На какво ме научи моето куче

0
225
golden retriever

Обзалагам се, че не малка част от вас имат куче или поне познат, който гледа четириного. Кучетата са вероятно най-популярният домашен любимец и винаги успяват да ни накарат да се усмихваме. Дори когато навън вали или пък е петък, а вие все още не сте получили заплата. Трябва да призная, че моята кучешка история претърпя обрат на 180 градуса преди почти две години.

Винаги ме е било страх от кучета – малки, големи, улични, домашни и даже на снимка 🙂 Понеже се чувствах глупаво да пресичам улицата всеки път, когато на тротоара пред мен имаше спящо, преяло с банички кученце, реших, че е крайно време да се взема в ръце. За това в края на юни 2016 си взех голдън ретривър. Когато Рокси дойде при мен, тя беше само на 45 дни и пишкаше навсякъде…и хапеше всичко…и са радваше на всеки…и го ближеше…и я обикнах.

С течение на времето разбрах, че кучетата съвсем не били толкова страшни. Напротив, те усещат, когато не си в настроение и всячески се стремят да те развеселят. Добре де, признавам си, че през първите няколко нощи малко ме беше страх, че докато спя Рокси ще ми разкъса врата, но единственото, което се случи, бяха няколко целувки с език.

За две години промених не само отношението си към кучетата, но и успях да науча много неща. Рокси се оказа добър учител, добър психолог и добър приятел. Надявам се, че ако можеше да говори, щеше да каже същите неща за мен. Та да се върнем на ученето, какво всъщност можем да научим от кучетата?

Постоянство

Всяко едно куче знае какво иска и как да го постигне. То знае, че хапваш вкусно агнешко, но понеже е културно, няма да се качи на масата и да изплюска всичко. Вместо това деликатно ще застане до теб, ще те погледне с влажен и гладен поглед. Ако не поддадете, се преминава към план Б. Главата леко се плъзва на бедрото ви и остава там, гарнирана със същия жален взор. След време започвате да усещате как топлите лиги попиват в панталона ви. Отказвате се и давате залък или два на любимеца си. Но това не е всичко, вече сте склонни да дадете и последната си хапка. Ама то гледа толкова сладко, сигурно е гладно милото. Въпреки че знаете, че току що си е изяло цялата дажба и не е гладно, го глезите. Така стават тези работи – чрез нахалство към прогрес! Приложете кучешкото постоянство на работа, в училище или където ви е нужно, и ще видите, че нямало невъзможни неща.

Доброта

Рокси е изключително добра, дори бих казал наивно добра. Тя се радва на всеки човек, дори той да мрази животните. На всяко друго куче, дори то да не иска да си играе. Всъщност кучетата са много по-социални от хората. Веднага щом видят себеподобни, те се втурват и най-често махат с опашка, подканяйки останалите към игра. Е да, понякога се карат за пръчки и играчки, ама това май и хората го правят. Няма зли кучета, има стопани, които от глупост или незнание ги правят зли. По природа всяко куче си търси внимание и обич, а не жертва, която да разчлени. Ако хората бяхме поне наполовина толкова добри…ама не сме.

Отговорност

До голяма степен кучетата са като малките деца. Разликата е, че никога не порастват и не стават самостоятелни. Дори с изградени хигиенни навици, те имат нужда от нас – да ги разходим, да ги нахраним, да ги изкъпем. Може би къпането не е любимото им, но уви, трябва да го преживяват от време на време. От Рокси научих, че разходките в 6 сутринта съвсем не могат да те убият. Даже бих казал, че са приятни. Освен когато навън е -10 и духа, или пък вали, или има поледица, или си си навехнал глезена. Така де, схванахте. Кучето си иска своето и като стопани ние сме отговорни към тях. Пренесем ли тази отговорност към всички аспекти на живота…Е, не знам какво ще стане. Вие кажете.

Има още няколко дребни неща, които научих. Пускането на прахосмукачка повече от един път в месеца всъщност не увеличава сметката за тока толкова много. Или пък това, че прибирането на дрехите и чехлите в гардероба не отнемат 2 часа, както преди си мислех, а около 15 секунди. За дрехите и особено чехлите нямате избор, не ги ли приберете, рискувате да ги метете по-късно. И най-важното, радвайте се на всичко, което ви прави щастливи. Или по-точно, просто бъдете щастливи дори когато няма конкретна причина.

Завършвам с нещата, на които аз научих Рокси – да дава лапа, да се върти и да сяда. Все съществени работи 🙂

 

NO COMMENTS

LEAVE A REPLY

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.