Как се утешава разбито сърце?

В момента сте в неприятно положение. Човекът, когото сте ценили повече от всичко на света, ви е напуснал. Не е настъпил краят на света, разбира се – само изглежда така. Нищо друго няма значение. Не искате да изпадате в униние, но не виждате край на отчаянието, нито смисъл да се опитате да го надмогнете. Честно казано, сега не виждате смисъл в каквото и да било. Как ще продължите да живеете, след като целият ви свят е рухнал? И какъв смисъл има цялата болка, която преживявате
в момента?

Е, проблемът е сериозен. Не е въпрос на живот и смърт, особено погледнат отвън, но за преживяващия го човек понякога изглежда така. Понеже това е и универсално състояние, редно е повечето философи да разполагат с добър съвет по темата. Римският мислител Боеций (480–524) пише книга, чието заглавие „Утехата на философията“ ни обнадеждава, че философите може би ще ни дадат насоки; оказва се обаче, че той просто препоръчва да обърнем ума си към по-висши теми. И както по почти всички въпроси, философите имат най-различни мнения по отношение на любовната мъка. Разделят се най-общо на три лагера: „измъквайте се оттам и живейте“, „понесете го с усмивка“ и „така ще станете по-добър човек“.

Подходящ съветник, особено ако сте жена, вероятно е френската философка Симон дьо Бовоар (1908–1986). Освен праволинейна, здравомислеща феминистка и прагматичен екзистенциалист, тя има богат личен опит в областта на сърдечните (или поне плътските) въпроси. Необичайно за жена от онова време (средата на XX век), тя следва принципа „обичай ги и ги зарязвай“, по-типичен за мачо, и навярно би ви казала, че в морето има много риба.

Не че това би помогнало на човек, потънал в самосъжаление, разбира се. Дьо Бовоар обаче не би спряла дотук. Дълго преди лозунгът „личното е политическо“ да стане боен зов на втората феминистка вълна, Дьо Бовоар проповядва посланието и го практикува. С какъвто аршин се мериш, с такъв ще те мерят, казва тя: защо жените трябва да се съобразяват с условностите за женственост?

Тоест не очаквайте особено съчувствие от нея. Тя по-скоро би ви посъветвала да се стегнете и да овладеете положението, вместо да се оставяте то да ви контролира. Независимо дали сте мъж, или жена, би ви подтикнала да се замислите как сте се озовали в подобно окаяно състояние. Решили сте, че романтичната връзка е основният източник на смисъл в живота ви, и сега нея я няма… какво очаквате? В живота има не по-маловажни неща, вие избирате дали да се заемете с тях. В крайна сметка зависи от вас дали ще сте щастливи, или нещастни, не разчитайте на другите да ви осигуряват цел в живота. Накратко, Дьо Бовоар би ви посъветвала да се съвземете и да се погрижите повече да не ви нараняват. Съветът обаче звучи по-скоро като „след дъжд качулка“ и доста грубо, докато ближете рани. Сега искате да разберете как по-точно
да ги излекувате.

Гръцкият философ Епикур (341–270 г. пр.Хр.), две хилядолетия по-старши от Дьо Бовоар, вероятно ще се съгласи с нея в общи линии. Водещият му принцип е да се намали болката (а не както популярно се смята – да се търсят удоволствия), затова не би ви съчувствал дълбоко, задето сте си навлекли страдания. Вместо да удължавате агонията с размишления обаче, той би препоръчал да намерите начин да облекчите болката и най-вече да усмирите желанията, въвлекли ви в тази каша. После започнете да търсите неща, които наистина ви доставят удоволствие, и се научете да отбягвате онези, които ви наскърбяват.

