Как колективната безотговорност и невежество се изродиха в протести?

tulup
#тулуп

Вече повече от месец страната се тресе от протести срещу кабинета Борисов 3 и главния прокурор Иван Гешев. В София протестиращите са блокирали ключови кръстовища, а в по-големите български градове се наблюдава същото в допълнение към блокадите по републиканските пътища. Протестиращите настояват за незабавна оставка на правителството, оставка на главния прокурор Гешев, предсрочни парламентарни избори и реформи в съдебната система.

На този етап изглежда, че се намираме в патова ситуация, в която нито народът в лицето на протестиращите, нито управлявашите в лицето на Борисов са склонни да направят отстъпки или пък притежават ход, който да доведе досегашните им действия до победа. От опит знаем, че протестите се изчерпват и в един момент целите и идеите им се размиват между виковете „Оставка!“ и „Долу мафията!“. Тоест, ако Борисов успее да задържи властта още няколко седмици, можем да сме почти сигурни, че с идването на есента антиправителствените действия ще загубят голяма част от своя мащаб или успешно ще се дескредитират сами – я с хулигански прояви, я с някое включване ала „Маджо е на телефона“.

Как се стигна дотук?

Пандемията от covid-19 донесе много несигурност в цял свят и това нямаше как да подмине и България. От обявяването на първото извънредно положение в страната от Втората световна война насам и паническото презапасяване с храни и тоалетна хартия в средата на март, до ръста на безработицата и идващата като цунами икономическа криза, които започнаха да се усещат през май и юни, обществото неусетно изпадна в безтегловност.

На първо място ключова роля изигра страхът. Медиите направиха всичко възможно, за да наплашат населението с коронавируса, вместо да го информират за него. Чак през август месец започнаха да представят хода на заразата като процент (брой заразени/брой тествани*100) вместо с абсолютна стойност. Естествено, вече беше късно и единственото, което имаше значение, бе по няколко пъти дневно да ни се съобщава точно колко души са се заразили с коронавирус през последните 24 часа.

Страхът от безмилостния вирус донесе след себе си несигурност в почти всеки аспект на живота – затваряха се граници, градове, паркове; забрани се движението без маска, както и посещенията при лекар (!); забраниха се пътуванията, срещите с повече от 5 души наведнъж, спортните мероприятия, театрите, кинопрожекциите, както и ресторантите. Цели индустрии бяха принудени да танцуват на ръба на оцеляването, като най-засегнат остава туристическият бранш. Както знаем, в България огромна част от населението си изкарва хляба от туризма. И тъй като той беше забранен, десетки хиляди хора се оказаха или без работа, или със силно ограничени доходи.

Това съвсем естествено доведе до недоволство.

Сега нека към горното уравнение добавим и скандалните записи с Бойко Борисов (вече дори не знам колко станаха), провокативното поведение на Васил Божков от Дубай, подпорната стена на Алепу, сагата „Росенец“, президентските недомислици в лицето на Радев и неговото обкръжение, уличено в търговия с влияние, арогантното поведение на Гешев и бакалските сметки на Ангелкова. В крайна сметка всичко това извади всевъзможните проблеми в държавата отново на дневен ред и щеше да е наистина обезсърчително да не видим реакция от страна на обществото.

Такава има, но тя няма да доведе до така бленуваната промяна. Няма да дойде и след евентуална оставка или предсрочни парламентарни избори, защото за пореден път българското общество пропуска съществения момент, че проблемът отдавна не е нито политически, нито икономически. Ако всички несгоди и неуредици в страната бяха плод на политически грешки и слаба икономика, отдавна щяхме да сме ги преодолели.

Проблемът не е нито политически, нито икономически

Да, за съжаление проблемът е от много по-сериозно естество и се корени в нашата ценностна система. Удобно е да обвиним политиците за корупцията, но забравяме, че ние сме част от нея. Удобно е да обвиним общината, че парковете са със счупени пейки и без лампи, но не си признаваме, че ние сме ги счупили. Удобно е да обвиним полицията в бейздействие, но когато ние трябва да спрем на пешеходна пътека или да не караме пили е по-добре полицията да я няма.

