Когато Путин нареди на армията си да нахлуе в Украйна, той наруши всички международни споразумения, от които бе част и показа на света, че думата война не е архаизъм на европейския речник, както на всички нас, родени след ВСВ, ни се искаше да вярваме. И с това Рубикон бе прекосен.
Потресаващо е, че на фона на потъпканата свобода на втората по големина държава в Европа, отделни елементи в българското общество се застъпиха за насилника. Виждат се постове в социалните мрежи, които пеят съветската песен за братския руски народ. Постовете са украсени думите “Винаги заедно” и “Подразнихте мечката и тя сега се ядоса”, а изображенията илюстрират лъв и мечка застанали рамо до рамо. Имам неприятното усещане, че ако ние бяхме на мястото на Украйна, същите тези хора биха посрещнали руснаците с хляб и сол, но не и с оръжие.
За щастие сме част от НАТО и това няма как да стане. Надявам се, че сега най-накрая онази част от нашето общество, което се чудеше какво спечелихме с влизането в НАТО, ще разбере, че ползата от членството в НАТО е, че ако тук стъпи руски или който и да е друг войник, цялата военна мощ на северноатлантическия съюз ще отвърне на удара с удар.
Но да се върнем обратно към темата, а именно какво загуби Путин с окупацията на Украйна.
Началото на края
Руският президент далеч не е глупав човек, но откровено можем да кажем, че този път постъпи глупаво. Постъпи като превъзбуден тийнейджър, неспособен да укроти собствените си емоции.
Столът, на който автократичният режим на Путин седи, се клати от доста време. Вътрешните протести в следствие отравянето на Сергей и Юлия Скрипал, а по-късно и на опозиционния лидер Алексей Навални показват, че масата руски граждани не подкрепя политиката и управлението на Кремъл. Президентът вече преполовяващ (предполагаемо) последния си мандат, разтърсен от вътрешнодържавни противоречия, губещ позиции и със спадащ рейтинг прибегна към добре изпитаната и научена до съвършенство стара съветска тактика – набележи външен враг, набеди го за всички проблеми в държава си, за да стабилизираш собствената си управленска позиция.
Така той нарочи Украйна, превърна я в мишена номер едно и след месеци наместване на войсковите си части по границите ѝ я нападна на 24 февруари сутринта. Специалната военна операция, както я нарече самия Путин, ще се превърне лебедовата песен на неговото управление, бис, ако искате, след който той ще слезне от сцената и завесите бавно ще го скрият от погледа ни.
Изгореният мост към мира
С войнственият си акт на нападение към една демократична европейска страна, с демократично избрано правителство, Путин изгори и последния мост, който го свързваше с Европа, САЩ и останалия свят. Той имаше възможност да избере пътя на дипломацията, но това историята е показала, че не е в духа на съветската доктрина. Заради его или заради комплекси, държавният глава на Руската федерация, не успя да се въздържи от военен конфликт и така за по-малко от 24 часа изпадна във вакуум, след като по-голямата част от цивилизования свят го заклейми. Дори след време да има желание за диалог с европейските държави,вече едва ли ще има политик от Европа, който би поел изцапаната с кръв ръка на Путин. Дипломатическите отношения със света са скъсани, доверието е загубено, а това значително осакатява руския самодържец, който тепърва ще се сблъска с гражданското недоволство в собствената си страна.
Санкциите
На военната агресия ЕС и САЩ отговориха с безпрецедентни санкции, които ще подкопаят основите на руската икономика. Към момента, активите на няколко руски банки са замразени, руските дипломати са изгонени, търговията, вносът и износът към и от Русия също са блокирани, строителството на Северен поток 2 спря. Има дори хипотеза, че Русия ще бъде изхвърлена от международната банкова система SWIFT, което би парализирало паричните потоци от и към Русия почти изцяло. Това най-вероятно ще довърши и без това слабата руска икономика, която се крепи основно на търговията с горива.
Разбира се, огромният държавен резерв, който Русия изгради през последните години ще поеме икономическия удар и първоначалния шок няма да се усети. След време обаче, когато касата се опразни, ще се види истинският ефект. От друга страна, държавният резерв, който през последните почти 30 години се е увеличил над 65 пъти, навява на мисълта, че Русия е била наясно, че при външнополитическа изцепка ще бъде санкционирана, което пък само по себе си ни казва, че тя се подготвяла за последиците от своите действия, т.е. имала е наум агресивна външна политика.
Неочакваният рикошет
Още в първия ден на войната хиляди руски граждани излязоха на анти-военни протести по улиците на Москва, Санкт Петербург и други градове в Русия и по света. С това мирното население недвусмислено показа, че не одобрява и не подкрепя действията на президента Путин.
Путин успя да разгневи не само хората навън, но и хората вкъщи. Като добавим и задаващата се тежка икономическа обстановка в страната, напрежението тепърва ще расте. Вероятно голяма част от обкръжението на президента също има своите несъгласия със сегашната политика. Гласът на опозицията става все по-силен, а след ареста на Навални става направо оглушителен.
Светът и мирното население на Русия са вперили поглед в Кремъл и ако досега всяко действие се разглеждаше под лупа, то от тук насетне натискът тепърва ще се усили. Путин нямаше право на грешка, но момент на безразсъдство я допусна и хвърли страната си в изолация. Няма как да предвидим как тази изолация ще промени вътрешнополитическата обстановка в страната, но можем да сме сигурни, че ерата “Путин” навлиза в последната си фаза. Изроденият и разлагащ се режим отива към своя край и колкото повече се доближава до него, толкова повече разперва уродливите си ръце и завлича всичко към себе си.
Светът не е същият, но въпреки това можем да сме благодарни, че когато днес се събудихме по улиците ни не падаха бомби.
Освен това, мисля, че Картаген трябва да бъде разрушен.
Бог да пази Украйна!
