Очаквайте на 22 октомври трета книга от автора на световния бестселър „Малък наръчник по хюга!

В новата си книга Майк Викинг разглежда хубавите спомени като част от щастието. Като се позовава на глобални проучвания, научни експерименти и лични преживявания, той разкрива как се формират те и ни съветва как сами да създаваме незабравими моменти. За да поддържаме хубавите си спомени живи, трябва да ангажираме сетивата си, да използваме силата на първите неща и да осъзнаваме чувствата и емоциите си. Разбира се, препоръчително е да запечатаме моментите на щастие на снимка. Или просто да си ги припомняме, като разказваме с носталгия истории за добрите стари времена.

Хубавите спомени са неразривна част от психичното здраве и цялостното ни усещане за щастие. Те ни дават сила в трудни моменти, напомнят ни кои сме в действителност и ни изпълват с надежда за бъдещето. Затова нека поемем по алеята на спомените заедно с Майк Викинг и да започнем да планираме специални моменти, които да се превърнат в прекрасни спомени.

Мисля, че един от най-важните уроци в училището на живота касае времето. За това какво избираме да правим с времето, което имаме? Кои минали преживявания са ни донесли най-много щастие? Вярвам, че когато обръщаме поглед назад към щастливите места и събития от миналото, получаваме възможност да си направим по-добър план за пътя напред – план за бъдещи хубави спомени. План за по-щастливи дни. План за по-щастливо бъдеще.

Майк Викинг –  най-щастливият човек на света

Откъс от “Изкуството да създаваме спомени”, Майк Викинг

1000 ЩАСТЛИВИ СПОМЕНА

През 2018 г. Институтът за изследване на щастието проведе глобалното изследване „Проучване на щастливите спомени“.

Като начало помолихме участниците да опишат един от щастливите си спомени. Не се интересувахме от конкретно събитие, затова просто поискахме от хората да опишат щастлив спомен, който първи им идва наум.

Бях изумен от получените резултати. Доколкото ни е известно, към настоящия момент „Проучване на щастливите спомени“ е най-голямата колекция от щастливи спомени в световен мащаб.

Получихме над хиляда отговора от хора от всички краища на света. При нас пристигнаха щастливи спомени от седемдесет и пет страни – от Белгия, Бразилия и Ботсуана до Норвегия, Непал и Нова Зеландия.

Тези щастливи спомени от различни кътчета на планетата бяха на хора от различен пол и възраст, като някои от тях се определяха като тъжни, а други бяха доволни от живота си. Въпреки многообразието, оказа се, че всички щастливи спомени споделят някои общи черти. Разбирах защо описаният момент е щастлив спомен за дадения човек. Все пак, независимо дали сме датчани, корейци или южноафриканци, преди всичко ние сме хора.

Когато проучихме по-задълбочено щастливите спомени, в разказаните истории започнаха да се открояват определени модели. Хората си спомняха преживявания, които за тях са били нови, значими, емоционални и са въздействали на сетивата им.

Например 23% от спомените представляваха нови или необикновени преживявания като посещение на чужда държава за пръв път, 37% бяха свързани със значими събития като сватби и раждания, а 62% от историите включваха участието на повече от едно сетиво – например една жена беше описала детския си спомен за вида, аромата и вкуса на чушките, които майка й печала.

На участниците в проучването зададохме и въпроса защо си спомняха точно този спомен и 7% от тях отговориха, че той се съхранил в паметта им жив благодарение на материални носители като сувенири, дневници или снимки.

Получихме истории за спомени за големите дни в живота на хората – сватби и първите стъпки на дете.

Разказаха ни спомени за обикновени неща, например усещането как слънчевите лъчи докосват кожата; да гледаш футболен мач с баща си и да похапваш сандвич със сирене и кисели краставички; да се събудиш до любимия човек.

Получихме разкази за приключения: возене в шейни, теглени от кучета; пътуване сам до Италия и преместване в Амстердам.

Пристигнаха и описания на щури моменти: скачане в купи сено, замеряне с портокали или опит за отваряне на бутилка вино с помощта на маратонка на замръзнало езеро.

Да не пропускаме и спомените за победи – взети изпити, трудна победа в оспорван мач или истории на хора, осмелили се да излязат на сцената и да вземат микрофона, за да споделят това, което са написали.

Някои от спомените касаеха ежедневни събития: да гледаш как слънцето грее през прозореца, да влезеш в книжарница, да прекараш следобеда с мама, като похапвате торта и гледате сериала „Какво ще кажат хората“ (британска комедия, в която снобарката Хиацинт Бъкет се опитва да убеди целия свят, че фамилното й име всъщност се произнася като „Букет“).

Имаше и спомени, свързани с природата: истории за среднощно плуване в езеро под звездното небе в Швейцария, разходка из норвежката пустош или да гледаш към океана от скалите на Биг Сър, когато наоколо няма никого – само ти и Тихият океан.

Много от спомените бяха забавни: истории за битки с напълнени с вода балони, замеряне със снежни топки или каране на кънки върху гладката повърхност на празна ледена площадка.

Имаше и спомени за времена, в които сме получили подкрепа – прегръдка от любим човек в точния момент или хора, които са украсили работното място на колега, защото са знаели, че преживява труден момент.

Всички тези спомени са малки парченца от пъзела, в който се крие отговорът на въпроса от какво са направени щастливите моменти и защо си спомняме точно определени неща.