Какво се крие зад вината

Alexas_Fotos - Pixabay

Винаги когато изпитваме невротична вина, ние всъщност отказваме да признаем нещо. Вината е тактика, която използваме, за да избегнем определени чувства и истини.

1. Прикритие за страха
Вината, която ни възпира да действаме, може да прикрива страха ни да отстояваме себе си. Когато тя ни обземе след като сме взели смело решение, това може да се дължи на страха ни от загубата на любов или одобрение от страна на другите. Може да се опасяваме, че няма да ни харесват или ще изгубим контрол, след като сме прекрачили определени граници. Предварителното усещане за вина пък може да ни парализира и тогава ставаме пасивни и блокираме. А вината, която ни обзема след като направим нещо, ни кара да се срамуваме и плашим от отмъщение или от това да разкриваме (пред другите или пред самите себе си) други страни от личността си.

2. Бягство от отговорност
Невротичната вина ограничава дееспособността ни до едно-единствено действие, което възприемаме за легитимно. По този начин тя спъва въображението, което е творческата предпоставка за упражняване на избор. Докато сме обзети от чувството за вина, ние сме слепи за съществуването на различни възможности и дори не знаем какво всъщност искаме. Това е начинът, по който вината ни пречи да отстояваме себе си.

Вината, следваща нашето действие или бездействие, може също да е начин за подкопаване силата на избора, който сме направили. Ако обвиняваме себе си, усещането ни за лична отговорност намалява, тъй като приемаме, че не сме направили избора с цялото си същество! Парадоксът е, че по този начин вината ни създава фалшивото усещане, че не сме толкова виновни.

3. Замаскиран гняв
Вината може да се появи, когато изпитваме основателен гняв към авторитетен родител, властова фигура или приятел, който по някакъв начин ни е оказал натиск или ограничил. Тъй като смятаме, че е грешно или опасно да изпитваме или изразяваме този гняв, излиза, че проблемът е в нас и така неизразеният гняв се обръща навътре и се превръща във вина. Тази вина освобождава другите от отговорност, а ние тормозим себе си с гнева, който е бил предназначен за тях.

4. Бягство от истината
Понякога вината се използва като средство за бягство от неприемливата истина. Като дете например вместо да се изправите пред болезнения факт, че родителите ви не ви обичат, вие сте решили да вярвате, че вината е у вас – тъй като просто не отговаряте на техните очаквания. Така липсата на любов от тяхна страна се е превърнала изцяло във ваша грешка. „Те имаха цялата любов, която ми бе необходима, но аз не можах да заслужа да ми я покажат.“ Вината за собственото ми „неадекватно поведение“ потулва истината за тях. Когато не знам нещо, не ми се налага нито да се изправям лице в лице срещу него, нито да го подминавам. По този начин чувството за вина ме прави подвластен на другите, т.е. подтиква ме постоянно да се опитвам да им угодя. Както желанието да угаждам на другите, така и чувството за неадекватност произтичат от едно и също – опустошеното пространство вътре в мен, наречено неувереност в себе си.

Повече информация по темата можете да намерите в книгата „Наръчник за съзряване“ на Дейвид Ричо – издателство „Изток-Запад“

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.