Как да организираме дома си по-добре

Pixabay

Фактът, че мозъците ни по своята същност са добри в създаването на категории, представлява могъщ лост за организирането на живота ни. Бихме могли да изградим домашната и работната ни среда по такъв начин, че те да се превърнат в продължение на мозъците ни. 

Ето защо ние ви предлагаме три общи правила за организиране: 

Правило 1

Погрешно обозначен предмет или място са по-лоши от необозначени такива.
В прилив на енергия Джим залепва етикет на чекмедже в офиса си „марки и пощенски пликове“, а на друго „батерии“. След няколко месеца разменя съдържанието на чекмеджетата, защото установява, че му е трудно да се навежда и да различава батериите АА от ААА. Не разменя етикетите, защото му се вижда прекалено усилие, и приема, че няма значение, защото той знае кое къде е. Този склон е хлъзгав! Ако допуснете две чекмеджета да са именувани погрешно, само въпрос на време е, преди да отпуснете хватката по отношение на принципа „място за всичко и всичко на мястото си“. Освен това става трудно за всички останали да намират нещата. Нещо необозначено всъщност е за предпочитане, защото подбужда към следния въпрос: „Джим, къде държиш батериите си?“ Или ако Джим го няма, стига се до систематично издирване. С погрешно обозначени чекмеджета не знаете на кое можете да се доверите и на кое не можете.

Правило 2

Ако е налице съществуващ стандарт, използвайте го.
Мелани има контейнер за отпадъци, подлежащи на рециклиране, и кофа за боклук. Цветовете им са син и сив. Контейнерът даден ѝ от градските санитарни власти е син (за рециклиране), а кофата ѝ е сива (за боклук). Би трябвало да се придържа към тази система на цветни кодове, за да не ѝ се налага да запомня две различни противоречащи си системи.

Правило 3

Не пазете онова, което не можете да използвате.
Ако не ви е нужно или е счупено и не подлежи на ремонт, отървете се от него. Ейвъри вади химикалка от чекмеджето си за химикалки и тя не пише. Пробва всички известни ѝ трикове, за да я разпише – навлажнява върха, загрява я със запалка, разтръсква я и драска на лист хартия. Заключва, че няма да проработи, пъхва я обратно в чекмеджето и вади друга. Защо тя (и защо ние) постъпва така? Малко от нас притежават прецизни познания кое кара химикалката да работи или да не работи. Усилията ни да ги накараме да пишат са произволно възнаграждавани – понякога ги караме да проработят, а друг път не. Пускаме ги обратно в чекмеджето, като си казваме: „Може би следващия път ще пише.“ Но хао­сът в чекмеджето, пълно с химикалки, някои от които пишат, а други не, източва мозъчна енергия. По-добре е неработещата химикалка да бъде изхвърлена. Или ако не можете да понесете мисълта за това, отделете кутия или чекмедже за непокорни химикалки, които някой ден ще се опитате да поправите. Ако пазите резервните гумени стойки, дошли като част от телевизионната ви система, а телевизорът вече не работи, отървете се от въпросните гумени крачета.

Повече информация по темата можете да намерите в книгата „Организираният ум“ на Даниъл Левитин – издателство „Изток-Запад“

ВАШИЯТ КОМЕНТАР

Моля, въведете коментар!
Моля, въведете името си тук

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.