Мила Роберт, Тита, Гери и други подобни безсмислени творци

Вероятно парадиращите с високите нива на артистичност не биха се съгласили тази икона на културата Мила Роберт да стои в едно заглавие с Тита, Гери-Никол и други подобни. Все пак, едното е много по-различно от другото. Едното е сатиричен-поп, а другото просто нов тип чалга. Нали? Или май трябваше да попитаме дали?

В тази статия бих искал само да намигна приятелски към всички онези “вечно забавни”  творци, които са пропуснали да прочетат нещо, което батко им Шекспир е казал преди има-няма няколко столетия.

“Защото нищо преувеличено не може да бъде съгласно със задачата на драмата, чиято цел от началото и досега е била и си остава да бъде огледало на природата, да показва истинския образ на добродетелта, същинския лик на позора и да бъде верен отпечатък на своето време. Обаче, ако всичко това бъде преувеличено или слабо представено, то може би ще накара невежия да се смее, но за онзи, който разбира, то ще бъде само отегчение. А присъдата на такъв един трябва да бъде за вас по-тежка от тази на всички останали в театъра.“- , Хамлет’

Саркастичен поп – този велик стил е погребал под себе си  стотици български и милиони международни музиканти. Разбира се, имената им са трудни за споменаване, тъй като… ами как да ви кажа, те са еднодневки. Саркастичният поп, който Мила Роберт така страстно пропагандира,  води само до един път и той е до глуха улица, от която излизане няма освен през дерето на деградацията водещо право към Биг Брадър и рязко забвение след това.

Не ми вярвате ли? Нека да направим един експеримент – можете ли да се сетите за песен на Васил Найденов,  Лили Иванова, Орлин Горанов, Емил Димитров, Миро, Стефан Вълдобрев, Каризма, Любо Киров, Остава, ПИФ, Б.Т.Р., Сигнал, Щурците…. Със сигурност  можете да се сетите за десетки техни песни и да ги запеете дори без да се затрудните с текстовете им. Защото тези песни са написани не с цел да бъдат саркастични, а да предадат определено послание, смисъл, емоция и те ще са силни дори и след десетилетия … Това е и причината групи на над 50 години да пълнят с десетки хиляди зрители  залите и за техните концерти трудно да се намират билети.

А сега да се върнем на саркастичния поп. Кога за последно слушахте някоя подобна група или изпълнител? А дали песента,  която сте слушали ще бъде разбрана и въртяна и след 30 години? Дали тези групи изобщо ги има само няколко години след фурора направили със “сарказма’’ си Нека ви припомня няколко от тях:

 

Румънеца и Енчев

 

Братя Мангасариян

 

Papi Hans

Roussinoff & Pavloff

Някои неща са забавни само първия път и точно така е със саркастичния поп – той е като возенето в автобус. Забавно ни е,  но само първия път, после става ежедневие и дори доста досадно. Той не носи нищо, дори рядко ново удоволствие от приятна музика. Да си саркастичен идва вповече. Ако това ти е бизнес моделът и единствена водеща сила в изкуството,  ти реално убиваш възможностите да станеш иновативен и истински творец. Защото истинските творци са критични и взискателни към това, което правят. Те не се подписват под всяка простотия, която някой им предложи. Защото знаят, че име се гради трудно, но пък  се съсипва изключително лесно. Защото хората могат да те помнят с твоите евъргрийни и текстове, накарали милиони хора да викат, плачат, пеят и танцуват или пък като онзи идиот, дето се беше правил на идиот.

А защо намесихме Тита и компанията идентични с нея млади идолки на подрастващите? Те са машини – не са саркастични и не се плъзгат по лековатата форма на Мила Роберт, която не уважава дори самото изкуство. Те правят пари, при това много добри, но това също е временно. И фразата “НЕВИНАГИ ЩЕ Е ТАКА” трябва да бъде татуирана на някоя част от красивите им млади тела. Защото когато пееш как се напиваш, друсаш, фейсбукиш, кой бил фейк профил и всякакви подобни надъхващи песни, които те вдигат за няколко минути… ами те нямат бъдеще. Те ще са неразбарни точно след 10 години /а вероятно и по-малко/, когато технологиите ще са нови, днешните тийнейджъри  ще са пораснали и ще имат истински усет към света.

Свалям шапка на Криско и целия му антураж, който той успя да направи истинска  машина за пари. Но самите млади звезди са обречени да не могат да измият имиджа си с лековати и безсмилени като текстове и послания песни. Песни, които няма да бъдат пяти десетилетия  по стадиони и огромни зали.

Разбира се, това не е статия,  която хейти всички млади и дава превес на опитните,  напротив. Родната музика се радва на велики творци, създали и създаващи качествено изкуство във всяка една посока. Групи като Jeremy?, Dead man’s hat, ТДК, Михаела Филева,Михаела Маринова, Поли Генова и още стотици…

Накратко – бъдещето принадлежи на тези, които още сега поставят здрави и стабилни основи,  за да го изградят. И като заговорихме за Мила Роберт… нека споделим и една нейна песен за десерт:

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.