„Известен и мъртъв” – трилърът, който ще четем през лято 2018!

0
298

Една къща, десет участници, тридесет камери, четиридесет микрофона.

Звучи познато, нали? Затова писателят, комедиант и режисьор Бен Елтън добавя към историята на романа си „Известен и мъртъв” още и едно убийство с нула доказателства.

В хитовия трилър е разказана скандалната, но доста реалистична история на едно на пръв поглед съвсем обикновено риалити шоу, в което неочаквано се случва брутално убийство, излъчено на живо пред хиляди зрители.

Зaподозрените са съквартирантите, които все още не са напуснали къщата на шоуто „Любопитния Том”, чийто трети сезон тъкмо е започнал, а прогнозният му рейтинг е доста нисък. Инспектор Колридж и приближените му в участъка ще трябва да разкрият максимално бързо кое от лицата, излъчвани всеки ден по националната телевизия във Великобритания, е убиецът. А това няма да е никак лесна задача, тъй като на разположение са само видеата, предоставени от продуцентите, и вялите показания на съквартирантите.

Някой не се страхува да убива пред очите на всички, а друг е притиснат от времето и от всички, яростно вперени в него погледи от цял свят в очакване да разкрие името на убиеца…

Предлагаме ви откъс от книгата, предоставен от издателство „Сиела”:

ТРИЙСЕТ И ЧЕТВЪРТИ ДЕН. 10:25 ВЕЧЕРТА

Хупър натисна паузата.

– Това е много интересно, сър. Нито едно от тези неща никога не е излъчено. Нямах абсолютно никаква представа, че съквартирантите са били толкова светнати какво се случва.

– Светнати какво се случва?

– Това означава…

– Знам какво означава, сержант. Не съм слабоумен. Просто се чудех дали сте се замисляли колко грозно звучи.

– Не, сър, всъщност не съм. Искате ли да ви предам поли­цейската си карта за това, че използвам неелегантни изречения в хода на разследването?

ЧЕТИРИНАЙСЕТИ ДЕН. 10:46 ВЕЧЕРТА

– Би било много глупаво да си тръгнете. Ще пожертвате шанса си да спечелите наградата от половин милион лири – каза „Любопитния Том“ и Сам вложи цялата си способност да успокоява във всяка сричка.

– Не ми пука – отвърна Дейвид. – Както казах, познавам този бизнес. Ние сме просто купчина изкупителни жертви в шоуто на забавния Уогъл. Дойдох тук, за да получа шанса да покажа на света кой съм, но вие превърнахте това в някакво шоу на откачалките, в тест за издръжливост и аз не искам да играя повече.

– Аз също, мамка му! – присъедини се Мун.

Настъпи нова пауза, докато „Любопитния Том“ обмисляше отговора си.

– Дайте ни два дни – каза накрая успокояващият глас. – И той ще напусне къщата.

– Два дни? – отвърна Дейвид. – Не ме лъжете. Следващото изгонване е чак след една седмица.

– Дайте ни два дни – повтори „Любопитния Том“.

 

ТРИЙСЕТ И ЧЕТВЪРТИ ДЕН. 10:30 ВЕЧЕРТА

– Това е удивително – каза Триша. – Джералдин Хенеси трябва през цялото време да е знаела за Уогъл. Очевидно е, че той е козът, който е държала скрит в готовност в ръкава си.

– Хитрата кучка! – съгласи се Хупър. – Тя каза, че е полу­чила онези изрезки от анонимен източник.

– Бъдете любезни да ми обясните за какво говорите и моля не наричайте свидетелите ни „кучки“.

– Нищо от това, което току-що видяхме, не беше излъчено, сър. Ние го видяхме само защото конфискувахме записите.

– Удивен съм, че не е било изтрито – добави Хупър.

– Това е заради Фогарти. Той мрази Джералдин Хенеси.

– За какво говорите? – отново попита Колридж.

