Кой уби Виктория Маринова?

Кой уби Виктория Маринова?

Ян Куцяк, Дафне Каруана Галиция, Ким Вал, Виктория Маринова. Четири имена. Четирима резследващи журналисти. Четири убийства. Четири различни държави. Мотив един – да замълчат завинаги. Извършителят също е един, нищо че е с различни лица. Извършителите на първите три убийства са бързо установени, задържани и изправени пред закона.

Но все пак те са имали лошия късмет да изпълнят поръчките в държави, в които има съдебна система и обществен натиск, а не само корупция. От друга страна, четвъртият убиец е просто надрусан келеш, шизофреник, пиян бездомник, ревниво бившо гадже. Четвъртият убиец е най-вероятно всякакъв, но не и поръчков. Въпрос на време е отговорните органи да ни го кажат, за да можем да се успокоим и отново да сме благодарни, че живеем в добре управлявана държава. Държава, в която да разследваш корупционни схеми означава или да те убият, или още по-абсурдното, да бъдеш задържан от полицията.

Арестуването на разследващите журналисти Димитър Стоянов и Атила Биро през септември беше достатъчен намек за това, че нещо не е както трябва. Те разследваха същият случай, който разлседваше и Виктория Маринова. Съжалявам, но не ми звучи като просто съвпадение и не, не вярвам, че двата случая не са свързани.

Очаквам в следващите дни да чуем поредната адекватна и логически обоснована версия на разследващите. Виктория се е подхлъзнала, спънала се е или е хванала уроки. Ясно е, че извършител няма, а дори да има, няма да ни покажат истинския. Защото у нас този, който залавя е този, който извършва. Това, което ще чуем като „най-(не)вероятен“ сценарий ще бъде подкрепено с доказателства. В това няма съмнение, те са отдавна приготвени. Нищо чудно и докладите на следователите да са вече написани.

Но нека не се залъгваме, Виктория Маринова не стана жертва на мутрите. Вина за нейната смърт има всеки един от нас, най-вече защото подминаваме всички с името „Виктория Маринова“ и нещата, които им се случват. Защото „трай бабо за хубост“, защото „и това ще мине“, защото „да би мирно седяло, не би чудо видяло“ и най-вече, защото „преклонена глава, сабя не я сече“.

Очевидно Куцяк, Галиция, Вал и Маринова не са знаели за тези „златни БГ поговорки“. Сигурно не е имало кой да ги научи. За сметка на това от тях ние можем да научин много. Много за това, #кой е прав; #кой е силният днес, #кой има право да говори и #кой не. Много за това какво е обществото в Словакия, Малта, Дания и България. Много за състоянието на „модерната и цивилизована“ Европа.

Каквито и да ги надробят от МВР няма голямо значение. Гражданите отдавна вече не им вярват на приказките. Пригответе се да чуем старата песен, изпята на нов глас. Докато не сменим касетката, ще я слушаме още дълго време, а песента отдавна ни е втръснала.

Завършвам с два цитата от „Тютюн“ на Димитър Димов:

„Те приличаха на вълци, готови да се изядат взаимно, но понякога се случваше така, че имаха общи интереси и тогава действуваха задружно. Това ставаше най-вече, когато трябваше да се нанесе удар върху кооперациите, да се узакони някоя измама срещу държавата, да се изцедят по-добре производителите или да се потисне с общи усилия голяма стачка. Тогава всеки почваше да дърпа конците на своя куклен театър.“

“Дори най-честните съдии развързват очите на Темида, когато разглеждат дело за тридесет милиона.”

Куцяк, Галиция, Вал, Маринова…

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.