Лесна адаптация в детската градина: мисия възможна?

Психологът и семеен консултант Цветелина Зидарова дава в книга ценни съвети и препоръки как да избегнем основните проблеми, пред които се изправят повечето деца и родители в процеса на адаптация в детската градина. За допълнително улеснение наръчникът „Адаптация в детската градина” (ИК „Сиела”) съдържа и множество илюстрации и схеми, които демонстрират различните гледни точки на участниците в процеса – родители, деца и възпитатели – и чрез които могат още по-ефективно да се предотвратят излишни недоразумения и пречки.

Болезненият за повечето деца и родителите им период на първите месеци в детската градина е проследен подробно от психолога и магистър по семейно и брачно консултиране Цветелина Зидарова в книгата „Адаптация в детската градина” (с подзаглавие „Малка книжка за голямата стъпка”). Един от основните проблеми, смята авторката, е че често нито една от двете страни не е подготвена за тази стъпка. Затова Зидарова си поставя за цел да помогне в предварителната подготовка по темата, излагайки кратко и ясно, в множество схеми и илюстрации гледните точки на родители, деца и възпитатели, както и най-често срещаните грешки и проблемите, които биха могли да възникнат.

Зидарова обяснява в детайли и защо процесът на адаптация на детето в детската градина в първите месеци не е просто сблъсък на две среди, а „процес на пренастройване на ролите в семейството, понякога дори на дълбока лична промяна”. Както пише авторът на книгата: „Подготовката често е труден про­цес, свързан с промени в самата структура на семейството, в пренареждане на роли, а понякога и с нарушаване на по­стигнатия баланс.” Цветелина Зидарова съветва: „Не чакайте детето да се научи на самостоятелност в детската градина. Така ще учи трудните уроци на непознато място. Ако му помогнете да стане самостоятелно вкъщи, на сигурно място, то ще е по-уверено и спокойно в новата среда.“

Акцентът в книгата пада върху способността за отделяне и приспособяване на детето, което прави книгата полезна както за малчугани, които посещават държавни детски заведения, така и за тези в частните детски градини. Споделяйки истински истории от своята дългогодишна практика, авторката на „Адаптация в детската градина” дава повече яснота за всички елементи, които се оказват от особено значение за по-лесното приспособяване на детето.

Цветелина Зидарова

Цветелина Зидарова е психолог и семеен консултант. В качеството на съосновател на Център за психологически обучения и консултации „Как да…?“ и Адаптационна занималня „Фукльовци” през последните 10 години Зидарова помага активно на деца и родители, които срещат трудности в адаптацията в детската градина. Успоредно с това от 7 години работи и като психолог в държавна детска градина, което й позволява да опознае още по-добре средата.

Илюстрациите в „Адаптация в детската градина” са дело на Петя Димитрова, а корицата – на Фиделия Косева.

Откъс от „Адаптация в детската градина”, Цветелина Зидарова

КАКВО СЕ СЛУЧВА В СЕМЕЙСТВОТО?

Преминали сте първото предизвикателство и сте оцеле­ли – имате семейство. Преминали сте и второто предизви­кателство и напасване – имате семейство с дете. Намерили сте своя ритъм – къде по-добър, къде по-труден, но ето че пред вас започват да се виждат очертанията на следващото предизвикателство – детската градина.

За някои родители това е много чакан момент, в който ще се върнат към комфорта на предишния си живот (преди детето), ще имат повече свободно време, ще могат отново да напишат с главни букви своето „АЗ“, които няма да са из­гризани от поникващи зъбки, старателно изтривани от мал­ките любопитни ръчички, опознаващи света, както и стъпк­вани от бързо прохождащите крачета на новото поколение. Надеждата, че ще има не само буквите за „АЗ“, а може би и някоя професионална титла пред тях, вече е сериозна моти­вация да включите на четвърта скорост, право към прибли­жаващите се очертания на детската градина.

