тъй като кучета не се допускат в гробницата, но си заслужава да се посети със сигурност. Паркът около нея е спокоен, приятен, подреден и е перфектен за отмора през топлите летни дни. Тъй като бяхме там доста рано сутрин, нямаше много хора, но това направи нашата разходка още по хубава!

По програма последва пикник и така се озовахме на прелестния язовир Копринка, разположен по поречието на река Тунджа и само на 7 км от Казанлък. Разходихме се около него, минахме по язоврината стена и се насладихме на вкусен обяд с красива гледка, заобиколени от прелестна природа. Активностите, които са позволени на язовира са много и разнообразни – риболов, уиндсърф, велоразходки, пикници и дори полети с балон (рано сутрин, поради което ги оставихме за другия път).

Същата вечер нашата домакиня ни беше подговила страхотна изненада и ни заведе на традиционна българска вечер в ресторнат „Българан“, където имаше програма с народни танци, кукери и нестинарка. Кучето беше добре дошло, така че всичко беше наред и по тази линия. Персоналът беше изключително любезен, а храната вкуска и на съвсем нормални цени. Програмата, както уточних, беше интересна, особенно за чужденците. Танцовият ансамбъл се вихри из целия реторант, който е на няколко нива, и направиха вечерта на всички ни изключително приятна. В момента, в който излязоха кукерите, с Ная се наложи да излезем навън, тъй като тя се стресна малко от шума на камбаните и чановете и традиционните за района костюми. След тях беше ред на нестинарката, която сама разстла горещите въглени, взе икона в ръце и изпълни своя мистичен танц.

rpt

Чувството да гледаш как някой ходи по въглища е неуписуемо, затова препоръчвам на всеки, който не го е виждал на живо, да го направи. Ако имате възможност да посетите ресторанта, проверете в програмата му кога нестинарският танц ще се състои.

И така, някак неусетно, и този ден излетя в приятна компания и интересни занимания, затова с Ная се отправихме към хотела за заслужена почивка преди предстоящата сгъстена програма през следващите дни. А какво още видяхме в района, ще научите във втората част от материала.