Изкуството да избираш задачите си – откъс от „Нещата, които синът ми трябва да знае за света” на Фредрик Бакман

Шведският майстор на перото Фредрик Бакман се завърна с нова книга на български език и напълно очаквано нахлу на челно място в класациите за най-продавани заглавия у нас още през първата седмица след появата си на пазара. Романът „Нещата, които синът ми трябва да знае за света” (ИК „Сиела”) е издаден в оригинал през 2012 г., което го прави втората книга на Бакман, публикувана между двете му най-разпознаваеми и любими на милиони читатели творби: „Човек на име Уве” и „Баба праща поздрави и се извинява”. Друга интересна подробност около „Нещата, които синът ми трябва да знае за света” е, че съдържа автобиографичен елемент и е единствената книга на шведа, писана от първо лице единствено число, чийто герой се казва Фредрик.

Предлагаме ви откъс от романа, който за пореден път засвидетелства колко добре умее да пише Бакман – с невероятното си чувство за хумор, обвито в неповторимия му стил, който печели сърцата на все повече и повече читатели по целия свят!

Когато с майка ти разтребваме апартамента, бих могъл да избера по-лесния вариант. Знаеш го. И аз го знам. Но ние с теб не сме такива мъже, нали? Не сме.

Така че, когато разтребваме, навивам крачоли, свалям си блузата и отивам смело в най-трудното за чистене по­мещение. Да. Чу ме. Захващам се с банята. Доброволно. Защото съм такъв. Безстрашен.

И да знаеш, че не просто „изчиствам“ банята. Всеки некадърник може да „изчисти“ една баня. Аз превръщам целия процес в изкуство. Изкуство, което от поколения се предава между мъжете в рода Бакман. Това си е май­сторство. Някои дори биха го нарекли призвание.

Човек не става велик почиствач на бани. Ражда се та­къв.

Започвам, като премествам всички дребни предмети. След като поема короната на абсолютен монарх на крал­ството, което невежите плебеи наричат „тоалетната“, не толерирам присъствието на нищо, което би могло да се преобърне от струята на почистваща машина под на­лягане.

После измивам плочките с три различни препарата.

Излъсквам огледалото толкова старателно, че собстве­ното му отражение да има проклето отражение. Търкам кранчетата с паста за зъби, докато не светнат толкова силно, че човек да не може да ги погледне, без да получи трайни увреждания на зрението. Почиствам душкабина­та толкова педантично, че от олимпийския комитет пра­щат запитване дали могат да провеждат състезания по фигурно пързаляне вътре.

Избърсвам шкафа под мивката. Изтърквам сифона. Минавам гумените уплътнения с четка за зъби. Правя така, че филмът „Пълно бойно снаряжение“ да изглежда като реклама на „Цилит Банг“, разбираш ли?

И когато съм готов, знаеш ли какво правя? Знаеш ли? Повтарям всичко още веднъж. Просто за да съм сигурен.

Когато приключа, мивката е толкова снежнобяла, че двама саами опитват да направят иглу от нея. И най-на­края излизам от банята като воин, който се отдалечава от бойното поле. Когато се завърна от галактическия сблъсък, наречен почистване на банята, заварвам майка ти във всекидневната. Жената, за която живея и за коя­то съм готов да умра. Тя ме поглежда и казва:

– Аха! Докато ти прекара три часа и половина да се КЪПЕШ, аз изчистих целия апартамент САМА! Разбираш ли колко несправедливо е това, Фредрик!?

Автор на корицата на „Нещата, които синът ми трябва да знае за света” е Дамян Дамянов.

NO COMMENTS

LEAVE A REPLY

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.