Любов и благини в „Най-прекрасното магазинче за шоколад в Париж” на Джени Колган

Едва месец след излизането на пожъналата светкавичен успех книга „Книжарничката на брега” издателство Сиела ще зарадва феновете на Джени Колган с друго свежо заглавие от авторката! „Най-прекрасното магазинче за шоколад в Париж” е история за любов и шоколад, която ще ви усмихне и ще ви покаже защо е хубаво човек да следва мечтите си.

Любов и шоколад – двете магически думи, които пораждат усмивка у всяка жена, са примесени с щипка хумор на страниците на новия роман от шотландката Джени Колган: „Най-прекрасното магазинче за шоколад в Париж”. След като ни разходи до брега на най-известното шотландско езеро Лох Нес, този път Колган ни повежда из града на любовта – Париж, за да ни разкаже нова топла и трогателна шоколадова история.

Всеки ден, когато лъчите на изгрева нежно докосват Пон Ньоф и калдъръмените улички на Париж се събуждат за новия ден, Анна Трент вече отдавна е на крак, запретнала ръкави за усърдна работа. Тя прекарва дните си в това неуморно да смесва и да бърка най-финия, мек и топящ се в устата шоколад. Всяко парченце е правено изцяло на ръка и магазинчето е любимото място на всички изискани парижки дами.

Това е сякаш нова вселена в сравнение с предишната ѝ работа в шоколадовата фабрика у дома в Северна Англия. Но когато една случайност променя всичко, Анна се свързва отново със старата си учителка Клер от Франция. Клер ѝ предлага възможност, която ще промени живота ѝ – да се премести в Париж и да работи с бившия си любим, майстора на шоколад Тиери.

Книгата съдържа и няколко смайващо вкусни рецепти за шоколадова торта с криспи, браунита с кафе и шоколадов чипс, орехово-шоколадова плитка и др.

Джени Колган е родом от Шотландия. В различни периоди от живота си е живяла в Лондон, Холандия, САЩ и Франция, докато се установи за постоянно в Единбург със съпруга си, кучето и трите си деца. Автор е на няколко десетки романи и книги за деца. Наскоро на български излезе друга нейна топла история – „Книжарничката на брега”, която ни запозна с трогателната история на Зоуи, сина й Хари и овдовелия Рамзи с неговите три щури деца.

Преводът от английски на „Най-прекрасното магазинче за шоколад в Париж” е на Цветана Генчева. Корицата е на Фиделия Косевa.

Откъс от „Най-прекрасното магазинче за шоколад в Париж”, Джени Колган

Двамата ми братя дойдоха да ме видят в мига, в който ста­на ясно, че няма да хвърля топа. Обичах ги, но на двайсет и две и на двайсет си имаш достатъчно други интереси, които не включват разговори с откачената ти голяма сестра за още по-откачения инцидент, който е претърпяла във фабриката. Кат, господ да я благослови, тя, разбира се, беше върхът, нямаше да мога без нея, но работният ѝ ден във фризьорския салон беше безкраен и трябваше да пътува четиресет и пет минути с авто­бус от болницата, за да се прибере, затова не можеше да идва често, въпреки че много ѝ се радвах, когато я виждах. Тя оби­чаше да ми разказва кой е спечелил наградата за най-ужасна прическа на седмицата и как се е опитала да убеди жената да направи нещо различно, но тя не била съгласна, отчаяно ѝ се искало да е като Черил Коул или някоя друга от риалити фор­мат, въпреки че въпросната клиентка била с къса, мазна, ке­стенява, проскубана коса, на която нямало начин да се сложат екстеншъни, поради което щяла да се върне след седмица с викове и крясъци и да заплаши, че ще съди салона, защото и малкото останало от косата ѝ капело.

– Казвам им аз – разправя Кат, – но те не слушат. Никой не ме слуша.

Тя ме накара да се погледна в огледалото в банята и да си кажа, че ще се оправя. Изглеждах потресаващо. Очите ми бяха кръвясали от всичките антибиотици и изглеждаха малко пожълтели; къдравата ми коса – обикновено руса, с помощта на Кат, но сега прораснала – беше ситно къдрава и щръкнала, също като на някоя луда, а бледата ми кожа имаше същия цвят и вид като на болничната овесена каша. Кат се постара да ми вдъхне увереност, най-вече защото тя си е такава, но и защото в салона трябва да казва подобни неща на шейсетгодишните дами, които са с по деветдесет килограма наднормено тегло и като влязат, искат да заприличат на Колийн Руни[i], но и двете знаем, че уси­лията им са напразни.

