„Кафе с претенция“ по Георги Марков с премиера днес в Театър „Българска армия“

На 21 януари от 19:30 часа Театър „Българска армия“ отваря вратите на своята за „Миракъл“ за първата си премиера за 2020 година: „Кафе с претенция“ от Георги Марков.

 „Кафе с претенция” не е първоначалното заглавие на Георги Марков. За пръв път комедията е отпечатана през 1965 година в издание на Комитета за култура като „Ние котараците” – заглавие, под което е и първата постановка на пиесата в театър „Трудов фронт”, с актьора Юрий Яковлев. За съжаление, същата година театърът затваря и до премиера така и не се стига. През 1966 година в сп. „Театрална библиотека”, пиесата на Георги Марков е публикувана вече със заглавието „Кафе с претенция”.

 Интересно е, че дори тази безобидна комедия, обрисуваща една провалена „свалка” на трима типични представители на градската бохема от периода на 60-те години в София, предизвиква много коментари и противоречиви оценки. Някои съвременници на епохата, виждат себе си в образите на героите, за които емблематичните по онова време заведения – кафето на „Кристал”, „Прага”, „Астория” … са не само места за срещи, а и сцена за лична изява пред дамите от градския елит. Други се припознават в обсъжданите от тях персонажи… В крайна сметка немалка част от „критиката” гръмко протестира срещу публикуването на пиесата. Въпреки това в следващите години „Кафе с претенция” се играе в Габрово, както и на сцената на Хасковския театър, където режисьор е Еди Шварц, а ролите се изпълняват от Васил Михайлов, Стефан Германов и Георги Енчев.

Комичният сюжет на „Кафе с претенция” ни пренася в София през 1966 г. в апартамента на Милчо (Юлиан Вергов) – 43-годишен, началник на рекламно бюро. Намираме го там заедно с „авера му” – 43-годишния Милко (Иван Радоев).

Тече трескава подготовка в очакване на две дами, заговорени случайно през деня, на кафе по „Раковска”… Напътствията на доста по-опитния в свалките Милчо почти вдъхват кураж на Милко, който макар и архитект е довел кариерата си до заветната длъжност „завеждащ техническата документация на службата”, а по отношение на жените е крайно неопитен.

В кулминацията на подготовката, в апартамента пристига, неканен и третият им приятел – 43-годишният Минко (Моню Монев), научен сътрудник по старобългарски. Неговото съкровено желание е да избяга от „семейния уют”, в чиито окови скоро е попаднал и да пийне с приятелите. Тази вечер и нейната неочаквана развръзка пораждат куп нелепи и смешни ситуации. Една, на пръв поглед, непретенциозна среща, напомпана с много претенция.