Как да поддържаме интимна връзка? Разговорите

0
263

Всеки от нас редовно се грижи за своето тяло, за косата, брадата, дрехите, жилището, както и за многобройните машини и уреди, които използваме: като се започне от кафеварката и компютъра и се стигне до моторната косачка и колата. Осигуряваме поддръжката на всичко това, за да се чувстваме добре, и цялото това домакинство е неразделна част от нашите навици. Ето защо спокойно можем да отложим среща, под предлог че колата е на технически преглед или че компютърът се е повредил. Също така без колебание променяме цялото си разпределение на времето заради преглед при лекаря („Нека отложим заседанието за следващата седмица, защото ми предстоят медицински изследвания“), или дори заради час при фризьора („Скъпа, няма да можем да се видим този следобед, защото бях забравила, че имам час при фризьора“). Далеч по-рядко се осмеляваме да кажем: „Следващата седмица ще отсъствам, защото ми предстои ежегодната проверка на връзката със самия мен“ или „Налага се да отложим утрешното заседание, защото трябва да укрепя една връзка, на която много държа“, или пък „Скъпа, няма да можем да се видим този следобед, защото трябва първо да се погрижа за моята вътрешна красота“.

Странно защо смятаме, че връзката със самите нас и с другите трябва да върви от само себе си, без гориво, без настройка, без поддръжка! При това положение никак не е чудно, че тя се изхабява, изтощава се или толкова често се поврежда: ние просто не се грижим за нея. Тревожим се по-скоро за домакинството, отколкото за нашия вътрешен живот, все едно го познаваме или по-скоро изобщо не се сещаме за него. Не искаме да се вгледаме в него, да го изследваме, защото това ни плаши. Истината е, че ако не познаваме добре себе си, ако не поддържаме здрава връзка с онова, което е вътре в нас, интимната връзка със самите нас и с другите наистина може да предизвика страх: страх, че ще се изгубим, ще се разтворим като водна капка в океана. Докато се грижим за домакинството, така и не успяваме да се срещнем нито със себе си, нито с другите. Имам приятел архитект, който премина интензивна подготовка по ненасилствена комуникация, за да разбира по-добре своите клиенти и преди всичко да им помогне да разберат себе си. Повечето негови клиенти са млади семейства, които строят или преустройват своя дом. Често по време на работата избухват спорове и в резултат, когато къщата е изградена, семейството се разделя. Ето защо много къщи на млади семейства се обявяват за продажба веднага след приключването на строителните работи… Какво се случва? Домакинството взема надмощие над връзката, материалното над рационалното. Всеки до такава степен се оказва привързан към своя кабинет, своята кухня, своя килим или пастелни цветове… Всъщност двойките биха могли да използват това освежаване или обновление, за да внесат промяна или да освежат и обновят съвместния си живот. Ала за тях най-важен се оказва проектът за къщата, за кабинета, за кухнята, а не връзката с другия, и по този начин самият проект се изпразва от смисъл и приключва с табела „Продава се“ пред вратата.

Истинска история, случила се в Африка

Ето една истинска история, случила се в Африка, която чух преди няколко години от участник в една работна група. Въпросният мъж бе работил за европейска организация, осъществяваща проекти за развитие в Африка. Един от неговите проекти бил монтаж на водни помпи в едно отдалечено село. Организацията вече била установила, че жителите на селото трябвало да вървят цял ден, за да стигнат до реката, за да изперат и да се запасят с вода, а след това още един ден път обратно, което, разбира се, те правели редовно. Възмутени от това положение, отговорните лица незабавно отпуснали бюджетни средства за изкопаването на кладенци в селото и монтирането на помпи, с помощта на които жителите редовно да бъдат снабдявани с вода. Не след дълго помпите били монтирани и тържествено открити. Минали обаче няколко месеца и представителите на организацията открили, че жителите нарочно повредили помпите, като просто ги строшили с камъни.

Започнало разследване. Жителите заявили, че нарочно решили да се лишат от удобството на водните помпи, за да се върнат към предишния добър съвместен живот. Те установили, че хората вече не разговаряли помежду си, излизали само да напълнят съдовете с вода от помпите и после се прибирали у дома, където, изолирани и затворени между стените на къщата, се заемали да „одумват“ другите (по израза на Жак Саломе), а не да разговарят направо с тях. Започнали раздори, избухнали спорове и разногласия, в резултат на което старейшините на селото решили да премахнат помпите и да възстановят ритуала с ходенето до реката. Те си дали сметка, че това пътуване почиства не само физически прането, но и че съдейства хората „да не си показват кирливите ризи“ пред другите, че не само снабдява с нужната за домакинството вода, но също така улеснява общуването и живота въобще.

В случая селото си имало свое естествено място за разговори.

Места за разговор

Според мен е много важно да има колкото се може повече места за разговори: в предприятието, в училище и в образователните институции, в лечебните заведения и болниците, в различните сдружения, в учрежденията и дори в семейството.
Самият аз всеки месец организирам групи за разговори в болници, в семейна и училищна среда, в домовете за младежи в затруднено положение. Институциите и хората, които се обръщат за съдействие към мен, са осъзнали приоритета на човешките връзки и отделят време и средства за тази цел. Всички те с удивление откриват колко недоразумения могат да бъдат изяснени, колко спорове разрешени, колко студени войни избегнати, колко недомлъвки преодолени просто защото е налице една сигурна рамка, в която всеки може редовно и свободно да се изразява, макар и непохватно, без да бъде укорен или отхвърлен… Налице е също така възможност работните екипи и групи да споделят своите радости и възторзи. Тези срещи позволяват също така почистването на всичко, което замърсява отношенията, и насърчаването на всичко, което ги подхранва.

Доволен съм от осъществените в тази посока инициативи, но от друга страна съм удивен колко много организации, институции, сдружения, управления, предприятия често работят в областта на човешките отношения (училища, болници, институции за подпомагане на младежи в затруднено положение и пр.), без да разполагат с място за срещи и разговори. Колко енергия и креативност се губят в сплетни, кулоарни клюки, демотивация и тлеещо недоволство! Всички тези таланти, тази виталност биха могли да се развият по много по-удовлетворителен начин, ако е налице рамка, която да осигурява груповите отношения.

Всевъзможни общности, административни, търговски, а също така религиозни или семейни, са разядени отвътре от мълчание и недомлъвки, които понякога минават от поколение на поколение.

Като добри момчета и момичета ние сме приучени да мълчим, да преглъщаме думите и да ги затваряме в себе си като камамбер в кухненски шкаф. Проблемът с камамбера в шкафа е, че в края на краищата вмирисва цялата къща. Оказва се, че той не е затворен, защото присъствието му се чувства навсякъде.

От дълго време насам ние не изминаваме заедно пътя до реката, за да напълним вода. Ала ще можем ли още дълго да полагаме грижи, да обучаваме, да подпомагаме, без да отделим време, през което да се опознаем по-добре и да се обичаме взаимно? Дали не
рискуваме, въпреки грижите, образованието, подпомагането, въпреки обилието от облекло, храна и услуги, да умрем от жажда с изсушено сърце?

Повече за книгата “Не бъдете любезни – бъдете искрени” на издателство Колибри вижте тук. 

NO COMMENTS

LEAVE A REPLY

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.