– Вие трябва да сте единственият човек в страната, който не знае, сър. Уогъл е бил издирван от полицията. Но това се разбра едва на петнайсетия ден. Сега е очевидно, че Джералдин Хенеси е знаела през цялото време – ето защо е можела да обе­щае, че ще го изкара.

ПЕТНАЙСЕТИ ДЕН. 9:00 ВЕЧЕРТА

– Просто не мога да повярвам, че са изфабрикували цялата история с Уогъл – каза Лейла на събралите се представители на пресата на сутринта след нейното напускане.

Беше прекарала цялата изминала нощ в преглеждане на записите на шоуто и изрезките от пресата, събрани за нея от семейството й. Откри, че всичко излъчено за нея я бе напра­вило да изглежда като високомерна, интересуваща се само от себе си празноглавка. Голяма част от това впечатление беше създадено в първите няколко предавания, защото през втората седмица Уогъл изглежда бе единственото нещо в къщата, което представляваше истински интерес.

– Изобщо не беше само Уогъл – запротестира Лейла. – В тази къща имаше още девет човека – интересни, силни, одухот­ворени и красиви хора. На мен се падна да говоря от името на всички нас. Прекарахме времето си в „Домашен арест“ в това да взаимодействаме помежду си, да разговаряме, да се обичаме и да се прегръщаме, да се дразним и да се вдъхновяваме един от друг. От друга страна, Уогъл прекара времето си в къщата в това да се държи като мърляв и неразумен простак и да разпро­странява болести, и точно затова изобщо не бе само той.

Но от гледна точка на зрителите беше така и още повече в онази сутрин, защото Джералдин драстично промени полити­ката си спрямо Уогъл.

Сензационната новина бе оповестена публично горе-долу по средата на пресконференцията на Лейла и когато тя се раз­несе в стаята, Лейла видя как интересът към нея и всичко, което тя би могла да каже, започна много бързо да намалява, докато не стана нулев.

На Джералдин й се беше наложило да действа, и то да дей­ства бързо. Уогъл се бе оказал колосален успех, но сега има­ше опасност да се превърне в още по-колосален провал. Ако останалите съквартиранти излезеха сега – както имаха пълното право да направят, – на „Любопитния Том“ щеше да му се нало­жи да плаща неустойки за още седем седмици вечерна телевизия, които беше сключил договор да осигури на телевизионния канал. „Любопитния Том“ щеше да фалира. Ето защо Джералдин изпрати на полицията старите изрезки от пресата със снимката, на която Уогъл рита момичето.

Инцидентът бе станал четири години по-рано и Уогъл из­глеждаше доста по-различно. Беше малко по-набит и имаше при­ческа с розов гребен, но ако човек се вгледаше по-внимателно в големия нос, рунтавите вежди и паяжината, татуирана върху врата на мъжа на снимката, нямаше никакво съмнение, че това е Уогъл. В действителност Джералдин бе изненадана, че вест­ниците сами не я бяха изровили, но тъй като Уогъл така и не беше заловен или идентифициран, щеше да е нужна наистина добра фотографска памет за лица, за да си спомни някой за него отпреди четири години, когато снимката бе поместена на предните страници на всички вестници със заглавие: „КОИ СА ЖИВОТНИТЕ?“.

Ставаше дума за операция за саботиране на лов, която беше излязла извън контрол. Уогъл и няколко съучастници саботьо­ри нахлули в развъдник за ловджийски кучета в Линкълншир с намерението да освободят кучетата. Кучкарят и няколко не­гови помощници се изправили срещу тях и последвала грозна свада. Саботьорите нанесли първия удар, опитвайки се да си пробият път покрай кучкаря и когато той отказал да отстъпи, те го свалили на земята с железен прът. После започнало масово сбиване и Уогъл се включил с обувките си и с една велосипед­на верига. Хората от къщата, а също и феновете на Уогъл сред зрителите, нямаха никаква представа за тази му страна. В него имаше много неща, които съквартирантите му не одобряваха (всъщност всичко), но никога не би им минало през ума, че един от недостатъците му е склонността към насилие.

 

NO COMMENTS

LEAVE A REPLY

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.