Бизнес
Какво е коучинг (Coaching)
От известно време все по-често се срещат материали и статии за коучинг. Много хора определят себе си като “коуч” или открито заявяват, че могат да “коучват” други хора, както и да слагат коучинга сред уменията в биографиите си. Коучингът започва да става модерен в заобикалящият ни свят. Дори и в България!
(Текстът е публикуван със съкращения. Оригиналния можете да намерите тук)
Какво е КОУЧИНГ (Coaching)?
Има МНОГО определения за коучинг, но аз ще се опитам да синтезирам едно кратко и, надявам се, разбираемо:
Коучингът е контролиран процес (разговор), позволяващ на човек да достигне до собствените си ресурси, необходими му да отключи пълния си потенциал, за да заживее по-пълноценно и по-удовлетворено, изпитвайки удоволствие от начина, по който постига това.
Един от постулатите в коучинга е, че „хората са природно креативни, пълни с ресурси и цялостни личности. Те са способни: способни да намират отговори, да избират, да предприемат действия, да се възстановяват, ако нещата не се развият според плана им и най-вече – способни да се учат.“
Какво НЕ Е коучинг?
Коучингът не осъжда.
Както в редица случаи в живота, няма правилна или грешна теза в дневния ред на клиента. Има моята и твоята. Коучингът приема хората такива, каквито са, в тяхната цялост. Има вярвания, които са в основата и в хармония с ценностите на човека, определящи действията му в ежедневието, както и т.нар. ограничаващи вярвания, които съзнателно или подсъзнателно пречат за постигането на определени цели („Не мога да се оправям с парите!“). Работата на коуча е да провокира клиента да се отърве от подобни форми на самосаботаж, за да отключи пълния си потенциал.
Коучингът не е терапия.
Той не лекува и не се занимава с травми от миналото. Ако човек е имал неприятни или стресови преживявания в миналото, които са оставили трайна следа или някаква непреодолима бариера в съзнанието му, то той трябва да се обърне към психолог или психотерапевт, а не към коуч. Коучингът се фокусира върху сегашното състояние, реалността около индивида и неговия стремеж (най-общо казано) към по-добро бъдеще.
Коучингът не е менторство / наставничество.
Ако имате нужда от човек, когото да следвате заради признанието и уважението към неговите успехи и чийто модел на поведение бихте искали да приложите и във вашето ежедневие – намерете си ментор (наставник) в дадената област. Коучът не изразява мнения, предположения и напътствия относно проблемите на клиента. Той помага на клиента сам да си обясни, припомни или преосмисли значимостта на определени дейности или хора в живота си; да прецени кой/какво му пречи и кой/какво му помага по пътя към по-пълноценен живот. Коучингът е подход, който предразполага клиентите да намерят правилните за тях отговори вътре в себе си.
Коучингът не е консултиране.
Не очаквайте от един професионален коуч да ви дава съвети и/или готови решения. Ако търсите някой, който да ви даде такива за вашите проблеми, обърнете се към консултант. Когато даваш съвет някому, трябва да поемеш и отговорността за крайния резултат, в случай, че този, който го е поискал, не остане доволен от случилото се. Освен това, коучът НЕ цели да налага своето виждане за конкретния казус, а да провокира клиента да преразгледа ситуацията от всички възможни ъгли и да намери сам най-правилното решение или най-подходящия подход за себе си.
Ролите в коучинга
В коучинга има две роли. Едната е на самия коуч, а другата на човека, който иска да постигне повече. Той може да бъде наречен също “коучван” или “клиент”, тъй като в общия случай коучингът е платена услуга.
Най-общо казано:
Коучът отговаря за процеса, а клиентът отговаря за резултатите.
Коучът поема отговорност:
Какво НЕ Е коучинг?
Коучингът не осъжда.
Както в редица случаи в живота, няма правилна или грешна теза в дневния ред на клиента. Има моята и твоята. Коучингът приема хората такива, каквито са, в тяхната цялост. Има вярвания, които са в основата и в хармония с ценностите на човека, определящи действията му в ежедневието, както и т.нар. ограничаващи вярвания, които съзнателно или подсъзнателно пречат за постигането на определени цели („Не мога да се оправям с парите!“). Работата на коуча е да провокира клиента да се отърве от подобни форми на самосаботаж, за да отключи пълния си потенциал.
Коучингът не е терапия.
Той не лекува и не се занимава с травми от миналото. Ако човек е имал неприятни или стресови преживявания в миналото, които са оставили трайна следа или някаква непреодолима бариера в съзнанието му, то той трябва да се обърне към психолог или психотерапевт, а не към коуч. Коучингът се фокусира върху сегашното състояние, реалността около индивида и неговия стремеж (най-общо казано) към по-добро бъдеще.
Коучингът не е менторство / наставничество.
Ако имате нужда от човек, когото да следвате заради признанието и уважението към неговите успехи и чийто модел на поведение бихте искали да приложите и във вашето ежедневие – намерете си ментор (наставник) в дадената област. Коучът не изразява мнения, предположения и напътствия относно проблемите на клиента. Той помага на клиента сам да си обясни, припомни или преосмисли значимостта на определени дейности или хора в живота си; да прецени кой/какво му пречи и кой/какво му помага по пътя към по-пълноценен живот. Коучингът е подход, който предразполага клиентите да намерят правилните за тях отговори вътре в себе си.
Коучингът не е консултиране.
Не очаквайте от един професионален коуч да ви дава съвети и/или готови решения. Ако търсите някой, който да ви даде такива за вашите проблеми, обърнете се към консултант. Когато даваш съвет някому, трябва да поемеш и отговорността за крайния резултат, в случай, че този, който го е поискал, не остане доволен от случилото се. Освен това, коучът НЕ цели да налага своето виждане за конкретния казус, а да провокира клиента да преразгледа ситуацията от всички възможни ъгли и да намери сам най-правилното решение или най-подходящия подход за себе си.
Ролите в коучинга
В коучинга има две роли. Едната е на самия коуч, а другата на човека, който иска да постигне повече. Той може да бъде наречен също “коучван” или “клиент”, тъй като в общия случай коучингът е платена услуга.
Най-общо казано:
Коучът отговаря за процеса, а клиентът отговаря за резултатите.
Коучът поема отговорност:
- Да осигури подходящи условия и среда за провеждането на коучинг сесията (присъствено или дистанционно, тъй като по правило 80-90% от коучинг сесиите се провеждат по телефон или друг по-съвременен метод на интернет-комуникация);
- Да отдели време за клиента си, в което да бъде максимално фокусиран в разговора с него – да слуша активно, внимателно и с разбиране (на т.нар. ниво 2 и 3);
- Да спазва времевата рамка, която е била предварително договорена между него и клиента;
- Да предизвиква клиента и неговото ниво на самоосъзнаване и възприемане и да го държи отговорен за това, което се случва с него между сесиите;
- Да спазва пълна конфиденциалност относно темите, дискутирани по време на сесията.
- Да се отзовава в уреченото време и място, както и да спазва времевата рамка, договорена в началото;
- Да казва истината, тъй като в противен случай коучът няма как да бъде ефективен и да работи в полза на клиента;
- Да се държи отчетен пред своя коуч, да изпълнява поетите ангажименти и прилага на практика стъпките, които са били дефинирани като следващи в края на всяка коучинг сесия (в противен случай няма смисъл от провеждането на коучинга);
- Да заплаща на коуча своевременно договорените дължими суми за предоставянето на коучинг услугите (по правило преди всяка сесия или времеви период – седмица/месец, ако е била дефинирана подобна регулярност на провеждането им).