Удобно е друг да е виновен. Удобно е друг да ни спаси. Удобно е друг да свърши нашата работа, а ние само да се радваме на крайния резултат. Дори сред протестиращите се видяха плакати с надпис „Европа, спиш ли?“

Не, Европа не спи. Европа много добре вижда какво става в България, но на нея първо ѝ е удобно да не се меси, второ, както историята многократно е показала, на Европа не ѝ пука какво се случва на Балканите и трето, Европа си има достатъчно проблеми за решаване, за да седне и да се занимава с нас.

И така стигнахме до първичния проблем в ценностната ни система – очакваме някой друг да ни оправи и на болшинството от нас през ум не му минава, че може би промяната изисква денонощна работа от всеки един от пълнолетен и непълнолетен български гражданин.

Сегашните протести за пореден път показват, че хората не успяват да направят логическата връзка, че политиците за отражение на всички нас – дебели, прости, нахални, с плашещо по размери самочувствие, необразовани, незаинтересовани, без поглед към бъдещето, без уважение към предишните поколения, без желание за работа, без никаква цел отвъд личното благо, без морал и без етикет.

Разбира се, не приемайте думите ми като крайна генерализация. Винаги има и винаги ще има изключения, но докато тези изключения не станат мнозинството, ще тънем в блатото културната и политическа деградация и ще плюем кмета за боклуците по улиците. Нищо, че си изхвърляме боклука през прозореца. Нищо, че децата ни приемат това за нормално.

Нека ви попитам – колко поколения израснаха, без да прочетат книга?

Колко поколения израснаха, без да се образоват?

Колко поколения системно незачитат никакви обществени правила и норми?

Колко родители научиха децата си, че те заслужават най-високите оценки в училище, макар и да не могат само да напишат името си?

Колко дипломи бяха купени?

Колко от нас използваха пищови?

Колко от нас изкараха чужди изпити?

Колко?

Колко пъти сме си затваряли очите?

Колко пъти сме подавали сигнал в полицията, когато съседът биеше съседката?

Колко пъти сме спирали на забранено?

А колко пъти минахме на червено?

Колко пъти си казахме „Това не зависи от мен“?

Колко пъти си помислихме „Това не важи за мен“?

Колко?

Всеки ден, всеки един от нас е задължен да се бори срещу проститията. Липсата на образованост и елементарна култура е всенароден проблем, който съвсем естествено рефлектира и в политиката. А когато отгледаш едно дете като простак, не можеш да очакваш от него да се държи като културен и цивилизован човек.

Обричайки децата си на невежество, обричаме себе си. Защото един ден те ще станат лекари, съдии и политици. Защото един ден ще имаме нужда от животоспасяваща операция, но тя ще ни убие, понеже преди 15 години връчихме диплома на един простак и то срещу скромната сума от 300 лева.

Не дами и господа, не са виновни Борисов и Гешев. Виновни сме ние, че години наред нямаме време да поговорим с децата си, да поощрим любопитството им, да ги стимулираме да бъдат по-добри и по-интелигентни от нас, да ги научим на труд, да ги научим да не си мълчат, да ги научим на чест, достойнство и справедливост.

Бяхме и ще бъдем заети да изкарваме пари.

Бяхме и ще бъдем заети да харчим тези пари в Слънчев бряг.

Бяхме и ще бъдем заети да гледаме телевизия, да качваме снимки в социалните мрежи и да гледаме порно.

Бяхме и ще бъдем заети да тунинговаме стари бараки и да ги наричаме немски автомобили.

Бяхме и ще бъдем заети да гоним западен стандарт, без да си даваме сметка, че не знаем какво гоним.

Бяхме и ще бъдем заети да протестираме.

Нашата култура, осъзнатост и обективност определят средата, в която живеем. Не обратното.

Когато решим ценностния проблем, тогава ще решаваме политическия. Иначе просто слагаме каруцата пред магарето.

#Оставка #ДолуМафията

Инструмент за вашия дигитален маркетинг и seo оптимизация - BoomSEO