Как вижда света Алберт Айнщайн?

65 есета и писма на един от най-великите умове на всички времена – гениалния физик Алберт Айнщайн – са публикувани в сборника „Как виждам света” (ИК „Сиела”), който излиза за първи път на български език за панаира на книгата в НДК този декември. Текстовете в книгата са писани в различни периоди от живота на Айнщайн преди 1934 г. – когато най-великият физик на XX век е бил на върха на научната си кариера, но все още не е бил популярен като мъдреца на атомната ера. Основните теми, върху които откривателят на  Общата теория на относителността пише, са религията и науката, човекът и богът, съдбата, войната и мирът, национализмът и хуманизмът и др.

На вашето внимание е едно от кратките есета в книгата, озаглавено „Култура и просперитет”!

Култура и просперитет

Ако трябва човек да направи оценка за щетите, на­несени от голямата политическа катастрофа на развитието на човешката цивилизация, той трябва да си припомни, че културата в най-висшата си форма е деликатно цвете, което зависи от сложен набор от условия и може да се развива само на няколко места в даден период. За да разцъфти то, е необходим, на пър­во място, определен просперитет, който позволява на част от населението да работи над неща, които не са директно свързани с поддържането на живота. Вто­ро – морална традиция на уважение към културните ценности и постижения, благодарение на която тази класа получава средства за живот от другите класи, които произвеждат необходимостите за живота.

През последния век Германия беше една от стра­ните, в които и двете условия бяха изпълнени. Прос­перитетът като цяло беше скромен, но достатъчен. Традицията за уважение към културата беше жива. На тази основа германската нация донесе плодове на културата, които имат ключова роля за развитието на модерния свят. Традицията като цяло все още е жива, но просперитетът си отиде. Индустриите на страната бяха почти напълно отрязани от източниците на суро­вини, от които зависи съществуването на индустриал­ната част от населението. Този излишък, необходим за издържането на интелектуалния работник, внезап­но спря да съществува. С него неизбежно ще се срине и традицията, която зависи от него, и една плодотвор­на градина на културата ще се превърне в пустош.

Човечеството, доколкото то цени културата, има интерес да предотврати тази загуба. То ще окаже каквато помощ може в тази настояща криза и ще пробуди отново по-висшето общество на емоцията, сега зах­върлено на заден план от националния егоизъм, едно общество, за което човешките ценности имат валид­ност, независима от политиката и границите. То ще създаде след това за всяка нация условия на работа, в които да може да съществува и да произвежда плодо­вете на културата.

Преводът от английски език на „Как виждам света” е на Димитър Николов. Корицата е на художника Дамян Дамянов.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.