Изповедта на Илия Троянов „След бягството”

0
29

Има ли живот и след присъдата „чужденец” споделя авторът на „Власт и съпротива”.

След безмилостния „Власт и съпротива” – романа, осмелил се да говори директно и рязко за режима, германският автор от български произход Илия Троянов ще зарадва читателите с роман изповед – автопортрет на емигранта, осъден на живот между „тая” земя и „чужбината”.

„След бягството” е откровението на онази особена категория човек – бежанеца, за най-противоречивия пейзаж в литературата – родината.

В две части  авторът на „Светът е голям и спасение дебне отвсякъде” и „Власт и съпротива” прави дисекция на заблудите и спасенията, които преминаването отвъд границите на познатото и родното носят. Заблуди, през които е преминал и самият той, напускайки България със семейството си още като дете, но съхранил белезите, които номадството оставя след себе си.

Самотата на другостта и проклятието на миналото, самозалъгването и търсенето на нова самоличност, на нова идентичност оживяват в един красив, поетичен и предизвикателен разказ за невидимите хора. За хилядите представители на XXI век, оказали се разкъсани между миналото и бъдещето, между мечтата и разочарованието, между писмата и новите документи за гражданство.

За страха, за хладния прием, за значението на всяка дума, всяка интонация, за негласната изолация, но и за надделяването на преградите – в тази книга животът „След бягството” започва отново едва когато човек се отърси от задълженията на мястото, където е роден, и от изискванията на мястото, на което е пристигнал. Животът започва едва със свободата да обичаш непознатото.

Има живот и след бягството. Но бягството не спира да влияе – до края на живота.

Откъс от „След бягството” на Илия Троянов

ВТОРА ЧАСТ

(За спасенията)

99.

Липсата на родина невинаги е грешка.

98.

Историята на бягството обикновено се разказва от гледна точка на застоя. Така, както водещите уседнал живот никога няма да разберат номадите; така у тези, които са убедени, че имат здрави корени, бежанците будят единствено недоумение. Бягството може да се проумее единствено в състояние на движение.

97.

Самó по себе си движението не е нито добро, нито лошо. То е определено агрегатно състояние. За бежанеца не е лесно да спре на едно място. Дори когато някой го държи.

 

96.

Веднъж задвижил се, покоят му се струва пренапрягащо, опасно, непосилно натоварване. Състояние на окончателни решения. Зад стена от твърди възгледи. Няма нищо против стените, стига да са меки – като восък.

95.

За местните бежанците са тревожна гледка. Бягащите хора мъкнат вещите си в куфари, раници, найлонови торби, блъскат ги натоварени в колички. Това е цялото им имущество, мислят си местните. Това обаче далеч не е цялото им имущество, това е най-ценното, сведено до минимум – да можеш винаги да го метнеш на гръб и да потеглиш. Гледката на потока бежанци показва кое в излишъка е излишно наистина.

Между произход и пристигане, от гледна точка на уседналия, редът в нещата се размества пагубно, възниква липса, която се преодолява трудно. Ерго, всеки бежанец е жертва, която все нещо иска; лакомо хлапе, чийто апетит с времето ще расте. Тоест, ако бежанците не бяха чак такива жертви, щяха да изглеждат и по-малко опасни.

93.

През деня истината е една, а нощем – съвсем друга. Бягството може да е акт на съпротива. На самоовластяване. Избухване. Бежанецът може да е и преговарящ, активист, бунтовник, може да е някой, който е измъкнал от ноктите на съдбата своя собствен живот и този на близките си. Разделянето на невинни и на жертви обезличава цялата история.

92.

Из-бухване! Прилича и на полет, и на падане. Едно завъртане в танца на Шива, стъпка унищожение и стъпка раждане. Пулсът на времето в несекващи талази. Да, силата, която разрушава, е същата, която и твори.

91.

Промяната е движение. Бежанецът е въплъщение на движението. Той е носител на промени в обществото.

90.

Разгръщането на културите е движение без перила.

89.

Ако държавата е израз на цивилизацията в най-висшата ѝ степен, съвсем естествено е подозрението, че бежанецът, чието съществуване от само себе си поставя под въпрос върховенството на държавата, е варварин. И преди да падне подобно подозрение, минава цяла вечност.

88.

Аз съм твоят Бог, държавата; да нямаш други държави освен мене.

87.

Когато заговори с някого, който на младини е искал да избяга – от своята провинция, от религията си, от своето семейство или от всичко – се уверява, че малко му завижда. Какво радикално решение – отхвърляш всичко само с един удар, късаш оковите; на осемнайсет ние бяхме слепи и наивни, дори едно пътуване до Рим (Париж, Лондон) беше невероятно приключение; пренасянето ни в Берлин (в Хамбург, в Мюнхен) – най-великият ни бунт; изживяването на собствената сексуалност – временно облекчение. А ти с твоята независимост навсякъде си у дома си. Познато схващане, старо като света. Уседналият завижда на номада за неговата свобода, но никога не би сменил своето място с неговото.

86.

Кметът мечтае градът му да е космополитен, със световна слава, един вид Ню Йорк. Но без бежанци. Представя си огромен пъстър панаир на многоликостта, но без хора с погрешни документи. Чайна церемония, не запой. Регулирано движение, не екстаз. Колкото по-дълго трае спорът, толкова по-решително кметът се вкопчва в аргументите си – неговите сламки на давещ се в собствения си морал. Една стара поговорка гласи: пази се от оня, който иска хем душата да е в Рая, хем задникът на канапето.

85.

Откритият, отворен към света пристанищен град е идеал за бежанеца. Там всеки може да пусне котва, там всичко се товари и разтоварва. Никой не знае в кой точно денк или сандък, в кой контейнер го чака нещо ценно, което само трябва да открие. Място, където морската вода нахлува с приливите в сушата, а сладката вода при отлив се спуска към морето.

84.

Бежанецът е длъжен да превежда. От родния език на езика на страната, в която е пристигнал, и обратно; превежда диалектите на детството на езика на настоящето – все задачи, с които се справя лесно. Но му се налага и да пренася контрабандно от движението към покоя най-основното, да го прехвърля от сладкото към соленото и обратно. Това не става без препъване. Но няма как да се измъкне от тази дейност – между двата полюса посредник няма.

NO COMMENTS

LEAVE A REPLY

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.