Какво празнуваме на 2 септември?

Същото е и с човека – дай му мъничко власт, и ще видиш как той заради нея ще забрави всичко. Това идва от само себе си, защото човек е преди всичко животно, и само отгоре-отгоре, като филия хляб с масло, е намазан с малко приличие и човещина.

Ерих Мария Ремарк

2016 г. в Будапеща – града на хълмовете и термалните бани, на старите сгради и скътаните дворове, превърнати в оживени барове, на стабилно подправения с паприка гулаш и на козуначените коминчета, познати като кюртош калач. Разположената от двете страни на река Дунав унгарска столица безспорно има какво да предложи както през деня – на любителите на културните мероприятия и забележителностите, така и през нощта – на тези, които предпочитат да се отдадат на щури забавления, включващи алкохол и весела компания от всички краища на света.

В края на 1930-те обаче положението в Унгария – а и в цяла Европа – далеч не е толкова цветно. Старият континент тъкмо е започнал да се съвзема от една война, а пред вратата вече чака втора. Война, която трае точно 6 години и 1 ден – от 1 септември 1939 г. до 2 септември 1945 г. Война, която се води на територията на 3 континента и във водите на 3 океана, и която променя (гео)политическата карта, разделяйки след края си за дълго света на Източен и Западен блок.

Унгария, която до сравнително скоро е била част от Австро-Унгарската империя (1867–1918), не е изключение. И днес в Будапеща красивите сгради, широките булеварди, подемът в изкуството и литературата и многобройните паметници напомнят за имперския период. Именно една от тези сгради, проектирана още през 1880 г., едновременно повдига въпроси, дава логични отговори и буди дълбоки размишления. Неоренесансовото здание на бул. „Андраши“ 60 е познато в наши дни като музей с провокативното име Terror Háza (Къщата на терора) и определено е едно от местата в Европа, на които човек неизбежно си задава въпроса: Какво точно празнуваме на 2 септември?

След отчаяните опити на разединена Унгария да прекрати войната през октомври 1944 г., нацистка Германия сваля от власт регента Миклош Хорти, назначавайки на негово място ръководителя на унгарската нацистка Партия на кръстосаните стрели – Ференц Салаши. Именно Салаши и неговата крайна десница наемат част от днешния музей още през 1937 г., установявайки щаба си на „Андраши“ 60 две години преди избухването на войната. За краткия период от едва няколко месеца, в които Партията на кръстосаните стрели е начело на Унгария, в мазетата на Къщата на терора са измъчвани и избити стотици хора. Успоредно с това редица унгарски младежи са изпратени на сигурна смърт в окопите – с цел подсилване на нацистката армия на територията на страната, а множество унгарски евреи са принудени насилствено да скочат в ледените води на Дунав или са изпратени на запад – в концентрационни лагери. (Едва 25% от приблизително 800 000 евреи, живеещи на територията на Унгария през 1941 г., оцеляват; около 28 000 унгарски роми също намират смъртта си в нацистките концентрационни лагери.)

pic_2

Официално съветските операции в Унгария приключват на 4 април 1945 г., когато последните германски войски са изтласкани отвъд територията на страната. Една от първите задачи на унгарските комунисти, пристигащи победоносно на съветски танкове, е да превземат вече изоставения по това време щаб на Партията на кръстосаните стрели. На ход идва Габор Петер – унгарец от еврейски произход, а на „Андраши“ 60 терорът достига невиждани за Унгария размери. Под прицела на новата власт са не само крайнодясно ориентираните и поддръжниците на нацистката пропаганда и Партията на кръстосаните стрели, но също и доскорошни офицери, представители на жандармерията, държавни служители и бивши политически лидери,  както и всеки, който е (не)основателно смятан за „враг на комунизма“.  Постепенно цялата сграда, в която днес е музеят, е завзета от органите на унгарската комунистическа власт. Мазетата на Къщата на терора са реконструирани така, че да оформят цялостен лабиринт от подземни килии, където невинни унгарци, на които властниците лепват етикета „враг на комунизма“, са жестоко пребивани и измъчвани по изключително брутален начин в продължение на седмици – докато не издъхнат или не подпишат „самопризнания“, заради които моментално са изпращани в затвор със същите потресаващи условия.

Между 1945 и 1948 г. представителите на комунистическата власт в Унгария интернират над 40 000 души от цялата страна, изпращайки ги в работнически лагери. През пролетта на 1950 г. в Унгария са отворени  4 големи трудови лагера и още няколко десетки по-малки, а крайно нечовешките условия в тях причиняват смъртта на хиляди хора. За кратко време на репресии са подложени близо 1 млн. души.

Днес Къщата на терора е мемориал на хилядите жертви на двата режима. Мемориал, който би трябвало да накара повече хора в XXI век (и за в бъдеще!), да си зададат въпроса: Какво празнуваме на 2 септември?

Може би отговорът се крие в самите нас, а един известен швейцарски психолог и психиатър на име Карл Густав Юнг се е опитал да ни го подскаже преди време: „Няма как да се отрече, че са се случвали и все още се случват чудовищни неща, но извършителите винаги са другите. А доколкото принадлежат на близкото или далечното минало, такива престъпления бързо и благопристойно потъват в морето на забравата и се завръща онзи смътен унес, наричан „нормално състояние“. Само дето всичко се опровергава от един стряскащ факт: нищо не изчезва завинаги и нищо не може да се поправи. Злото, вината, дълбоките терзания на съвестта и мрачното предчувствие са пред очите на онези, които искат да видят. Всичко сторено е сторено от човешка ръка.“*

*из „Скритият аз“, Карл Густав Юнг

снимков материал – Емилия Николова

предишна статияКъде се крие щастието?
Следваща статияГолемият американски хореограф Стивън Петронио открива ONE DANCE WEEK 2016
Емилия С. Николова
Емилия С. Николова завършва PR в СУ „Св. Климент Охридски“ през 2010 г. и през следващите 8 години се занимава активно с PR в сферата на културата, а от известно време – и в бижутерийния бранш. Обича да пътува, да чете, да гледа футбол и да ходи на театър, а малкото си свободно време посвещава с голямо удоволствие на изработката на авторски бижута и чанти. През лятото обикновено се подвизава на Градина, Смокиня или някъде в района край Созопол, а през останалото време е навсякъде, накъдето й видят очите. От няколко години Емилия може да бъде видяна и във фитнеса, където - за изненада и на самата нея - страшно много й харесва да вдига щанги.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.