Молба или Заявление – научи се кое е правилното

Дори и добре да живее, на човек му се налага да се сблъска с държавната администрация,  а тя, по стар социалистически обичай, те кара да й се молиш,  за да си свърши работата. Влизаш в сайта на СГС и там, за да получиш някакво удостоверение, пишеш “молба по образец”.

Господин началник, моля ви… 

Моля?

Замисляли ли сте се как звучи това? Отивате, плащате такса за дадено удостоверение, което държавата е длъжна да ви извади, защото това й е  работата, а има няколкостотин хиляди ленивеца, които само чакат да бият някой и друг печат, но системата ви кара да се молите. Няма да стане!

Какво правя аз? Винаги задрасквам надписа МОЛБА, когато някой ми подаде угоднически лист, на който пише МОЛБА. Аз заявявам желанието да ми бъде издадено… да получа… или каквото там трябва да се случи. Който плаща, може да заявява. Когато искате да се случи нещо необичайно, може да пишете молба. Като например:  Моля да презапиша годината в университета с 18 невзети изпита, нищо, че това не отговаря на правилата. Тогава вие се молите. Но когато плащате такса, за да получите услуга, вие сте в търговски отношения – клиент-търговец. Нищо, че търговецът е държавата, общината или някоя държавна/общинска структура, агенция или служба. 

Ще си кажете – голяма работа, какво толкова е една дума. 

Тази дума поставя вас на различно място в комуникацията. В единия случай сте роб, който се моли на господаря с печата, в другия вие сте началникът на този, на когото нареждате да си свърши работата, за която вие сте платили. Когато се молите, може да ви бъде отказано, а когато заявявате, няма такава опция. 

Накратко – вие избирате кой да сте. Дали ще говорите на гишето изправен, или ще се наведете до нивото на дупчицата, за да им направите поклон, молейки се. Вие избирате дали да сте клиент, или роб. Вие избирате дали ще приемете отказа на мързеливия служител или ще търсите правата си. 

Хей! Проблемът не е в мързеливия служител! Знаете ли, че повечето държавни служители работят прекрасно в последно време? А знаете ли, че техните шефове са останки от едно социалистическо минало и те създават тези прекрасни образци, които започват с думите “Моля да…”.

Започнахте да схващате нали? Не се молите на човека с печата или поне не само. Молите се на директора, молите се на началника, на министъра, на министър- председателя, на онези 240 дебелогъзи празнодумци и нехранимайковци (ах, каква хубава дума е измислил народът, как да не я използваш именно тук). Да, молиш се на онези, които храниш всеки ден с 10% от дохода си, с 20% върху всяка стока, която купуваш, с акциза върху бензина, алкохола, цигарите, с различни проценти за здравно осигуряване, пенсия, с 5% данък дивидент и  накрая с малка държавна такса за преглед, за удостоверение, за лист хартия с печат, за проверка в някой регистър. Данъци и такси, които плащат заплатите им, а те те карат да им се молиш. 

Заяви се, като техен работодател. Независимо кои са те – от твоите или от чуждите.

Инструмент за вашия дигитален маркетинг и seo оптимизация - BoomSEO