Какъв е бил Иисус – бог или човек?

В научнопопулярната си книга „Евангелски сказания” (ИК „Сиела”) полският изследовател Зенон Косидовски разглежда произхода на текстовете в Светото писание, търсейки отговор на въпроса съществувал ли е действително Бог. Авторът, познат на българския читател с книгата „Библейски сказания”, е сред първите изследователи на Библията, които представят на достъпен за широката аудитория език по-критичен и обоснован на науката поглед върху Библията, контекста на нейното създаване и реалните исторически личности, които може би стоят зад персонажите в Светото писание.

Наука срещу религия.
Рационализъм срещу вяра.
Факти срещу фикция.
Единият и другият полюс на човешката (липса на) вяра са в неизбежен сблъсък отдавна. Един от пионерите, които изследват Библията, поставяйки текстовете в Светото писание в научен контекст – полякът Зенон Косидовски, се опитва да отговори на въпросите: Какъв е бил Иисус – бог или човек? Какви са доказателствата за неговото съществуване? Плод ли е Библията на божествено откровение или е резултат от натрупване на митове и взаимодействие между култури? 

След критичния и научнообоснован поглед върху Библията, с който хвърля светлина върху произхода на текстовете и предполагаемите исторически личности в Светото писание, авторът на „Библейски сказания” продължава изследователския си поход в търсене на истината в книгата „Евангелски сказания”. Полският журналист и писател разглежда апокрифни източници и запознава читателите с алтернативи на официалната християнска доктрина като гностицизма.

Косидовски се опитва да изследва Новия завет безпристрастно, като проявява голямо уважение към християнската вяра и ролята на християнството в развитието на европейската цивилизация, но в същото време отчита и противоречията и нерешените проблеми в Библията.

Зенон Косидовски е роден през 1898 г. в Иновроцлав – по това време част от Германската империя, днес в Централна Полша. Журналист и писател, Косидовски е сред първите изследователи на Библията, излагайки по-критичен и обоснован на науката поглед върху нея – полякът разглежда контекста на нейното създаване и реалните исторически личности, които се предполага, че стоят зад персонажите в Светото писание. На българския читател Косидовски е известен с книгата си „Библейски сказания”, в която разглежда Стария завет като източник на полезна информация за  ключови исторически събития и факти, обяснявайки ги разумно, логично и научно. „Евангелски сказания” излиза у нас в превод от полски, дело на Ангелина Дичева.

Откъс от „Евангелски сказания”, Зенон Косидовски

НА ЕЛЕОНСКАТА ПЛАНИНА

Ако някой се опита да отбележи на картата пътищата, по които Исус е странствал, за да проповядва учението си и да лекува болни, би се убедил, че това не е възможно. Въпреки че става дума за необикно­вено значимия период на Исусовия живот, авторите на Новия завет не са успели да избегнат голямото объркване. От една страна, синоптиците, а от друга, евангелистът Йоан – това са двете различни версии, пред които читателят застава безпомощен – не знае кому да вярва.

Ако евангелистите са единодушни в нещо, то е единствено в това, че обществената кариера на Исус започва в Назарет и завършва в Йеру­салим. Във всичко останало, което засяга дейността му в периода между тези два жизнени полюса, двете групи произведения се разминават.

Синоптиците твърдят, че единственият обхват на дейността на Исус била Галилея. Ако прекрачвал границите и, то е било епизодично и най-вече по принуда, като се е пазел от прекалената натрапчивост на тълпите или от фарисеите. Така например той на три пъти се от­правял към източния бряг на Генисаретското езеро, веднъж достигнал до северната част на страната и се установил в Кесария Филипи, пре­бивавал и във финикийските градове Тир и Сидон.

Трябва обаче да подчертаем, че преди триумфалното си последно влизане в Йерусалим, според повествованието на синоптиците, той никога преди това не е бил в този град, нито пък изобщо в Юдея. Ко­гато го арестували и изправили пред трибунала на Синедриона и пред Пилат, когато го били и разпънали на кръст, йерусалимците трябва да са го смятали за чужд човек и в допълнение – за пришълец от презря­ната бунтовна Галилея.

Евангелистът Йоан на свой ред ни разказва нещо съвсем друго, нещо коренно противоположно. Според него Исус, разбира се, пропо­вядвал учението си в Галилея, но главен район на дейността му била Юдея. Там той обявил учението си, там лекувал, там възкресил Лазар, там имал приятели и там спорел с антагонистите. И трябва още да обърнем внимание на това, че именно при галилейците, които според синоптиците трябва да са застрашавали живота му, той се спасявал от агресивността на юдейските евреи.

В Евангелието на Йоан, когато Исус влиза в Йерусалим, това не е първото му посещение в този град. Там е бил вече четири пъти преди това по случай различни еврейски празници. Освен това бил във Ви- тиния за по-дълго време, укривал се от свещениците в Ефрем – град­че, разположено в периферията на юдейската пустиня. Когато бивал в Йерусалим, ни най-малко не избягвал хората, а много време прекарвал в двора на Храма, като проповядвал открито учението си, от което следва, че там не бил непозната личност.

Евангелистите се различават значително дори в описанието на Страстната седмица и библеистите и до ден днешен напразно полагат усилия да установят, макар и приблизително, както последователния ход на събитията, така и тяхната дата. И досега съществуват съмнения през коя година и в кой ден Исус е бил разпънат на кръст. Не е сигурно дори дали през Страстната седмица е била сакралната трапеза за праз­ника Пасха – на 14-ия ден от еврейския месец низан (синоптичната седмица) или някаква друга трапеза, която се отнасяла според Еванге­лието от Йоан за 13-ия ден от същия месец.

