Няма и два месеца след като встъпи в длъжност, новият министър-председател Кирил Петков, пръв подаде ръка към новият министър-председател на Република Северна Македония Димитър Ковачевски. Както би трябвало да постъпи един по-голям брат към своето по юношески своенравно и инатливо братче.
На пръв поглед срещата между Петков и северномакедонския му колега трябваше да постави поредното ново начало в диалога между двете страни. След нейния край обаче става ясно, че новото начало във външнополитическата ни реторика съвсем не е това, което очаквахме всички. Господин Петков я определи като огромен успех, но аз като един обикновен гражданин на републиката усещам същата тази среща като огромно разочарование.
За да не бъда голословен, ще изложа основните точки, които бяха съобщени от премиера на последвалия брифинг.
Бизнесът измества историята
Дори и преди визитата в Скопие Кирил Петков многократно заяви, че фокусът на диалога със западната ни съседка трябва да се измести от историята и да падне върху икономическите отношения между двете страни. Разбира се, няма нищо лошо в това да имаме силни стопански взаимоотношения със Северна Македония, но това не трябва да бъде за сметка на болезнения въпрос. Защото северномакедонските граждани с българско самосъзнание страдат не заради липсата на самолетна линия между двете столици или пък заради това, че нямат на масата смилянски боб и дини от Любимец. Тяхното страдение идва от това, че заради българското си самосъзнание биват арестувани, разпитвани и репресирани от една все още действаща пост-югославска номенклатура, която иска да изтрие спомените и да пренапише историята. Номенклатура, която по агресивен начин отрича българските корени на македонския етнос и език. Номенклатура, доскоро бленуваща за Пиринска Македония. Номенклатура, наричаща българите татари и фашисти. Мога да се обзаложа, че с такава номенклатура бизнес не може да се прави.
Авиолинията София-Скопие
Изглежда, че най-накрая премиерът Петков осъществи своя отколешен блян и вече ще може да прелети тези непосилни 163 километра между двете столици. Ентусиазмът и широката му усмивка останаха неразбрани от обществото и в двете държави, тъй като това изглеждаше просто като евтин трик, чрез който да се избегне болезнения за всички въпрос. Може би новият ни министър-председател си мисли, че въпросът ще отшуми, ако просто го заглушим с рева на турбините.
РСМ с нота към ООН
Единственият резултат, който поне донякъде стопли сърцата на хората от източната страна на границата е, че Република Северна Македония изпрати вербална нота до Обществото на обединените нации, с която заявява, че няма териториални претенции към България. Разбира се, това би било чисто формален акт, който не би трябвало да бъде чак такава новина, ако не беше красноречивата реакция на опозицията в правителството на Ковачевски. А тя нееднозначно заяви, че Ковачевски е дал нотата, без да поиска нищо в замяна. Това можем да тълкуваме по два начина: а) РСМ действително е имала териториални претенции до този момент и б) политическият елит в РСМ търгува добросъседството, а не го изпълнява по убеждение.
Пренебрежителното отношение към Гоце Делчев
Господин Петков стана първия български политик, който отива на официална среща в Република Северна Македония, без да отдаде чест на апостола на националноосвободителните борби в Македония. До сега при визита българската страна винаги е полагала цветя на саркофага на Георги Николов Делчев в църквата “Св. Спас” в Скопие. С този прецедент Кирил Петков обиди не само българската държава и история, но и цялата българска общност в държавата оттам Гюешево. За премиера това може да е незначителен жест, но има вероятност той да му струва скъпо.
Почти никакво внимание за българите в Македония
Очевидно приоритет за господин Петков е силната икономика на България да се обедини със също толкова силната икономика на Северна Македония, но не и българите там. От кумова срама отдели цели 15 минути за среща с българската общност в западната ни съседка, от което пък става ясно, че той не се интересува от тяхната съдба. Обидно кратката среща идва да покаже, че министър-председателят няма време да поговори с местните българи, просто защото те за него нямат значение. Тези хора може би дълго са чакали подобна среща с надеждата да споделят истинското си положение в РСМ, но за пореден път българската политика им подава не ръка, а като жесток пастрок им зашлевява студен шамар. Срам и позор!
Ние сме фашисти
Запитан за работата на смесената историческа комисия, Кирил Петков отговори “Фашисткият режим в много европейски страни е направил ужасни неща”. С тази реплика Петков безусловно се поддаде на македнонистката реторика и мита за бугарския фашистки окупатор. Явно господин Петков е играл карти в часовете по история и е не е наясно, че всъщност в България фашистки режим никога не е имало и България никога не е окупирала Македония, защото окупаторът не инвестира 27 млрд. лева в строеж на пътища, напоителни системи, железопътна инфраструктура, фабрики, училища, болници, обществени сгради, много от които се използват и до днес.
И тъй като според Кирил Петков България е била фашистка страна, то от това следва, че и цар Борис III е фашист. Тоест на входа на Борисовата градина в София си имаме берелеф на един фашист, който очаквам в такъв случай да бъде демонтиран, тъй като фашистките мемориали нямат място в една демократична Европа.
В заключение можем да кажем, че министър-председателят ни демонстрира наивност, чиито действия могат да доведат до тежки и необратими последици по казуса “Македония”. Да отидеш в Скопие и да заявиш, че “фашисткия режим в много европейски страни е направил ужасни неща” означава имплицитно да кажеш, че фашисткия режим в България е направил ужасни неща на населението в Македония. И тъй като това е не просто исторически невярно, то подкрепя една комунистическа лъжа, която цели утвърждаване на македонски етнос на базата на антибългарски настроения. Господин Петков видимо не познава историята на собствената си държава, затова ще го помоля да вземе назаем няколко учебника и да погледне уроците, свързани с Третото Българско царство.
Защото темата “Македония” е довела до злощастен край кариерата на не един и двама български политици. А ако премиерът продължава да бъде наследик на Георги Димитров, проклятията народни ще го застигнат дори и в Канада.
