Денят беше 1 януари, мястото – Банско. Като един истински кучкар станах (прекалено) рано, като за първия ден от новата година, и с Ная се разходихме из празното и утихнало след големите новогодишни празненства преди няколко часа Банско. Към 11:00 вече съвсем не ме свърташе на едно място. И въпреки че повечето хора прекарват този ден лежерно, аз реших да проверя какви екопътеки има наблизо, тъй като се бях наспала, не карам ски и вече обиколих града още в ранни зори. Така открих екопътека „Демянишка река разказва…“, която е на около 3 км от Банско в посока х. „Вихрен“. И така с моя верен другар Ная решихме да я видим.
Информацията за самата екопътека намерих в един сайт, където бяха дали точно GPS координати. Допълнително разпитах още предния ден на място из Банско за нея. Нямах високи очаквания, защото ме бях предупредили, че предишните дни е валяло много сняг, след това за кратко и дъжд, а също по този маршрут е имало и паднали дървета. Въпреки тази информация и предположението, че пътеката може би щеше да е леко непроходима, все пак реших да се уверя лично.
„Демянишка река разказва…“ е доста дълга екопътека, но ако нямате време или ако атмосферните условия не позволяват, можете да поемете по нея в различни етапи от дължината й, включвайки се от няколко различни места. Аз избрах място със следните координати: 41.795265, 23.466815. Отбивката е веднага след един завой по пътя за х. „Вихрен“ и има табели за х. „Демяница“. Ако сте с кола, можете да оставите автомобила си на самата отбивка или до някоя от изоставените постройки наоколо.
Самата пътека представлява широк черен път и маршрутът й е доста лек с малка денивелация. Минава китно през горички и ни води успоредно край р. „Демяница“. Може би след около час с Ная стигнахме до водопад „Юлен“, който е висок около 9 м. На няколко места видяхме изградени участъци за пикник и информационни табели за пътеката и местността.
Въпреки че не знаех какво предстои нататък по маршрута, реших с Ная да продължим по пътя нагоре, като на места той излизаше от гората и се откриваха страхотни гледки към заобикалящите ни планини.
За съжаление не успяхме да стигнем до х. „Демяница“, тъй като задуха доста силен вятър и се появиха застрашителни сиви облаци. Вече бяхме ходили поне 2 часа в посока, което означаваше, че ни чака поне толкова време път и на връщане, а с оглед на това, че бяхме сами с кучето, реших да не рискувам. На всичко отгоре мобилният обхват по маршрута не беше особено постоянен, така че побързах да се прибера към колата. За щастие времето бе благосклонно и с Ная се прибрахме без никакви проблеми до колата, а после и в Банско при нашите приятели, които пиеха топли вкусотии пред любимото ни Coconut coffee & smoothies.
След тази приятна разходка, в рамките на която бях изминала общо 14 км в двете посоки, първият ден на новата година за мен бе повече от пълноценен. С удоволствие бих се върнала отново на тази пътека в друг сезон, за да видя красотата й и без плътната снежна покривка, която се стелеше красиво през целия маршрут.
И за финал отново бих искала да напомня, че ако решите да се разхождате из планините през зимата, трябва да бъдете добре подготвени с подходяща екипировка и топли обувки.
