Кой уби Виктория Маринова?

Кой уби Виктория Маринова?

Ян Куцяк, Дафне Каруана Галиция, Ким Вал, Виктория Маринова. Четири имена. Четирима резследващи журналисти. Четири убийства. Четири различни държави. Мотив един – да замълчат завинаги. Извършителят също е един, нищо че е с различни лица. Извършителите на първите три убийства са бързо установени, задържани и изправени пред закона.

Но все пак те са имали лошия късмет да изпълнят поръчките в държави, в които има съдебна система и обществен натиск, а не само корупция. От друга страна, четвъртият убиец е просто надрусан келеш, шизофреник, пиян бездомник, ревниво бившо гадже. Четвъртият убиец е най-вероятно всякакъв, но не и поръчков. Въпрос на време е отговорните органи да ни го кажат, за да можем да се успокоим и отново да сме благодарни, че живеем в добре управлявана държава. Държава, в която да разследваш корупционни схеми означава или да те убият, или още по-абсурдното, да бъдеш задържан от полицията.

Арестуването на разследващите журналисти Димитър Стоянов и Атила Биро през септември беше достатъчен намек за това, че нещо не е както трябва. Те разследваха същият случай, който разлседваше и Виктория Маринова. Съжалявам, но не ми звучи като просто съвпадение и не, не вярвам, че двата случая не са свързани.

Очаквам в следващите дни да чуем поредната адекватна и логически обоснована версия на разследващите. Виктория се е подхлъзнала, спънала се е или е хванала уроки. Ясно е, че извършител няма, а дори да има, няма да ни покажат истинския. Защото у нас този, който залавя е този, който извършва. Това, което ще чуем като „най-(не)вероятен“ сценарий ще бъде подкрепено с доказателства. В това няма съмнение, те са отдавна приготвени. Нищо чудно и докладите на следователите да са вече написани.

Но нека не се залъгваме, Виктория Маринова не стана жертва на мутрите. Вина за нейната смърт има всеки един от нас, най-вече защото подминаваме всички с името „Виктория Маринова“ и нещата, които им се случват. Защото „трай бабо за хубост“, защото „и това ще мине“, защото „да би мирно седяло, не би чудо видяло“ и най-вече, защото „преклонена глава, сабя не я сече“.

Очевидно Куцяк, Галиция, Вал и Маринова не са знаели за тези „златни БГ поговорки“. Сигурно не е имало кой да ги научи. За сметка на това от тях ние можем да научин много. Много за това, #кой е прав; #кой е силният днес, #кой има право да говори и #кой не. Много за това какво е обществото в Словакия, Малта, Дания и България. Много за състоянието на „модерната и цивилизована“ Европа.

Каквито и да ги надробят от МВР няма голямо значение. Гражданите отдавна вече не им вярват на приказките. Пригответе се да чуем старата песен, изпята на нов глас. Докато не сменим касетката, ще я слушаме още дълго време, а песента отдавна ни е втръснала.

Завършвам с два цитата от „Тютюн“ на Димитър Димов:

„Те приличаха на вълци, готови да се изядат взаимно, но понякога се случваше така, че имаха общи интереси и тогава действуваха задружно. Това ставаше най-вече, когато трябваше да се нанесе удар върху кооперациите, да се узакони някоя измама срещу държавата, да се изцедят по-добре производителите или да се потисне с общи усилия голяма стачка. Тогава всеки почваше да дърпа конците на своя куклен театър.“

“Дори най-честните съдии развързват очите на Темида, когато разглеждат дело за тридесет милиона.”

Куцяк, Галиция, Вал, Маринова…

NO COMMENTS

LEAVE A REPLY

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.