Множествена склероза – диагноза лечима според Свен Бьотхер

Свен Бьотхер: Кажете „Не, благодаря!“ на отровите на Биг фарма

mnojestvena-skleroza_frontУникална книга за това как e възможно човек да се излекува сам от смятаната за нелечима болест множествена склероза, излиза на пазара с логото на издателство „Милениум“. „Множествена склероза. Диагноза: нелечима. Терапия: въпрос на личен избор“ на Свен Бьотхер е изповед за пътя, по който върви към безпомощността и смъртта един обречен, и наръчник за връщане обратно. Безценно четиво не само за страдащите от тази болест, но и за хората, живеещи с много други тежки заболявания, както и за здравите – защото книгата описва и начин на мислене и подход, който може да бъде универсален.

През 2005 г. Свен Бьотхер – 40-годишен журналист, писател и тв продуцент, се разболява от множествена склероза. Състоянието му е толкова тежко, че не може вече да пише, да ходи, дори храненето му е затруднено. Даже родната му майка го успокоява, като му казва еднозначно: „скоро ще се избавиш!“. Но той има три дъщери, заради които не се предава и мобилизира последните си сили. Отхвърля терапията, предписана му от официалната медицина, и започва да търси свой път за изцеление. Прави си редица изследвания, спира вредните храни и се отърсва от психическото натоварване, опитва многобройни здравословни храни, добавки, спортове и терапии за стимулиране на мозъка и мускулите. В резултат – днес авторът разполага с ясна, точна и научнообоснована система за оздравяване, която споделя в книгата си увлекателно и бодро. От 2010 г. насам Свен Бьотхер се чувства здрав, работи активно и се грижи за децата си. Книгата влиза в остър спор с лекарите и с фармацевтичната промишленост, чийто интерес не е да лекува.

Ние потърсихме автора за интервю по електронната поща, чиято пълна версия е публикувана и в самата книга:

– Господин Бьотхер, лечима ли е множествената склероза?

– Някои видове МС – да. Други биха могли поне да се стабилизират.

– Колко хора с множествена склероза, които са успели, ако не да победят, то поне да държат под контрол болестта си, познавате лично?

– Много лично познавам трима. Доста лично, чрез електронна поща и по телефона – около трийсет. Но около 20% от диагностицираните никога не се връщат при невролога си, спират да се занимават с болестта и едва ли би им хрумнало да ми пишат. Трудно е да се открият оздравелите, не защото ги няма, а защото не се интересуват вече от болестта.

– Случаи като вашия често биват наричани „медицинско чудо“. Има ли такова при вас и в какво се състои то?

– Това, че наистина отново станах много по-здрав, не е никакво чудо. Имах късмет,че успях да открия факторите, които бяха съсипали здравето ми, и че можах да окажа влияние върху тях.

– Кой беше повратният момент по пътя ви към оздравяването?

– След три много тежки години в края на 2008-а бях с парализирани ръце, съсипан финансово, без каквито и да било изгледи за оздравяване и за помощ отнякъде, без надежда за „парче хляб“. Свършен бях напълно. В този момент нямах какво повече да губя. За промяната ми бяха нужни няколко месеца, после много дълго спазвах абсолютно стриктно и режима, и диетата.

– Какъв процент от специалистите, с които сте разговаряли ви разбираха и бяха на ваша страна?

– Говорих с много лекари и с учени, но никой от тях не би мотивирал открито пациентите си с множествена склероза да започнат терапия по свой избор. Това за всеки специалист би означавало да влезе в открит конфликт с официалната система и би се отразило зле на кариерата му.

– Как реагира вашият личен невролог на книгата ви?

– С желязно мълчание. Имаше и невролози, които ми писаха, при това мило. Само трябваше да им обещая да не оповестявам публично подкрепата им.

– Могат ли хора с други заболявания, смятани за нелечими, като рак например, да поемат по нов път, вдъхновени от„Множествена склероза…“?

– Надявам се, че и много здрави хора има какво да научат от книгата. А болните могат да се научат как да приемат болестта си и как да живеят с нея, да погледнат на процеса на „лечение“ по нов – и то позитивен! – начин. Не съм открил „метод на лечение“ в смисъл на някакво „чудотворно средство“. Множествената склероза е мултифакторен дисбаланс и всеки сам за себе си трябва да открие кой и какво е нарушило равновесието му. Всеки сам трябва да се заеме с лечението си.

– Кое би могло да накара нас, здравите, да променим начина си на живот така, че да запазим здравето си?

– Нашето собствено желание да останем възможно най-дълго време здрави и живи. Респектът към нашето тяло и дух, които ясно ни показват как да се отнасяме към тях. Само дето ние не ги чуваме, понеже химиците, работещи в хранително-вкусовата промишленост, непрекъснато измислят всевъзможни гениални и вредни нещица, на чийто вкус е ужасно трудно да се устои.

– Имате ли надежда, лечението, което препоръчвате, може да се приеме официално?

– Със сигурност някои неща ще се променят драматично през следващите години и това далеч не се отнася само за системата на здравеопазването. В процеса на тези промени ще се наложи да се учим отново да мислим и действаме и сами.

– Какво е вашето послание към близките на болните от множествена склероза?

– По онова време, когато ми поставиха диагнозата, някои приятели и приятелки на жена ми Катя ѝ бяха казали: „Аз не бих могъл!“ (разбирайте – да остане да живее с болен от множествена склероза). На нея това ѝ прозвучало абсурдно и с учудване отговорила: „Та аз го обичам.“ Следователно да продължиш да обичаш е доста добра идея и гарантирано е най-вярната. А ако са ви изоставили веднага след поставянето на диагнозата, значи няма причина да страдате за избягалия – той много преди това е престанал да ви обича. Е, има ли причина да искате да продължавате да живеете заедно с подобно лице?! J

– Вие сте много смел човек – дръзвате открито да разобличите официалната медицина и фармацевтичната промишленост. Не се ли страхувате?

– Когато веднъж си изгубил всичко – и здраве, и средства – понятието „страх“ става относително. За себе си вече не се страхувам, от време на време ме е страх за децата и последното няма как да се промени. А една книга без никакъв проблем може просто да се премълчи, така няма причина авторът ѝ да не бъде оставен да си живее.

– Кой е по-страшният враг: ние ли – сами на себе си, или законът на парите, който ръководи света и ни продава отровите като храна?

– Пазарният мит руши основите на нашето съществуване и на здравето ни. Скоро ще се наложи системата да бъде сменена, от нас или от децата ни. Все още е възможно да кажем: „Не, благодаря“ на предлаганите ни от хранителната и фармацевтичната индустрия (Биг фарма) отрови и да запазим здравето си, или да си го върнем.

– Вашето послание към българските ви читатели, към болните от множествена склероза у нас?

– Преди всичко – повече увереност в себе си. Има много видове МС, с които човек може да живее дълго, при това като здрав. Но дори някой да е уцелил вариант, който налага много ограничения, множествената склероза не е краят на всичко. Всеки ден живот е прекрасен дар.

Анелия Узунова

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.