Така че през повечето време бяхме сами с Клер. Беше странно, защото се опознахме много по-бързо, отколкото при други обстоятелства. Също така осъзнах, донякъде шокирана, че се радвам, че вече не съм с Дар. Той беше свестен тип, но с него не можеше да се води разговор. Ако трябваше да идва, за да ме вижда всеки ден, щеше да е пълна катастрофа; на тре­тия ден нямаше да има за какво да си говорим освен за чипс и „Манчестър Сити“. Без шансове да се понатискаме (все още имам система на ръката и тръбичка за пишкане – извинявам се, – а дори да нямах, самата мисъл, че имам едва осем пръста, нямаше да ми позволи никога повече да се почувствам сек­си), просто не знам как щяхме да изкараме. Докато бях болна, успях да помисля над нещата. Бях съсипана, когато скъсахме (той все се пробваше да ми изневерява, а в град с размерите на Кидинсъбра, това не можеше да остане тайна дълго време. За­щитата му – че вечно имал неуспехи – не му помогна много), но единственото, което ми липсваше сега, бе малкият апартамент, който бяхме взели под наем.

Той обаче беше дал на брат ми Джо кутия бонбони за мен (които Джо бързо изяде, тъй като е на двайсет) и ми пусна есе­мес, за да се увери, че съм добре. Мисля дори, че беше готов да си ме върне, с пръсти или без пръсти. Чух, че бил точно толко­ва успешен като неангажиран, колкото и по времето с мен, но може Кат просто да се опитваше да ме накара да се чувствам по-добре.

Мисля, че без Клер щях да полудея от отегчение и доса­да. Преди шест месеца си бях купила евтин смартфон и сега проклинах късмета си, задето нямах на какво да играя, освен на тъпата игра „Снейк ит“. Четях много книги, но има разлика между това да четеш книга, когато си уморена след цял ден на работа и нямаш търпение да се пъхнеш във ваната и да се на­сладиш на няколко странички с чаша чай, дори когато двайсет и четири годишният ти брат блъска по вратата и крещи, че иска гела си за коса, и да четеш книга, защото нямаш никакво друго занимание.

Освен това приемах какви ли не лекарства и ми беше труд­но да се съсредоточа. В далечния ъгъл имаше телевизор, който не спираше да боботи, но беше нагласен на един канал по цял ден и на мен ми писна да гледам разни дебелаци, които си кре­щят, затова си слагах слушалките. Беше супер, когато идваха да ме виждат, само дето нямах какво да им кажа, освен колко много течности се отцеждат от раната ми и разни други против­ни неща, така че не ми беше приятно и да приказвам.

Сестрите бяха приятни и весели, но винаги бързаха, а док­торите пък изглеждаха скапани и повечето не проявяваха инте­рес – интересуваха се единствено от крака ми, но той все едно беше част от котка и те не обръщаха никакво внимание на оста­налата част от мен над глезена. Останалите дами в отделението бяха стари. Ама наистина много стари. „Къде съм? Войната ли е още?“ – толкова стари. Беше ми жал и за тях, и за нетърпе­ливите им, изтощени семейства, които идваха всеки ден, за да чуят поредното „няма промяна“, но аз не общувах с тях. Не си бях давала сметка, че младите хора – сравнително младите – не се разболяват често. Дори да им имаше нещо, въпросът се решаваше в операционната, рязваха им някоя фрапираща част, други бяха претърпели катастрофа или пък се възстановяваха след страхотна нощ, която накрая се беше прецакала, не бяха тук на лекарства, както беше с възрастните пациенти, на които не им бяха наред по сто неща и нямаше къде другаде да отидат.

Така че беше страхотно облекчение да си седя тихо и крот­ко с Клер и да повтарям непрекъснато avoir[ii] и être[iii] и да помня разликата между близко минало и продължително минало и да се уча как правилно да произнасям r. („Трябва“, не спираше да повтаря тя, „да работиш упорито над акцента си. Бъди фран­цузойка. Придобий най-френския акцент. Стани страхотен ин­спектор Клузо и размахвай ръце“. „Чувствам се като глупач­ка“, признах. „Точно така“, съгласи се Клер. „Така и ще бъде, докато не проговориш френски и французите не започнат да те разбират“.)


[i] Съпруга на футболиста Уейн Руни. – Б. пр.

[ii] Имам (фр.) – Б. пр.

[iii] Съм (фр.) – Б. пр.