Влизате в тоалетната, отваряте си което и да било приложение за социални мрежи и сте заляти с безкрайно оплакване по всякакви теми. Сякаш някой дърпа водатата и цялата помия се излива върху вас. Излизаш от тоалетната и пускаш телевизора – оплакване.
Новите поколения, независимо от буквата и названието им, са изградили една извратена реалност, в която те имат неистовата нужда да крещят пред целия свят за техните лични и незначителни неволи.
Нека ви дам пример.
Отварям сайта на Нова тв и като една от важните новини се появява заглавието “Авиокомпания изостави 8 пътници в Палма де Майорка, продала повече билети от местата”. Гледам видеото, в което двама журналисти да правят интервю с младеж в Испания, който е имал проблем с това, че не е имало място за него и още 8 човека в самолета. И за това медията отделя цели 6 минути. Подобни новини има през около месец и нещо – отменен полет, хора спят на летището, изпуснати връзки на самолети заради забавяне и все подобни сценарии.
Обиколил съм над 35 държави и понякога ми се е налагало да летя и сменям по 4-5 самолета на ден. В Перу дори самолетите понякога кацаха и излитаха на различни летища, за да качат още пътници, подобно на автобус. Подобни премеждия съм преживявал десетки пъти – да спя на пода на летище, да предлагат пари, за да се откажем от полет, да има 50 човека, които чакат, за да заемат 10 свободни седалки в самолет. Това е реалността на авиопревоза откакто се помня, но по някаква причина младите решават, че щом някой и нещо не работи според техния егоцентричен план, то трябва да изкрещят в социалните мрежи и да започнат да се оплакват.
Но животът е такъв какъвто е. Има бури, има пожари, има инциденти и не всичко се развива по план.
Задръствания на магистралата и по границите, ремонти, катастрофи, отказ на софтуерни системи – репортажи, коментари в социалните мрежи, постове с разплакани и гневни хора, които не могат да стигнат до морето в планирания от тях час – целият ми живот е минал именно с това.
Това е реалността – не всичко се развива според плана ни.
В България всеки мрънка за всичко, но в САЩ нещата са още по-страшни. Там сякаш всеки е залепил goPro камера за гърдите си и подобно на ,,Игри на волята’’ заснема всяка част от скучния си живот. И понеже няма кой знае какво да се случи там, основно се снимат конфликти с баристи, които са объркали кафето или са нарекли не по правилния начин клиента, който е мъж, но не иска да бъде наричан нито мъж, нито жена, защото е нещо небинарно. Друга пък се оплаква, че шефката се обръщала на оперативките към екипа, който е само от жени с “Дами, днес имаме да свършим тази и тази работа…”. Скандално, нали? Но реалността е такава.
Следват протестите против партии и президенти. Един печели и всички въстават – не, той не може да стане президент. Не, тази партия не може да спечели и да управлява. Не можем да го допуснем. Не са ли нашите – няма да са други. Разбира се, подобни протести против демокрацията са присъщи основно на демократите, но те показват същото – отказ от приемане на реалността.
Реалността е такава – невинаги всичко върви според плана ти.
Понякога те управляват тези, които не харесваш и приемат закони, които не са в твоя полза. Но си избрал да живееш в демокрация и трябва да понесеш негативите от това. А негативите са ясни: невинаги нещата ще са според твоя план.
За да може някой да живее добър и спокоен живот, е важно да приеме най-важното нещо – реалността. Тя е сурова и не й пука за нас. Нещата се случват и трябва да ги приемем такива каквито са. Не можем да управляваме вирусите, нито можем да управляваме вулкани, пожари, земетресения, катастрофи и всякакви инциденти. Понякога дори не можем да управляваме събитията в личния си живот, но нещата просто се случват. Да, ние сме отговори за нашите собствени действия, но понякога реалността е такава каквато е и трябва да я приемем. Защото, ако не го направим, ще изпаднем в ситуацията, за която говори Айн Ранд:
„Можеш да бягаш от реалността, но не можеш да избягаш от последствията.“
