Луксозно илюстровано издание излиза по повод 80 години от началото на Втората световна война

По повод 80 години от избухването на най-кървавия конфликт в историята на човечеството издателство „Сиела” пуска „Илюстрована история на Втората световна война”. Луксозната книга на Оуен Буут и Джон Уолтън съдържа повече от 300 снимки и графики и близо 30 цветни карти, които ясно показват етапите на смъртоносния международен конфликт.

На 1 септември 2019 г. се навършват 80 години от избухването на Втората световна война. Най-големият военен сблъсък в историята на човечеството е описан и богато илюстриран в енциклопедичното издание „Илюстрована история на Втората световна война” с автори Оуен Буут и Джон Уолтън.

За тези повече от 6 години между 1 септември 1939 и 2 септември 1945 г., в които трае мащабният конфликт, съдбите на военни и цивилни на територията на 5 континента се променят безвъзвратно, а броят на жертвите достига почти 50 млн. души. Втората световна война противопоставя териториалните амбиции на нацистка Германия, фашистка Италия и империалистическа Япония срещу внушителния и малко очакван съюз между САЩ, Съветска Русия и Британската империя. Нещо повече – тя противопоставя не просто армия срещу армия, а нация срещу нация, въвличайки в сблъска огромни маси цивилно население от всички слоеве на обществото. Водените между двата лагера битки по суша, въздух и вода се простират от Западна Европа до степите на Русия, от пустините на Северна Африка до джунглите на Югоизточна Азия, във водите на Атлантическия, Тихия и Индийския океан.

Как започва всичко? Какви са причините за избухването на войната? През какви етапи преминава най-кървавият военен конфликт, който познаваме?

Всичко това е проследено хронологично и подплатено с над 300 снимки и графики и близо 30 цветни карти, които ясно показват етапите на най-смъртоносната война. На страниците на обективната хроника на Оуен Буут и Джон Уолтън се запознаваме отблизо с всички етапи от събитието, формирало облика на света такъв, какъвто го познаваме днес. Едновременно с това книгата напомня и защо трябва да ценим времето, в което живеем, и да се радваме, че навярно най-кървавите дни в историята на човечеството са зад гърба ни.

„Илюстрована история на Втората световна война” е в превод от английски език на Пламен Кирилов. Адаптацията на корицата е на Дамян Дамянов.

Откъс от „Илюстрована история на Втората световна война”, Оуен буут и Джон Уолтън

В навечерието на бурята

Поражението в Мюнхен

Призракът на войната надвисва над Европа, когато британският премиер-министър Невил Чембърлейн се завръща от Мюнхен на 30 септември 1938 г. след трудни дипломатически преговори с нацисткия диктатор Адолф Хитлер.

Чембърлейн търси мир, но английската общественост е толкова обезпокоена, че хората вече разграбват противогазите, които производствените линии бълват. Страхът от бойни отровни вещества като тези, използвани в Първата световна война, е голям и се допълва от опасенията за немски въздушни нападения. Създава се система за гражданска отбрана и се изготвят планове за евакуация на деца в провинцията. Половин милион мъже и жени, обзети от пламенен патриотизъм, се записват като доброволци в звената за противовъздушна сигнализация и отбрана. Всички – както военни, така и цивилни – са убедени, че опасността е огромна и непосредствена; мнението се споделя от Чембърлейн и неговия предшественик Стенли Болдуин, слязъл от власт през 1937 г.

Министър-председателят не крие сериозността на обстановката от своите съграждани и избиратели. Преди да отпътува за Мюнхен, в радиопредаване, излъчено по Би Би Си, той казва: „Страшно, нелепо и невероятно е, че сме принудени да копаем окопи и мерим противогази заради спречкване между хора в далечна страна, за които не знаем нищо“.

Хората, за които „не знаем нищо“, са чехите, чиято република е създадена преди едва 20 години, в края на Първата световна война през 1918-а, и немците – някогашният противник, сразен в същата година от Великобритания, Франция и техните съюзници. Спречкването е за Судетите – част от Чехословакия, оспорвана от Хитлер заради преобладаващо немското население, подложено според него на гонения.

Връщайки се в родината, умореният Чембърлейн слиза от самолета и съобщава на чакащите го на летище „Хестън“ репортери, че преговорите с Хитлер са завършили успешно. Германия и Великобритания, казва той, са се споразумели „никога повече да не воюват помежду си“. Постигнато е „историческото“, според думите му, съгласие, „извоювано с чест“ в името не само на Великобритания, но и на цяла Европа.

Общественото напрежение моментално спада. Облекчението е огромно, реакции-

те са възторжени. Дипломатическият успех на Чембърлейн е запазил достойнството

на страната и е осигурил мир за поколенията.

Не всички обаче се поддават на еуфорията. Част от членовете на парламента порицават споразумението в Мюнхен като „капитулация пред диктатора“. Френският премиер-министър Едуар Даладие, който придружава Чембърлейн в Мюнхен, оглежда ликуващите тълпи, събрали се да го приветстват в Париж, и казва: „Наивници!“. Той и много като него вече са прозрели истината, скрита зад Мюнхенското споразумение.

За хората с очи фактите са на разположение. На срещата в Мюнхен Хитлер съвсем не е сговорчив, а заплашителен. Ясно предупреждава, че войната е неизбежна, ако Великобритания и Франция не склонят чехословашкото правителство да отстъпи Судетите на Германия.

Това според него е „единствената му териториална претенция“. Тоест, ако три милиона судетски германци намерят своя изконен дом на немска територия, Хитлер ще гарантира мира в Европа и независимостта на остатъка от Чехословакия.

Чехите са в шок. Никой не ги е питал дали искат да отстъпят от територията си и младата държава реагира войнствено на заплахата. Чешката армия, наброяваща един милион души, е с висок боен дух, добре подготвена, модерно въоръжена и се снабдява от високотехнологичните оръжейни заводи в Бърно. Чехите вярват, че Франция и Великобритания са на тяхна страна и в случай на немско нападение могат да разчитат на подкрепата им.

Каква заблуда! През 1938 г. Франция и Великобритания решават да успокоят Хитлер, приемайки неговите искания, и чешкият президент Едвард Бенеш няма друг избор, освен да се подчини. Както скоро ще стане ясно, Чехословакия първа ще падне под немския ботуш, но няма да е последната.

Поне засега обаче Невил Чембърлейн се радва на всенародна любов и одобрение. Дори монархът, Джордж VI, е съгласен с миролюбивата политика на своя премиер и въпреки протестите на част от членовете на парламента Чембърлейн е посрещнат с възторжени овации. За момента съобразяването с претенциите на Хитлер изглежда като разумен ход за запазване на мира в Европа и единствено възможно решение за Великобритания, неподготвена за военни сблъсъци.

Дългата и плашеща сянка на Първата световна война все още стряска гражданите на Острова; спомените за касапницата са още живи. Само това стига, за да направи мисълта за нов военен конфликт напълно неприемлива и както пресата, така и обществеността твърдо застават зад Чембърлейн. Вестник „Таймс“, който най-раболепно пее дитирамби в прослава на министър-председателя, стига дотам, че обявява заграбването на чешка територия за исторически ход в името на човечеството.