„Любима моя Кейт“ – последната книга от поредицата „Станисласки“ на Нора Робъртс

Шестата и последна част от поредицата „Станисласки“ на известната американска писателка Нора Робъртс излезе. „Любима моя Кейт“  (ИК „Сиела“) е подобаващият грандиозен финал на семейната сага, в който се запознаваме с любовната история на дъщерята на Наташа и Спенс, които откриха поредицата в романа „Наташа“.

Сагата на голямата украинска фамилия „Станисласки“, избягала от Съветския съюз и заселила се в САЩ преди десетилетия, е на финала си и Нора Робъртс поставя подобаващ край на тяхната заплетена история с романа „Любима моя Кейт“.

Кейт е на 25 години, но е видяла и преживяла много повече, отколкото някои хора за цял живот. Откакто се помни, нейната страст са танците, затова докато момичетата на нейните години прекарват времето си в мисли за мода или кискайки се в компанията на симпатични момчета, Кейт танцува за кралици и принцове и пие шампанско в Белия дом. Защото Кейт е прима балерина, която с наслада се превъплъщава в Жизел, Аврора, Жулиета, десетки героини, както трагични, така и триумфални. Докато един ден не решава – изненадващо и за самата себе си – да слезе от сцената и да поеме здраво юздите на живота си. Живот, който ѝ липсва, защото е далеч от дома, далеч от семейството, далеч от всичко ново, което Кейт усеща, че я очаква в родния град и заради което е готова да жертва кариерата и бляскавия си успех под прожекторите на най-добрите оперни зали в света. Прибирайки се у дома, Кейт ще усети топлината на семейното огнище, ще направи всичко възможно да осъществи мечтата си – да има собствено балетно училище, където да преподава – и най-неочаквано ще срещне любов в лицето на младия и красив дърводелец Броуди О’Конъл, който ще промени живота ѝ завинаги.

Освен любовни трепети, неудържими желания и буйни страсти, на страниците на „Любима моя Кейт“ срещаме добре познати герои от предишните книги от поредицата „Станисласки“. Сред тях са родителите на Кейт – Наташа и Спенс, с които започна историята в „Наташа“, доведената сестра на Кейт Фреди, която е главен герой в „Единствена моя любов“, и др.

Родената през 1950 г. в щата Мериленд, САЩ Елинор Мари Робъртсън, известна като Нора Робъртс, е автор на над 200 публикувани книги, издадени в над 30 страни по света в общ тираж от над 400 000 екземпляра. „Любима моя Кейт“ и останалите 5 книги от поредицата „Станисласки“ – „Наташа“, „Нежно откритие“, „Съдружник по неволя“, „Дръзко ченге“ и „Единствена моя любов“ – са сред най-обичаните заглавия на Нора Робъртс, които са излезли и на български език.

Преводът на „Любима моя Кейт“ от английски език е на Цветана Генчева. Корицата е на Дамян Дамянов.

 

Откъс от „Любима моя Кейт”, Нора Робъртс

 

Брат й, мислеше си Кейт, оставяше жените разтопени в краката му още откакто навърши пет. Не, още откакто се е ро­дил, поправи се тя, докато обикаляше из магазина.

Не беше само външният му вид, въпреки че беше страхо­тен. Беше и нещо повече от чар, защото той можеше да сътвори истинска магия, когато беше в настроение. Тя отдавна бе реши­ла, че става въпрос чисто и просто за феромони.

Някои мъже и без да правят нещо караха жените да точат лиги по тях. Податливи на външно влияние жени, разбира се. Тя изобщо не беше такава. Мъжът трябваше да притежава нещо повече от външен вид, чар и сексапил, за да привлече интереса й. Тя се беше запознавала с мнозина красавци, които се оказва­ха празна работа, след като надникнеш отвътре.

Зави зад ъгъла край количките и омекна до мозъка на ко­стите си.

Той беше великолепен. Не, не, тази дума бе прекалено жен­ска. Красив звучеше прекалено мъжки. Този беше просто…

Мъж.

Метър и деветдесет, ни повече, ни по-малко, страхотна опаковка. Като танцьорка, тя умееше да оцени стегнатото тяло. Въпросният екземпляр, който разглеждаше редици миниатюр­ни автомобили беше облечен в прилепнали избелели дънки, бархетна риза и дънково яке, протрито, прекалено леко за се­зона.

Работните му ботуши изглеждаха много стари и яки. Кой да предположи, че чифт ботуши могат да са толкова сексапилни?

