Изглаждане на отношенията – откъс от “Бъди тук и сега” на Рам Дас

Докато напредвате по пътя към просветлението, представата ви за вселената се променя. А с промяната на перспективата или гледната ви точка, започвате все по-ясно да разбирате „как функционира всичко“. Тогава ставате и по-състрадателни… започвате да приемате нещата „каквито са“… и да виждате божествения план във всичко… дори в собствените си слабости и в слабостите на другите.

В хода на пътешествието е много вероятно вашите ежедневни спътници или приятели да се променят. Някои приятелства ще отпаднат, защото вашият афинитет към духовната сфера ще ви кара да страните от светските занимания, които някога са ви свързвали с тези хора, но ще се появят нови приятели, с които да споделите настоящите си интереси. Естествено, някои от вече съществуващите приятелства неусетно ще ви придружат в тази нова сфера и връзката ви с човека ще стане по-задълбочена и спокойна… превръщайки се в част от вечното настояще.

Промените в социалното обкръжение са деликатен въпрос, който често поражда безпокойство. Когато откриете, че някой, за когото през годините сте мислели, че споделя всичките ви ценности и интереси, изобщо не се вълнува от това да постигне просветление, да стане по-съзнателен или да заживее в Духа, вие изпадате в шок. Искате да споделите с него това „пътешествие“ – така, както в миналото сте споделяли и другите си преживявания. Но желанието да го приобщите, да го включите в начинанието си, да му покажете, да го тласнете по пътя към светлината… отразява липсата ви на мъдрост. Защото само някои хора могат да чуят. Само някои могат да се пробудят в този живот. Това е като да видите приятел да се дави, но да не можете да му подадете ръка. Искате отчаяно да НАПРАВИТЕ нещо. Но на практика можете само да БЪДЕТЕ… възможно най-правдиви, искрени и ПРИСЪСТВАЩИ… и ако той ви чуе, добре. Ако не може да ви чуе, ще се отдръпне от вас. Не го винете.  Важното е на всеки етап от пътуването да слагате ред в отношенията си с хората, за да можете спокойно да продължите напред.

„Ако някой ден ти се даде да влезеш във вътрешния храм, погрижи се да не оставяш зад гърба си врагове.“ – Де Любич

Например ако никога не сте се разбирали с някой от родителите си и сте се разделили с него по такъв начин, че мисълта за този човек извиква у вас гняв, разочарование, самосъжаление или някаква друга отрицателна емоция… значи все още сте привързани. Все още сте зациклили. И преди да продължите напред, трябва да изгладите нещата с този човек. Но какво точно означава да „изгладите нещата“? Означава да видите въпросния човек през очите на пълното състрадание… да видите, че и той като вас е духовно създание, което в този живот е ваш родител… и което си има определени качества, и което също като вас се намира на даден етап от своето духовно развитие. Трябва да осъзнаете, че всички създания са рожби на Духа… и че личността, ролите и тялото им са просто обвивка. Вие сте привързани само към обвивката и докато се вкопчвате в нечия обвивка, зацикляте и държите и другия в капана на вашата привързаност. Едва когато видите същността, видите Бог във всяко човешко същество, сте в състояние да се освободите себе си и другите.

Трудно е да изоставите фиксиран модел, който с години сте градили, но докато не го замените с модела на състраданието, не можете да продължите напред.

В Индия казват, че за да продължиш делото си, ти е нужна благословията на твоите родители. Дори ако родителят ви е починал, вие трябва в ума и сърцето си да изгладите отношенията си с него, докато връзката ви стане като всички други ваши настоящи връзки – изпълнена със светлина. Ако човекът е още жив, може да преосмислите връзката си с него и да я направите част от настоящето. Защото ако успеете да я задържите изцяло в настоящето, вие ще бъдете свободни. Родителят ви може също да се почувства свободен или не… това зависи от неговата лична карма. Но ако вие наистина присъствате в настоящето и успеете дори за миг да споделите с него вечността… значи сте получили неговата благословия! Той може и да не каже с думи: „Давам ти благословията си“, но душата му ще чуе вашата и ще почете божествената искра в нея. Дори кратък миг, споделен в Тук и Сега… във вечното настояще… в любовта… е достатъчен да освободи и двама ви, ако сте готови да бъдете свободни. Оттам насетне вашата лична карма определя колко дълго ще споделяте този божествен миг.

Това изглаждане на отношенията се прилага не само спрямо хората, но и спрямо неодушевени неща като любимата ви музика, храните, които не понасяте, местата, които избягвате, всичките ви играчки и т.н. Всяко нещо трябва да премине през машината на състраданието. По време на медитация преразгледайте всичките си стари си привързаности и ги вижте в светлината на Духа. Така те постепенно ще отпаднат от живота ви… освен, разбира се, ако привързаността ви към тях не е толкова силна, че все още да не сте в състояние да ги видите в светлината на чистото състрадание. Това очевидно е знак, че все още имате работа за вършене. И показва накъде трябва да насочите вашата садхана… към онези желания, които ви препъват, за да ги осветите със светлината на мантрата или безпристрастното наблюдение, докато те сами си отидат.

Откъс от книгата “Бъди тук сега” на издателство “Изток-Запад”

NO COMMENTS

LEAVE A REPLY

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.