Преодолейте го
Макар и добронамерен, съветът на Епикур вероятно не е особено полезен в сегашното ви положение. Ако търсите по-практичен начин да го понесете, може би стоиците ще ви помогнат. Друг грък, Зенон от Китион (334–262 г.пр.Хр.), основоположник на философската школа на стоиците, твърди, че е открил как се постига умствен покой, затова не е зле да се обърнем към него. Той обаче е реалист и добродетелен до аскетизъм – съветът му вероятно ще е труден за преглъщане.

„Няма нищо по-цялостно от разбитото сърце.“ Приписва се на равина Менахем Мендел

Той би ви казал, че за да вървите гладко през живота, трябва да сте в хармония с природата, а значи – да приемате еднакво и дъжда, и слънцето. Не бива да позволявате на несполуките да ви сломяват, нито на сполуките – да ви развълнуват прекалено. И най-вече, само ще се отчаяте и разстроите, ако се опитате да промените нещо, над което нямате власт.

Ако имате нужда от съчувствие обаче, най-добре го потърсете от по-духовен източник от Буда (р. VI–IV век пр.Хр.) например. Той дори излъчва повече съчувствие с блажената си усмивка. И да, ще прояви разбиране; знаел е отлично, че светът е пълен със страдание, но е знаел и как да го надмогнем. Той би ви казал, че разбира колко е ужасно цялото това страдание, но то извира от неудовлетворими желания. Да, изгубили сте любовта на живота си, ала дори все още да я имахте, пак нямаше да сте доволни. Ако искате да сложите край на страданието, не бива да се привързвате
към неща и хора. Следвайте „осморния път“ – будисткия наръчник за добър живот, – който според Буда би ви помогнал да преодолеете неутолимите желания, причиняващи страдание. Придържайте се към програмата и ще постигнете умиротворение.

Дълго преди да стане модерна сред хипитата на Запад, германският философ Артур Шопенхауер (1788–1860) е очарован от индийската философия и заимства от нея, за да сформира своя светоглед. Ако обаче не искате вечно да тънете в своето отчаяние, той може би не е най-подходящият човек, към когото да се обърнете. Шопенхауер е вероятно най-мрачният песимист сред философите, и то с лош нрав. Както Буда, той вижда страдание навсякъде и през цялото време, но би посочил, че няма начин да го избегнете. Искате да утешите разбитото си сърце? Не си правете труда. Светът е пълен с нещастия и нищо не може да направите, освен навярно да се вглъбите във философията или музиката. Каквото и да сторите, накрая ще има сълзи. Свиквайте – такова е човешкото състояние.

Положителен опит
Вероятно най-оптимистичният съвет ще получите от Фридрих Ницше (1844–1900). Преживял ужасната ранна смърт на баща си, криза на вярата и отхвърляне от любимата, той знае отлично какво е да си с разбито сърце. Въпреки всичко Ницше намира начин да превърне трагедиите в положителна философия. Мнозина философи с религиозни убеждения биха потърсили утеха във вярата, но Ницше отхвърля идеята, че трябва да приемем страданието като Божи замисъл за нас. Макар да би се съгласил с Шопенхауер, че сме обречени да преживеем страдания, той ги смята за възможности, а не за спънки. Ницше би проявил известно съчувствие и би ви казал, чe страданието ви е неизбежна част от човешкото битие. Би ви посъветвал обаче не просто да преодолеете страданието, а да откриете смисъл в него.

Неговият опит го е научил, че болката е необходима и може да бъде жизнеутвърждаваща. Стремежите ни – ако са достойни – носят риск от провал, а страданието, което причиняват, ни помага да оценим по-дълбоко постиженията си. Ако подходът ни е правилен, всеки период на страдание ни прави по-силни и по-способни да живеем както искаме. Недейте обаче да четете биографията му, защото ще разберете, че не успява да преодолее любовната мъка и умира на 55 години побъркан и болен от сифилис.

Откъс от книгата „Какво би направил Ницше?“ на Маркъс Уикс, издателство “Книгомания”.

NO COMMENTS

LEAVE A REPLY

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.