Може ли изкуственият интелект да замени любим човек?

0
184

Терминът Изкуствен интелект (ИИ) все по-често се среща в ежедневните ни разговори, макар че  повечето от нас го приемат като онези досадни приложения, които често не ни разбират какво точно им говорим. Асоциирането на подобно глуповато приложение с човек е абсурдно и все още хората не приемат насериозно възможността ИИ да замести човека,  в каквото и да било отношение, да не говорим за това да замести липсата на любим човек.

Спомняте ли си презентацията на първия iPhone? Веднага след него на пазара се появиха всякакви подобни телефони, с които дори изпращането на имейл беше считано за успех – тромави, бавни, ненадеждни и нефункционални…Много хора изразяваха мнение, че телефонът си е телефон и няма как той да прави всички тези неща, които някои хора искаха да правят с него…  Сега правим много повече неща. Положението с опитите за ИИ са идентични – ние сме в самото начало и все още не вярваме, че той може да се развие до степен да задоволи нашите интелектуални и емоционални нужди така, както може да го направи друго човешко същество.

И грешим.

В своята книга “И аз съм Рейчъл” Кас Хънтър ни дава интересна гледна  точка, преплитайки хуманоиден робот в мрежа от драматични и силно емоционални събития,  разбивайки общоприетите представи за едно семейство и отношенията между хората. Авторът не се насочва към далечното бъдеще,  а към съвсем близкото – това бъдеще, на което ние много скоро ще станем свидетели. Като специалист по медицинска кибернетика,  тази книга запали интереса ми, но за моя изненада, вместо да бъде пълна със суха механика и високи технологии, книгата беше точно обратното – емоции, емоции, емоции…

Всеки от нас е губил любим човек по един или друг начин. Всеки сам се учи как да преживява тези загуби, а те предстоят да се случват,  защото единственото нещо, което ни е гарантирано в живота, това е смъртта. Колкото и да си мислим, че сме подготвени за нея, тя винаги идва неканена и винаги ни заварва неподготвени.

Представете си, че можете да получите визуално, интелектуално и емоционално идентично копие на любимия човек, когото сте загубили? Как ще ви накара да се почувствате? Дали заместването на любим човек с идентична машина би ви хвърлило в още по-голяма скръб или би намалило усещането за загуба?

Това е машина – тя не може да има чувства.

Тази фраза изразява настоящото всеобщо мнение за машините и, както често се случва,  всеобщото мнение се оказва грешно. (Все пак хората все още вярват в Бог, в това, че земята е плоска…) Какво са чувствата? Обичаме ли кучето си? То обича ли ни? Ами котката? Хамстерът? Геконът?  Бихме ли страдали, ако загубим тези домашни любимци?

А защо? Нима едно животно може да изпитва повече чувства от един робот? Разликата не е в обекта,  когото обичаме, а в нас самите. Ние страдаме, когато загубим любим човек единствено от егоистични подбуди – той липсва на нас. Някой отнема обекта на нашите чувства и ни отнема възможността да го обичаме. Обичаме ли  героите в книгите, които четем? Или тези във филмите, които гледаме? Нима не ни боли, когато те страдат и нима не се радваме, когато те се радват? Тези емоции реални ли са? А обектите, към които ги изпитваме, реални ли са?

Книгата “И аз съм Райчъл” е своеобразен експеримент,  представен по такъв начин, че да направи от читателя всичко това, което той би отрекъл,  ако просто някой му беше предложил идеята за любов между машина и човек. Авторът поставя читателя в ролята на мъж,  загубил съпругата си, на майка, знаеща за предстоящата си смърт и подготвяща семейството си за това, без то да знае,  слага ни в обувките на тийнейджърка, преживяваща загубата на майка си, в главата на възрастна жена с Алцхаймер, в сърцето на робот,  изпитващ експлозии от нови усещания и емоции… Не на последно място в книгата присъства и цялата онази външна, и понякога враждебна,  среда на страничните наблюдатели, които съдят безчувствено другите без капка емпатия.

Едно е ясно – книгата показва бъдещето, такова,  каквото скоро ще живеем и емоциите, които ще бъдат насочвани към машини с възможности,  надхвърлящи значително човешките. А защо не и изпитващи чувства към нас? И тогава не ние ще експериментираме с машините, а те ще експериментират с нас и с нашите чувства. И ако това сега ви плаши… прочетете книгата и ще разберете колко красиво може да бъде това бъдеще.

 

NO COMMENTS

LEAVE A REPLY

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.