Ами косата му! Беше тъмна, гъста, на руси кичури, начу­пена около слабо, изразително лице. Не беше нито грубо, нито с класически черти, нищо, което да определи с лекота. Устните бяха плътни, изглежда единственото меко нещо у него. Носът беше дълъг и прав, брадичката изсечена. А пък очите…

Тя не виждаше добре очите, не различи цвета заради пре­красните мигли, които пречеха. Клепачите бяха спуснати, за­това тя си ги представи, че са наситено, нежно синьо.

Премести поглед към ръцете, когато той посегна към една от играчките. Едри, с широки длани и заоблени пръсти. Силни ръце.

Мили боже.

Докато се наслаждаваше на мига фантазия – напълно без­обидна кратичка фантазия – тя се наведе и събори малко пътно задръстване от колички.

Трясъкът, който последва я изтръгна от унеса и накара мъжа да обърне очи към нея – изненадващо, наситено зелени очи.

– О-па – възкликна тя. Усмихна му се широко, разсмя се и коленичи, за да вдигне количките. – Дано няма ранени.

– Ако се налага има линейка. – Той докосна лъскав авто­мобил в червено и черно, след това се наведе, за да й помогне.

– Благодаря. Ако успеем да ги върнем на място преди ченгетата да пристигнат, може да ми се размине само с пред­упреждение. – Усмивката му бе красива като лицето, каза си тя. Дървени стърготини и мъж. Тя се извъртя нарочно и коленете им се докоснаха. – Често ли идвате тук?

– Всъщност, да. – Той я погледна, задържа очи. Тя веднага забеляза припламналия в очите му интерес. – Момчетата нико­га не порастват толкова, че да забравят играчките.

– И аз така знам. Ти с какво обичаш да си играеш?

Той изви вежди. Мъжете не се натъкваха често на красива – и провокативна – жена в магазин за играчки в сряда следобед. Той едва не започна да заеква, след това направи нещо, към което не бе прибягвал от години – заговори без преди това да помисли.

– Зависи от играта. Каква е твоята?

Тя прихна, приглади кичур коса, който гъделичкаше бузата є.

– А, обичам всички игри, стига да печеля.

Младата жена понечи да се изправи, но той я изпревари, изправи безкрайно дългите крака и подаде ръка. Тя я стисна и с удоволствие откри, че беше груба, точно както си беше пред­ставяла, и силна.

– Благодаря отново. Аз съм Кейт.

– Броуди. – Той показа малкия син кабриолет, който все още държеше. – Кола ли си тръгнала да си купуваш?

– Няма да е днес. По-скоро разглеждам, докато не видя онова, което искам… – Тя отново изви устни, развеселена, го­това за флирт.

Броуди трябваше да си наложи да не подсвирне. Понякога жените го сваляха, но никога по този начин. А той не се беше занимавал със самонадеяни жени от… От цяла вечност, както му се стори.

– Кейт. – Той се облегна на една етажерка и приведе тяло към нея. Странно, как всичко се връща, как тялото избира тан­ца, сякаш никога не е имало застой. – Защо не…

– Кейти, не знаех, че ще идваш. – Наташа Кимбъл забърза през магазина, понесла огромен бетоновоз.

– Нося изненада.

– Обичам изненадите. Първо, това е за теб, Броуди, както обещах. Пристигна в понеделник и ти го отделих.

– Супер. – Ленивото, флиртаджийско изражение се бе пре­образило в приятна усмивка. – Страхотен е. Джак направо ще полудее.

– Този производител прави играчки, които издържат дълго. Ще му се радва години наред, не само през седмицата около Коледа. Запозна ли се с дъщеря ми? – попита Наташа и плъзна ръка през кръста на Кейт.

Броуди вдигна очи от отворената кутия с бетоновоза.

– Дъщеря ли?

Значи това е балерината, помисли си той. Връзва се, нали?

– Току-що се запознахме, покрай дребен пътен инцидент. – Кейт продължава да се усмихва. Сигурно си въобрази неочак­ваната студенина. – Джак племенник ли ти е?

– Джак е синът ми.

– О. – На ум тя направи голяма крачка назад. Каква наглост притежаваше този тип! Женен мъж ще флиртува с нея. Нямаше никакво значение кой пръв е започнал флирта. Тя не беше омъ­жена. – Сигурна съм, че ще го хареса – заяви тя, вече студено и се обърна към майка си.

– Мамо…

– Кейт, тъкмо разказвах на Броуди за плановете ти. Той може да погледне къщата.

– Защо?

– Броуди е строител. И невероятен дърводелец. Миналата година преобрази студиото на баща ти. Обеща да погледне и кухнята ми. Дъщеря ми настоява за най-доброто – добави На­таша и тъмните є златисти очи се разсмяха. – Затова се сетих за теб.

– Благодаря.

NO COMMENTS

LEAVE A REPLY

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.