Малкото магазинче за прежди зад Канала звучи като заглавие на романтичен роман, нали? Само дето това е реално магазинче за прежди и плетива, разположено на столичния бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“, известен още като Канала.
Но преди да ви разкажа за това магично място ще започна с кратка предистория.
Както всички знаем, миналата година беше различна и странна за целия свят и сякаш ни накара едновременно да преоткрием добре забравени неща и да започнем нови. За мен 2020 беше годината, когато преоткрих силата на хобитата и по-конкретно на пъзелите. Освен с красотата си, те успяваха да ме разсеят от ежедневието и околния свят със забавата да ги редя ден след ден. Но в един момент, бе началото на зимата, се запитах какво да правя всички тези пъзели, тъй като нямам толкова свободни стени, на които да ги закача. В същотото време не исках да ги прибирам обратно в кутиите им, където само ще събират прах. И тогава, успоредно с подреждането на зимния ми гардероб, се замислих колко би било хубаво, ако и аз се науча да плета и да създавам таквиа красоти, като моята добра приятелка Мария Конча, която е сътворила ръчно най-любимите ми зимни аксесоари.
Решението бе взето: новото ми хоби ще бъде плетенето. Веднага се залових да търся прежда и се оказа, че магазинчето за прежди зад Канала е под носа ми. Всеки ден минавам оттам и дори няколко пъти се бях заглеждала по витрините му с красивите, ръчно плетени жилетки и шалове. Просто никога не ми беше хрумвало, че това може да е моето нещо. Но как да съм знаела, дали ще ми хареса или не, без дори да съм опитвала?
Затова в един януарски ден събрах смелост и влязох в това така уютно магазинче, за да попитам дали дават уроци по плетене, тъй като до момента не бях и хващала куки за плетене. Дария, собственичката на това страхотно местенце, учтиво и любезно отвърна, че дава консултации. А в магазина може да се намери всичко необходимо за плетене – от разнообразни цветни прежди до най-различни видове куки.
Отначало нямах идея какво да правя, как да държа иглите, как да не увеличавам броя на бримките… Дария обаче ми даде прежда и куки, за да се упражнявам. Признавам си, че след първата ни сесия бях на ръба да се откажа. Нямах никаква координация, камо ли усет за плетене. Но все пак реших да продължа в това ново начинание и с удоволствие мога да кажа, че поставих началото на още едно хоби, та дори и нова страст.
Благодарение на Дария и нейните насоки успях да изплета кръгло шалче от типа бъф. Бях толкова впечатлена от себе си, че не се сдържах и похвалих се на колегите си. Дори получих няколко поръчки! Вече съм на втори проект, който е малко по-сложен – жилетка по модел на датски дизайнер. Все още имам доста за плетене, но пък вече трудът ми дава резултат и започва да се оформя като жилетка, а това е повече от стимулиращо. Нямам търпение да видя творението си готово.
Два месеца, след като започнах да плета, установих, че плетенето ми дава много. На първо място ми доставя удоволстие. Едновременно с това се уча на нещо ново, което може и да се окаже полезно (че кой не обича да си облече нов топъл пуловер посред зима). Но може би най-важното за мен е, че плетенето ми дава спокойствие и тишина. Тъй като съм все още начинаеща, трябва да се съсредоточа върху плетенето, като процес, и по този начин успявам да изолирам околния свят за час или два всеки ден. Телефонът е оставен настрана, тиха музика свири някъде около мен, а аз съм се вглъбила в плетката си и нищо друго не ме интересува. А тишината идва от самата мен. Няма ги тези постоянни мисли за следващия момент, за всичко, което имам да правя, за това каква ми е програмата за следващия ден, къде и по кое време трябва да съм. В момента, когато захвана плетивото, всички тези мисли остават далеч от мен, а аз съм тук и сега, в точно този момент.
Имам да уча още куп неща за плетенето, но когато има желние, начин се намира. А тогава идва и Дария с нейните знания и опит и с всички интересни факти за преждите – откъде идват, какви са и за какво са най-подходящи.
А дали плетенето е демоде или нова мода, мисля да попитам Дария в някой от следващите ни материали.
И преди да съм забравила най-важното, малкото магазинче зад Канала си има име – FiveYarns, и се намира на бул. „Евлоги и Христо Георгиеви“ 80. Идете и се уверете сами.