Няма да се занимаваме с тези доста заплетени и трудни противо­речия. За пример обаче ще посветим вниманието си на описанието на престоя на Исус във Витиния. В този случай са единодушни само Матей и Марко. Според тяхната версия Исус бил на гости на Симон Прокажения. Една жена, която се представя безименно в книгата, из­ляла върху главата на Исус драгоценно миро. Гостите или учениците, присъстващи там, не скрили огорчението си. По тяхното мнение Исус не е трябвало да допусне такова разточителство, понеже мирото може­ло да се продаде, а парите да се разделят на бедните. Марко допълва още, че по този начин можело да се набави огромната сума от триста динария. Освен това без връзка с този инцидент и двамата евангели­сти ни съобщават за предателството на Юда Искариотски.

Още щом започнем да четем съответните фрази в Евангелието от Лука, се ориентираме, че става дума за съвсем друг разказ. Там пирът във Витиния става много по-рано, отколкото двата предишни и в никакъв случай няма връзка със събитията през Страстната седми­ца. Тук домакинът на къщата също се казва Симон, но евангелистът го нарича „фарисей“, а не прокажен. Епизодът с миросването е написан явно от човек с белетристично перо, понеже стегнатото и делово опи­сание на Матей и Марко тук се превръща във вълнуваща поучителна сцена, наситена с драматично, истински човешко съдържание. Вече я няма неопределената жена, тук виждаме грешница, която в порив на разкаяние облива краката на Исус със сълзи, целува ги, изтрива ги с косите си и ги намазва с миро. В този дълбоко вълнуващ разказ няма нито дума за възмущението по повод разточителството на миро­то. Новост е това, че в пиршеството вземали участие само фарисеите, които се възползвали от този епизод, за да разклатят вярата на присъ­стващите в Исус. Ако действително е пророк – рекли те, – не би по­зволил на жената да го докосне, защото би знаел предварително „че тя е грешница“ (Лука 7:39).

Когато после отворим Евангелието от Йоан, се убеждаваме, че изненадите са още повече. Защото онова, което той разказва, има съвсем малко общо с другите три версии. Там пиршеството във Ви- тиния не става два дни преди празника Пасха, както е при Матей и Марко, а цели четири дни по-рано. И което е още по-чудно, стопани на дома са други хора – Лазар и сестрите му Марта и Мария.

Тук разбираме името на жената, която мажела стъпалата на Исус с благовония и ги изтривала с косите си. То е Мария. А възмущението от разточителството на скъпото благоуханно миро вече не изразяват неопределени хора, а лично Юда Искариотски. Само че Йоан ни ин­формира, че това било перфидно лицемерие от негова страна, понеже самият той искал да вземе онези триста динария, които щели да полу­чат от продажбата на мирото. „Това, каза той, не че се грижеше за си­ромасите, а защото беше крадец. (Той държеше ковчежето, и крадеше от онова, което там пускаха)“ (Йоан 12:6). Според текста Юда изпъл­нявал функцията на ковчежник и се възползвал от това да ограбва по­верената му обща каса.

Сега да се вгледаме в събитията на Елеонската планина, на чийто склон – в Гетсиманската градина – Исус преживявал тревожни терза­ния и съмнения и където накрая бил арестуван. Тук версиите на еван­гелистите са сходни, а разликите, които забелязваме, имат по-скоро допълващ характер.

Така например при синоптиците неназован сподвижник на Исус отрязва ухото на един от слугите на първосвещеника. Едва от Йоан научаваме, че сподвижникът е Петър, а слугата – Малх. И в трите евангелия инцидентът завършва със заповедта на Исус необузданият му защитник да сложи обратно меча в ножницата си. Не се казва какво е станало с осакатения слуга. Лука, който неведнъж преди това е по­казвал повече въображение и впечатлителност в такива ситуации, от­колкото другите евангелисти, разбрал, че Исус, поради това, че самият той проповядвал принципа на милосърдие и обич към ближния, не мо­жел да остави нещата така. Затова единствен той завършва епизода с бележка, че притискал ухото и излекувал ранения.

Мъката на Исус в Гетсиманската градина е описана от Лука с го­лямо въображение. Другите евангелисти разказват само за душевните страдания на Исус и за молбите му към Бога да отдалечи от него чашата на огорчението. Лука на свой ред представя тази сцена по-образно и по- емоционално, да не кажем, и по-театрално. Неговият Исус страда така ужасно, че вместо пот от него капят капки кръв. Освен това му се явява ангел, за да поддържа духа му в този момент на слабост и съмнение.

В отделните варианти се налагат ясно определени тенденции. Техните автори, вероятно за да убедят по-лесно читателите, се стре­мят към по-голямо уточняване на реалистичните подробности и към обогатяването им откъм образната им страна.

В тези разновидности има и друга тенденция. Нека да я наречем теологична. Тя се проявява в Евангелието от Йоан, където Исус, как­то знаем това, се различава от Исус на синоптиците. Още приживе го озарява божествен блясък, който засяга дори странични хора. На Йоан му се струвало богохулство Юда да докосне с устните си бо­жественото лице на Исус. Затова той единствен от евангелистите не споменава нищо за целувката на предателя.

В изложението на Йоан има и други особености. Например в сце­ната по време на залавянето на Исус в Гетсиманската градина заедно със слугите на първосвещеника вземат участие и войниците от рим­ската кохорта. И нещо още по-странно – те всичките – евреи и рим­ляни, при вида му са обхванати от внезапен страх и падат пред него по лице. Йоан вероятно се е стремял с помощта на този исторически неправдоподобен инцидент да покаже, че дори враговете са познали в негово лице Божия син. Съгласно тази своя концепция той премълча­ва вълнуващата сцена на агонията на Исус в градината, сигурно за да не се акцентира върху неговата земна, човешка природа.

 

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.