Но за някои семейства дилемата не е между трета и чет­върта скорост, а между първа и задна. И причината за това е, че появата на тези букви все по-трудно се вижда… образно ка­зано. За да се върне дългоочакваното „АЗ“, се налага да се раз­трогне предишното „НИЕ“ – поне в една част от симбиозата. Силуетът на детската градина провокира все по-силна тревога, че раздалечаването на „балончетата“ на майката и детето ще бъде прието като изоставяне, предателство, провокира страх от усещането, че никой няма да бъде цял без другия.

Много важна тема е какво се случва в семейството. Ще я засегнем през случаите на няколко деца и ще обрисуваме цялата картина на всички участници в този етап на приспо­собяване.

В началото на детския живот майката и бебето са в едно тяло. След раждането на детето, макар и не физически, то продължава да бъде част от тялото на майка си – не може да ходи само, да говори само, храни се от гърдите ѝ и т.н. Степента на отделеност на майката и детето може да вари­ра спрямо вярванията и вижданията на семейството за от­глеждане на бебе. Новото семейство има задачата да запази баланса на всички „балончета“, като плавно се възвръща основният модел.

При това семейство майката се е върнала вече в „ба­лончето“ до бащата, а детето е отделено в собственото си „балонче“. Това означава, че процесът на отделяне и самос­тоятелност на малчугана е завършен до степен, в която той спи в отделно легло или стая, храни се, доколкото може, са­мостоятелно. Майката и бащата определят правилата и ги спазват. Прекарват време самостоятелно, за да могат да ба­лансират и своето „балонче“, и детето остава спокойно при други възрастни – детегледач, баба, дядо или други близки на семейството. Важно е да отбележа също така какво имам предвид под „отделеност“, тъй като невинаги е ясно това. Мисля, че това, което родителите най-лесно приемат и им служи като ориентир за очертаване на тези граници, е обяс­нението за собственото тяло – мое тяло, твое тяло, негово тяло. След като детето проходи и усети, че може физически да се отдели от тялото на майка си в пространството, то усе­ща, че вече има свободата да управлява своето тяло. Усеща стабилността в краката си, силата в ръцете си и любопит­ството и желанието да опознава света самостоятелно. Детето увеличава увереността в способностите на тялото си, когато експериментира нови неща и вижда дали може да се справи, или не. По този начин тренира и укрепва. Колкото повече се старае да го тренира, толкова по-добре ще си служи с него занапред. Вместо да се старае да развива своето тяло обаче, то може да реши да продължава да управлява чуждото, ро­дителско тяло, което до този момент много добре му е слу­жило. Детето започва да търси различни методи – лостове, правила и хитринки за управление на родителите. По този начин то затвърждава неувереността в собственосто си тяло, не го тренира и когато направи неуспешен опит в нещо, лес­но се отказва и търси помощ. Тази затвърдена неувереност в собствените умения поставя детето в зависима позиция от родителя си, от възрастен, и то от възрастен, който да е готов да откликва на всяка негова нужда. При детето, което увели­чава способностите си, ролята на възрастния е подкрепяща и то няма нужда да изпитва тревога, че точно определен въз­растен, който познава нуждите и възможностите му, може да отсъства. В същото време детето, което е неуверено в собст­вените си умения, ще изпитва истински ужас при раздяла.

Имах случай в детската градина с детенце с трудна адап­тация. Когато се срещнах с майката и споменах думата „от­делена“, тя каза: „Ооо тя е съвсем отделена, няма проблем да ходи цяло лято при баба си на село“. Когато я попитах обаче къде спи детето, когато са си вкъщи, тя каза: „Ами в мое­то легло“. На въпроса ми дали умее да играе сама, тя каза: „Ами трудно ѝ е и никак не може да приеме, когато ѝ кажа, че имам работа и трябва да почака да я свърша. Винаги иска вниманието ми да е върху нея. С татко си не е така“. Този разказ препраща повече към втория тип семейство.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.