Ето, че дойде и Новата година. И точно сега е моментът, когато всички обичаме да си казваме: „Нова година, ново Аз!“ Но дали наистина ни трябва ново Аз? Не сме ли си добре такива каквито сме? Защо всяка година искаме да се променим, да започнем отначало? И как само за една нощ ще успеем да постигнем това? Звучи малко като „любимото ми“ питане по рождените дни: „Е вече си на 35, как се чувстваш?“ Ами как да се чувствам? Както вчера, а предполагам и както утре.
Човек не може да се промени коренно само за един ден или една нощ. И то само защото утре е Нова година, или пък ще стане на 35. Това, което може да направи, и то напълно съзнателно, е да избере какъв „багаж“ ще вземе със себе си през новата година. Или по скоро – ще избере да не вземе.
И докато размишлявах по темата се родиха няколко идеи за това какво лично аз няма да взема със себе си през 2022-ра:
- Негативизъм. Тази дума присъства в речника ми от изветно време, но мисля да я оставя в миналото. Нямам време за негативни мисли, негативни моменти и негативни хора. Искам да съм заобиколена от позивно мислещи същества, които да ме вдъхновят и да ме карат да давам повече от себе си във всяко едно отношение.
- Притеснения за неща, които не зависят от мен. Та кой страда от това? Аз и само аз. Защо трябва да се тревожа, дали днес ще вали, а аз не съм си взела чадър? Ами ще се намокря и толкова – нито повече, нито по-малко.
- Хората говорят… Да, говорят и ще продължават да го правят. Но това не би имало никакъв отпечатък върху мен, ако аз не го позволя. Кой ме познава по-добре: те или аз самата? Много любим мой израз, който е точно на място, е този на Бърнард Барук: „Those who mind don’t matter and those who matter don’t mind.“
- Миналото. Да, мястото на миналото е точно там, в миналото. Не може да се връщам назад постоянно. Ако го правя, означава, че не живея в настоящето и изпускам момента. Оставям миналото на мира и живея днес и сега. Това не означа, че искам да забравя неща от миналото, съвсем не. Тези неща са ме направили това което съм сега, просто не искам да им давам прекалено много власт над настоящето.
- Изтощителни връзки. Няма как една връзка (и не само романтичните) да е вечна. Всички се променяме с времето и това съответно рефлектира върху взаимоотношенията ни един с друг. Няма нужда да се насилва нещо, от което нищо не е останало. По-добре запазете спомена за хубавите моменти заедно, а пък бъдещето ще покаже, дали може тази връзка да се съживи или е по-добре да я оставите в миналото.
- Себеподценяване. Защо трябва да се себеподценявам, само защото някой друг би се почуствал добре от този факт? Аз съм си аз, работя над себе си и за себе си. Не бива да ме е срам от това!
Това, което ще взема обаче са интересите ми. Защо би ме било срам от моите интереси? Те са част от мен и оформят характера ми. Ако някой не ги одобрява, си е негов проблем. Дали ще са книги, музика, филми или пък стил на обличане, няма значение.
Много често не осъзнаваме колко много влияние имат всички тези неща върху нас и още по-често колко нещастни ни правят. Ние имаме пълната власт да ги променим и да продължим напред с пълна сила. Няма перфектни хора. Всички грешим, взимаме (не)правилни решения или казваме (не) това, което трябва. Това което можем да направим, е да работим върху себе си и да подобрим някои аспекти от самите нас. Всеки сам избира върху какво би искал да работи, но това трябва да е промяна, идваща отвътре – няма как да стане насила.
