В момента сте в неприятно положение. Човекът, когото сте ценили повече от всичко на света, ви е напуснал. Не е настъпил краят на света, разбира се – само изглежда така. Нищо друго няма значение. Не искате да изпадате в униние, но не виждате край на отчаянието, нито смисъл да се опитате да го надмогнете. Честно казано, сега не виждате смисъл в каквото и да било. Как ще продължите да живеете, след като целият ви свят е рухнал? И какъв смисъл има цялата болка, която преживявате
в момента?

Е, проблемът е сериозен. Не е въпрос на живот и смърт, особено погледнат отвън, но за преживяващия го човек понякога изглежда така. Понеже това е и универсално състояние, редно е повечето философи да разполагат с добър съвет по темата. Римският мислител Боеций (480–524) пише книга, чието заглавие „Утехата на философията“ ни обнадеждава, че философите може би ще ни дадат насоки; оказва се обаче, че той просто препоръчва да обърнем ума си към по-висши теми. И както по почти всички въпроси, философите имат най-различни мнения по отношение на любовната мъка. Разделят се най-общо на три лагера: „измъквайте се оттам и живейте“, „понесете го с усмивка“ и „така ще станете по-добър човек“.

Подходящ съветник, особено ако сте жена, вероятно е френската философка Симон дьо Бовоар (1908–1986). Освен праволинейна, здравомислеща феминистка и прагматичен екзистенциалист, тя има богат личен опит в областта на сърдечните (или поне плътските) въпроси. Необичайно за жена от онова време (средата на XX век), тя следва принципа „обичай ги и ги зарязвай“, по-типичен за мачо, и навярно би ви казала, че в морето има много риба.

Не че това би помогнало на човек, потънал в самосъжаление, разбира се. Дьо Бовоар обаче не би спряла дотук. Дълго преди лозунгът „личното е политическо“ да стане боен зов на втората феминистка вълна, Дьо Бовоар проповядва посланието и го практикува. С какъвто аршин се мериш, с такъв ще те мерят, казва тя: защо жените трябва да се съобразяват с условностите за женственост?

Тоест не очаквайте особено съчувствие от нея. Тя по-скоро би ви посъветвала да се стегнете и да овладеете положението, вместо да се оставяте то да ви контролира. Независимо дали сте мъж, или жена, би ви подтикнала да се замислите как сте се озовали в подобно окаяно състояние. Решили сте, че романтичната връзка е основният източник на смисъл в живота ви, и сега нея я няма… какво очаквате? В живота има не по-маловажни неща, вие избирате дали да се заемете с тях. В крайна сметка зависи от вас дали ще сте щастливи, или нещастни, не разчитайте на другите да ви осигуряват цел в живота. Накратко, Дьо Бовоар би ви посъветвала да се съвземете и да се погрижите повече да не ви нараняват. Съветът обаче звучи по-скоро като „след дъжд качулка“ и доста грубо, докато ближете рани. Сега искате да разберете как по-точно
да ги излекувате.

Гръцкият философ Епикур (341–270 г. пр.Хр.), две хилядолетия по-старши от Дьо Бовоар, вероятно ще се съгласи с нея в общи линии. Водещият му принцип е да се намали болката (а не както популярно се смята – да се търсят удоволствия), затова не би ви съчувствал дълбоко, задето сте си навлекли страдания. Вместо да удължавате агонията с размишления обаче, той би препоръчал да намерите начин да облекчите болката и най-вече да усмирите желанията, въвлекли ви в тази каша. После започнете да търсите неща, които наистина ви доставят удоволствие, и се научете да отбягвате онези, които ви наскърбяват.

Преодолейте го
Макар и добронамерен, съветът на Епикур вероятно не е особено полезен в сегашното ви положение. Ако търсите по-практичен начин да го понесете, може би стоиците ще ви помогнат. Друг грък, Зенон от Китион (334–262 г.пр.Хр.), основоположник на философската школа на стоиците, твърди, че е открил как се постига умствен покой, затова не е зле да се обърнем към него. Той обаче е реалист и добродетелен до аскетизъм – съветът му вероятно ще е труден за преглъщане.

„Няма нищо по-цялостно от разбитото сърце.“ Приписва се на равина Менахем Мендел

Той би ви казал, че за да вървите гладко през живота, трябва да сте в хармония с природата, а значи – да приемате еднакво и дъжда, и слънцето. Не бива да позволявате на несполуките да ви сломяват, нито на сполуките – да ви развълнуват прекалено. И най-вече, само ще се отчаяте и разстроите, ако се опитате да промените нещо, над което нямате власт.

Ако имате нужда от съчувствие обаче, най-добре го потърсете от по-духовен източник от Буда (р. VI–IV век пр.Хр.) например. Той дори излъчва повече съчувствие с блажената си усмивка. И да, ще прояви разбиране; знаел е отлично, че светът е пълен със страдание, но е знаел и как да го надмогнем. Той би ви казал, че разбира колко е ужасно цялото това страдание, но то извира от неудовлетворими желания. Да, изгубили сте любовта на живота си, ала дори все още да я имахте, пак нямаше да сте доволни. Ако искате да сложите край на страданието, не бива да се привързвате
към неща и хора. Следвайте „осморния път“ – будисткия наръчник за добър живот, – който според Буда би ви помогнал да преодолеете неутолимите желания, причиняващи страдание. Придържайте се към програмата и ще постигнете умиротворение.

Дълго преди да стане модерна сред хипитата на Запад, германският философ Артур Шопенхауер (1788–1860) е очарован от индийската философия и заимства от нея, за да сформира своя светоглед. Ако обаче не искате вечно да тънете в своето отчаяние, той може би не е най-подходящият човек, към когото да се обърнете. Шопенхауер е вероятно най-мрачният песимист сред философите, и то с лош нрав. Както Буда, той вижда страдание навсякъде и през цялото време, но би посочил, че няма начин да го избегнете. Искате да утешите разбитото си сърце? Не си правете труда. Светът е пълен с нещастия и нищо не може да направите, освен навярно да се вглъбите във философията или музиката. Каквото и да сторите, накрая ще има сълзи. Свиквайте – такова е човешкото състояние.

Положителен опит
Вероятно най-оптимистичният съвет ще получите от Фридрих Ницше (1844–1900). Преживял ужасната ранна смърт на баща си, криза на вярата и отхвърляне от любимата, той знае отлично какво е да си с разбито сърце. Въпреки всичко Ницше намира начин да превърне трагедиите в положителна философия. Мнозина философи с религиозни убеждения биха потърсили утеха във вярата, но Ницше отхвърля идеята, че трябва да приемем страданието като Божи замисъл за нас. Макар да би се съгласил с Шопенхауер, че сме обречени да преживеем страдания, той ги смята за възможности, а не за спънки. Ницше би проявил известно съчувствие и би ви казал, чe страданието ви е неизбежна част от човешкото битие. Би ви посъветвал обаче не просто да преодолеете страданието, а да откриете смисъл в него.

Неговият опит го е научил, че болката е необходима и може да бъде жизнеутвърждаваща. Стремежите ни – ако са достойни – носят риск от провал, а страданието, което причиняват, ни помага да оценим по-дълбоко постиженията си. Ако подходът ни е правилен, всеки период на страдание ни прави по-силни и по-способни да живеем както искаме. Недейте обаче да четете биографията му, защото ще разберете, че не успява да преодолее любовната мъка и умира на 55 години побъркан и болен от сифилис.

Откъс от книгата „Какво би направил Ницше?“ на Маркъс Уикс, издателство “Книгомания”.

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.