Ако сте родител с малки деца, вероятно сте и много, много изморени. Дори изтощени. С паднали батерии от години насам, които никога не се пълнят догоре и винаги сте на червено.

Тази статия ще ви даде една друга перспектива на ежедневието ви, която може да ви шокира или разстрои. И точно затова трябва да и обърнете внимание, защото когато всеки ден си напомняте информацията от този текст, ще приемате света на своето дете много по-различно. 

Ще го кажем на кратко, защото информацията е кратка и проста. 

80% от времето прекарано с вашето дете ще е в рамките на първите 18 години

Ако трябва да сме максимално точни, времето с вашето дете ще намалява заради детски градини, училище, курсове и всякакви други занимания. Колкото е по-малко детето, толкова повече време ще прекарвате с него и колкото повече расте, толкова по-малко време ще имате с него. 

Нещо повече

Всяко нещо, което преживявате с вашето дете, никога няма да се върне или повтори и ако не го преживеете осъзнато, го губите завинаги. Нека ви дам пример – детето ви прави някаква поразия, на която се забавлява – смее се, прави мимики, опитва се да се покатери по дивана, прелива вода от чаша в чаша, гледа сладко през прозореца, а вие… си цъкате на телефона гледайки изключително важна информация, например какво са яли вашите “приятели” в социалните мрежи снощи, фокусирали сте се над репортажа за поредната катастрофа или поредния опит за съставяне на правителство, говорите по телефона за 18-ти път днес или четете за това с кого спи някой, който е известен с това, че е известен. 

Аутсорсваме

Падналите батерии на родителите често ги карат да прибягват до аутсорсване на проблема. Тоест захвърляме децата на баби, ясли, градини и така печелим време за… за какво? За работа? За социалните мрежи? За да четем какво се е случило някъде на другия край на света и да се притесняваме кога ще излезе новия сериал?

Имате 940 уикенда с децата си! 

Не ги ли използвате сте ги загубили!

Докато едно дете стане на 18 имате точно 940 уикенда с него. Разбира се, ще има уикенди, през които то ще е на екскурзии с училище, ще има да учи усилено, ще излиза с приятели, така че не разчитайте, че цифрата е точно тази. Тя е далеч по-малка, но няма как да знаем колко по-малка. 

Имате само 18 лета заедно!

Никой не ви гарантира всичките 18!

Защо е важно да осъзнаваме, че нямате време?

Всъщност времето може да е и по-малко отколкото си представяте. Ние си мислим, че сме вечни и всичко ще е така както си го спомняме назад, но често животът измисля различни предизвикателства. Може да се разболеете и починете – вие или вашия съпруг, съпруга, партньор. Може да се разведете или да се разведат с вас. Това гарантирано ще намали времето с детето ви, независимо от коя страна на барикадата сте. Ситуациите са много повече от тази, като понякога се налага родителите и децата да живеят разделено за продължителен период от време заради работа по кораби, в други държави и много, много други причини. 

Мислете за сега!

Сега е моментът, който трябва да използвате за да прекарате възможно най-много време с детето си. От първата глътка въздух на бебето, всяка минута е важна и може да създаде спомени у вас и у детето. Те ще ви топлят след като на 18 децата поемат по свой път. Най-вероятно ще се изнесат от вкъщи, може би и от града или държавата, в която живеете. Затова вашата мисия е да оставите у тях възможно най-много спомени с вас – преживявания, случки, опит, уроци, възпитание, ценности, поглед над света. 

Знам, че сте изнервени, работата ви притиска, нямате време да подредите къщата, да сготвите, да поддържате колата, да ходите на работа, да се занимаете с разните там досадни ангажименти, които животът изисква постоянно от вас. 

Всички сме така. 

И все пак – какъв е смисълът, че къщата ви блести от чистота, колата ви е добре поддържана, имате страхотна прическа и постоянно получавате похвали в офиса… детето ви няма да си спомня нищо от това. То ще помни, че ви е нямало, но е обитавало една подредена къща и се е возило в някаква кола, когато е трябвало. Или ви е имало, но всеки ден сте отделяли средно по 4-5 часа на ден забили поглед в някой екран, без интеракция с детето.

Какво можем да направим?

Ако искате наистина осъзнато да преминете през родителството и да оставите незабравими спомени у вас и вашето дете, е хубаво да погледнете следния списък:

• Оставете телефона си настрана. Това, че някой ви пише сега не значи, че трябва да му отговорите веднага. Детето ви има нужда от вас, а другите могат да чакат. 
• Не се връщайте на работа, ако можете или го направете максимално късно. За мъжете – договорете си плаващо работно време и цялото друго време планирайте с децата си. 
• Зарежете филми, сериали, риалитита, мачове и други времегубещи глупости. Детето няма да ги помни и едва ли ще ви стоплят след 20 години. 
• Премахнете екраните от живота на децата си докато е неизбежно. Това включва телефони, таблети и телевизори. Докато са в хипнозата на тези устройства, мозъкът им не работи, а времето, в което те са в хипноза, не са с вас и вие с тах. Това е загубено време. 
• Излизайте с децата си. Всеки ден, ако може и по няколко пъти на ден. Разхождайте се безцелно, играйте в дъжда, в снега, в калта или просто каквото улиците на града ви предложат. Ходете по паркове, градини, планини, морета и реки. Ето това ще запомнят. Това ще си спомняте и с носталгия вие точно след 20 години. 
• Не ходете по детските центрове и увеселителни паркове, където оставяте децата на аниматори, докато вие си почивате. Това не е време с децата. Това е отбиване на номера и няма да доведе до топлите спомени у вас и у тях.
• Оставяйте ги при баби, детегледачки, ясли и градини колкото се може по-малко и прекарайте времето си с тях. Ясно е, че е по-удобно да поспите, да имате време за себе си, но… след време ще съжалявате за пропуснатата възможност. 

Някои ще кажат – аз трябва да работя, за да им осигуря добро бъдеще. Аз пък ще ви опонирам с това, че децата не се нуждаят от много играчки, коли, апартаменти или пари в банката. Някой ден те самите ще могат да си купят и осигурят нужното. Това, което никога няма да могат да купят, е още ден с вас, когато вас вече ви няма.