Кибервойната - кой, как и защо я води

Повечето интернет потребители спокойно си четем новините, чатим с приятели или гледаме клипове в някоя от социалните мрежи,  без да се замисляме, че ние сме свързани като една малка нервна клетка с големия мозък наречен интернет. Също както малки нервни центрове, интернет е разбит на по-малки и по-големи фрагменти,  към които са закачени милиарди единични клетки - компютри, телефони, таблети, дори умни хладилници и вендинг машини. Всичко вече е част от мрежата, но освен удобството ни, интернет е средство за провеждане на война и понякога ние се озоваваме на бойното поле без дори да предполагаме. 

Как, питате се, интернет може да е бойно поле?

Всъщност, интернет е замислен като такова средство още от своето зачеване -  като военна мрежа, в която да се включат малко на брой университети,  които да обменят чувствителна информация изключително бързо и сигурно. Разбира се, от онази мрежа е останал само гръбнакът, а всички ние разчитаме на интернет за всичко. Не, наистина - за всичко. И сега ще ви го докажа. 

КИБЕРВОЙНАТА

Книгата ,,Кибервойната’’ на Никол Пърлот започва в една интересна история от 2019 година,  когато тя пристига в Киев, Украйна,  за да хване следите на поредната Руска кибератака срещу своята съседка. Изключително интересно четиво,  особено от дистанцията на времето и факта, че в момента живеем във времето на най-голямата кибервойна водена някога. Точно така - докато ракетите удрят жилищни сгради и хора биват избивани по улиците на една европейска държава, на заден план се води една не по-малко брутална кибервойна, която остава скрита от погледите на хората, защото те просто не биха могли да я разберат. 

Но нека ви разкажа няколко истории,без да влизам в особени детайли и да ви отегча. 

Денят е 24 февруари 2022 г. , час преди Русия да започне своята инвазия в Украйна. Сателитите на VIASAT (една от водещите космически компании, притежаваща огромен брой сателити осигуряващи ни почти всички услуги, на които сме свикнали) са подложени на кибератака и част от тях са извадени от строя. Целта са Украинските комуникационни канали, но по време на атаката са засегнати и множество други клиенти на компанията. Тогава още никой не знае, че това е само тест.

Дни след инвазията,  StartLink мрежата от сателити,  които Мъск изстрелва периодично и могат да бъдат забелязани как обикалят Земята в стройна редичка,  вече са със сменени орбити  по начин, който да осигурява по-добро покритие над засегнатата страна, която вече изпитва силно затруднение с комуникациите, ударени от Руска страна.

Нова атака започва да сваля сателити на Илън Мъск, но в крайна сметка StartLink  мрежата устоява на ударите, които са невиждани. Представете си всичко това като междузвездна война. Имате космически обект, обикалящ Земята с няколко десетки хиляди километра в час и вашата цел е да превземете този летателен обект и да го извадите от строя, без да изстрелвате ракети към него, защото- е по-евтино и по-невидимо.

България обявява, че ще окаже военна помощ на Украйна и дни по-късно Български пощи излизат от строя и все още не се знае какво точно им се е случило. Разбира се, никой не говори за кибервойна. Никой дори и не осъзнава, че това е просто тест. Следващият удар ще бъде по-силен. По-болезнен. По-изненадващ.

А какво може да ни се случи при истинска кибервойна насочена към нас?

Най-добре е да прочетете какво вече се е случвало в последните 10-15 години. Интересни факти са описани подробно от първа линия в книгата КИБЕРВОЙНАТА, която трябва да бъде прочетена както от политиците, така и от обикновените хора. Защото,  когато започне следващата атака, ще можем да й устоим само когато всички ние, малките нервни клетки на системата, знаем как се предпазим, да се изключим от цялото и съхраним ресурса си.

Добре, добре. Виждам,  че сте любопитни и ще ви споделя само няколко факта, за да разберете колко зависими сме всички от глобалната мрежа,  за да разберете колко ще ни боли,  когато някой ни удари.

Банките, паричните преводи, банкоматите и постерминалите могат да бъдат извадени от строя сравнително лесно, чрез претоварване на капацитета на мрежата. Случвало се е и преди, когато каналите бяха сравнително слаби. От интернет зависи градския транспорт, ЖП транспорта, летищата, корабите, митниците, пощите и куриерските фирми, полиция, пожарна, бърза помощ, военни. Представете си всичко това извън строя за часове или дни. Вече знаете как се справят пощите със своя срив... , ами не се справят. Добавете към това медиите - телевизия, радио, интернет медии, средства за комуникации, телефония - няма ги.

Каквото и да се случи в тази ситуация,  вие сте сами - само с хората, с които се намирате в момента. Не може да повикате помощ, а дори и телефонът ви да работи, то насрещната  система няма да функционира. Нещо повече -  няма как да получите и информация,  защото дигиталните медии са извън строя и остава само доброто старо радио. Но то също се управлява дигитално и е по-лесно за изключване от хладилника вкъщи.

Сега си представете и по-сложните инфраструктурни обекти - ВЕЦ-ове, ТЕЦ-ове, АЕЦ-и, заводи и фабрики, газопреносната мрежа, водопреносната мрежа, електропреносната мрежа и дори държавния енергиен регулатор. Нямате ток, вода и газ.

Трябва да съм искрен, че доколкото знам АЕЦ-ите са достатъчно умно направени да не са свързани с външни мрежи, което е стандартно ниво на сигурност,  когато става дума за обекти от национално значение. И все пак - как функционира АЕЦ,  ако част от системите й  не функционират и цялата инфраструктура,  с която тя комуникира е извън строя?

А какво се случва със системите за известяване в случай на атака? Как да ви кажа... те се управляват с кликване на мишката от контролна зала, което означава само едно - може и ще бъде атакувана.

Но това не е всичко. Повече - четете тук!