Какво казва науката за стреса?

стрес

Има ли човек, който да не е преживял поне една стресираща ситуация в живота си? Проблеми в работата, токсични съученици или колеги, развод или смърт на близък човек.

Но какво всъщност е стресът и как да се справим с него?

Накратко за стреса

Стресът е състояние, което предизвиква повишено производство на хормони като кортизол и адреналин. Синтезирането на тези хормони предизвиква реакции като свиване на артериите, съкращение на мускулите и учестено биене на сърцето. От своя страна, това може да доведе до повишено сърдечно напрежение и кръвно налягане. Хроничният стрес е опасен, защото може да доведе до нарушено храносмилане, сърдечносъдови, психологически и други здравословни проблеми.

Но защо изпитваме стрес? Стресът има защитни функции – това е механизъм, чрез който реагираме на измененията на околната среда. Изменения, които възприемаме като застрашаващи живота ни.

Хората се справят по различни начини със стресовите фактори. Някои ситуации мотивират едни, а подтискат други. Скорошно изследване върху 594 шведски близнаци открива, че връзката между стреса на работното място и здравословните проблеми се влияе отчасти от личностните качества и темперамент, като например колко оптимистичен, уверен и критичен към себе си е даден човек. Тези черти отчасти се дължат на генетични предразположения.

близнаци

Връзка между емоциите и физическото здраве

Д-р Естер Стернберг прави задълбочено проучване на връзката между централната нервна система и имунната система, което излага в книгата си The Balance Within.

Напредъкът в областта на молекулярната биология разкрива как хормоните и нервната ни система повлияват предразположеността ни към заболявания като депресия, артрит и синдром на хроничната умора. Стернберг пише:

„Стресовият фактор или ситуация задействат мозъчен отговор, който включва отделянето на стресови хормони като адреналин. Сърцето, червата и кожата ни биват повлияни от напрежението. Може да се появи изпотяване и гадене..Но вниманието се изостря, зрението ни става кристално ясно, в готовност сме за бягство.

Всичко това става много бързо. Ако измерим стресовите хормони, съдържащи се в кръвта или слюнката, може да заключим, че нивото им се повишава в рамките на три минути от събитието, което ги е предизвикало.“

Проблемът е, че на имунната система й отнема повече време да реагира. В случай на продължително излагане на стрес, имунната система се уврежда, защото не може да се възстанови от постонно завишените нива на кортизола, обяснява Стернбергер. И ако бъдем изложени на грип или някаъв друг вирус, тя не е достатъчно силна да реагира адекватно, което ни прави по-податливи на инфекции.

Методи за справяне със стреса

След като разбрахме колко опасен може да бъде стреса, нека разгледаме няколко прости техники за ограничаването му. Вижте какво съветва The Anxiety and Depression Association of America (ADAA):

  • Анализирайте ситуацията: наистина ли е толкова лошо колкото си мислите?Приемете, че не може да контролирате всичко.
  • Какво поражда безпокойство и стрес: семейни взаимоотношения, училище, работа?Опишете ситуацията и потърсете причините.
  • Намалете алкохола, кофеина и захарта.
  • Наспивайте се добре.
  • Спортувайте ежедневно. Научните проучвания показват, че спорта може да бъде мощен помощник в борбата със стреса.
  • Практикувайте дихателни и медитативни практики.
  • Не се колебайте да потърсите професионална помощ.

спорт

А вие изработили ли сте си собствени механизми за справяне със стреса? Споделете в коментарите.

NO COMMENTS

LEAVE A REPLY

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.