Какво става, когато спрем да пием кафе?

Това не е една от онези статии, в които ще ви говоря за това какво се случва с организма ви, когато спрете да пиете кафе. И дума няма да кажа за това кои са полезните страни на кофеина или пък защо той ни вреди. Няма да разберете как на химично и неврологично ниво това съединение ни влияе. С две думи това не е научна статия. Това е историята на един човек, който много, ама много обича да пие кафе, но поради липсата на здрав разум взема решението да го спре поне за 10 дни.

Това съм аз (не ме ядосвайте, защото съм изнервен и без това).

Не бих казал, че съм от тези хора, които сутрин бе могат без кафе. Всъщност мога, но с една чашка е много по-хубаво. Също не си мислете, че съм пристрастен (знам, че звуча като наркоман), просто кафето има страхотен аромат, който по мое лично мнение в пъти превъзхожда вкуса му. Мен ако питате, самият ритуал по приготвянето на едно еспресо е това, което ми доставя удоволствие, повече отколкото самата консумация. Идеята, че ще си сваря кафенце и ще имам онези 20 минутки за себе си, в които ще си сърбам и ще чета книжка, е твърде привлекателна, за да се откажа от нея.

Като всеки един зависим и аз трябваше да си намеря заместител на кафето. Обърнах се към чая – пробвах зелен, черен, ройбос, лайка, мащерка с риган и жълт кантарион, шипки. Ще ви кажа направо, че нито едно от тези решения не работи. Чаят няма да запълни празнината в душата ви, оставена от неизпитото кафе. Не се заблуждавайте, че понеже в черния чай има кофеин, това ще ви е достатъчно, защото просто това е една лъжа. Или не повярвах достатъчно дълбоко в нея, или в магазина са ми пробутали някой фалшив черен чай.

Първите няколко дни беше лесно. Дори не се сещах за кафе, макар че щом някой минеше покрай мен с чаша от тази ароматна напитка, веднага ми се приискваше да му я взема и да избягам, да се скрия под някое сълбище и да я изгълтам наведнъж. С всеки изминат ден става по-трудно (добре де, може и да съм развил лека, повтарям ЛЕКА форма на зависимост). Въпреки че сутрин нямам проблем със ставането лиспата на кафе си казва думата в следобедните часове. Сега разбирам защо часовете между 14:00 и 16:00 са определени за почивка. Защото когато не си пил кафе след обяд имаш два варианта – или да клюмаш на работа, или направо да заспиш.

КПД-то ми падна рязко към осмия и деветия ден. Хората станаха досадни, аз станах раздразнителен и мисълта ми седеше пред кафемашината, без значение какво правех. Опитвах се да се разсеям като хапвам плодове, като пия повече вода и чай, но нищо не работeше. На всичкото отгоре взех гениалното решение да ям колкото се може по-малко сладко. Понеже не ми стигаше кофеиновата абстиненция, си добавих второ мъчение. Съвсем в реда на нещата в момента искам да погълна всичкото кафе на света. Преди това обаче ще си топя шоколадовите бисквитки в него.

Хора, мозъкът ми се пържи! Усещам как ми пари мозъчната кора и всяка клетка крещи „Подай еспресото там!“ Но аз не съм зависим и няма да се поддам на изкушението. Сега нека да се разберем – не ме боли глава, сънят ми си е също толкова здрав, колкото и преди и като цяло не изпитвам никакви физически симптоми, поради липсата на кофеин.

Какво става, когато спрем да пием кафе?Но навикът… Навикът ме побърква. Искам да си чета книгата и да пия кафе, не чай. Искам докато работя да имам чаша кафе на бюрото.

Но не! Аз не съм пристрастен, ама хич! От друга страна ми е много интересно какво още ще стане, ако си удължа предизвикателството до края на февруари. Дали слънцето пак ще изгрява? Дали животът ми се ще стане по-хубав? Ако днес издържа, обещавам, че след един месец пак ще се включа с моите врели-некипели. Може да е мъчително, но определено е и много забавно, така че не се знае знае ли се. Като нищо ще направя живота една идея по-труден (отново).

Само не ми казвайте, че сте чели тази статия с чаша кафе в ръка…

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.