Интервю с Костадин Николов: Животът е нахално кратък.

Костадин Николов е от една особена “порода” хора. Хора, които няма как да останат заклещени в комфорта на домовете си, защото не спират да разтягат пределите на собствените си граници. Костадин (или по-известен като Коцето) е запален колоездач, пътешественик, планинар, музикант, колега редактор и копирайтър, а вече и писател.

Коцето е пример за това, че мечтите се сбъдват, ако имаме куража да работим за тяхната реализация – през 2017 г. изминава на колело разстоянието от родния си град Велинград до далечния Титмонинг, Германия. Беше удоволствие да си поговорим за приключенията и смисъла от тях, за музиката и писането, както и за тайните му суперсили:

Представи се с няколко думи

Преди всичко съм обикновен човек, който се опитва да мисли, че най-доброто предстои. Освен това имам няколко суперсили. Едната от тях е да се катеря по планините и да се връщам вкъщи потен и гладен. Другите ми суперсили включват готвенето на макарони на фурна, без да ги изгоря, и дразненето на съседите ми, докато се опитвам да свиря на китара. Понякога, когато съм в настроение, им пея, но пеенето не е най-силното ми оръжие. Най-голямата ми суперсила е да ставам всяка сутрин в 6 ч. и да се разхождам с кучето ми, преди да съм сръбнал кафенце.

Кога и как се зароди страстта ти към колоезденето и приключенията?

Още като дете ме разнасят по гори и планини, така че не мисля, че съм имал кой знае какъв избор. Просто се влюбих в горите, в планините и в природата като цяло.

Колоезденето навлезе активно в моя живот, когато бях в шести клас. Тогава направих първия си преход с велосипед – цели тридесет километра, от които после не само имах мускулна треска, но и ме болеше задника. Както са казали хората, на влюбен човек и Господ не може да му помогне, така че страстта към приключенията се появи съвсем естествено. Към момента не мога да си представя ежедневието ми без дори една разходка в парка през деня. Да, приключенията и природата са източникът на моите суперсили.

Имаш много разностранни интереси и таланти. Какво са за теб планината, писането и музиката?

Общото между трите е, че те сами по себе си ти дават творческа енергия, а не ти я отнемат. Сега ще ви обясня как става цялата работа. Когато съм сред природата, тя ме зарежда с вдъхновение, вдъхва ми смелост, взима всички негативни мисли от главата ми и ги хвърля някъде толкова надалеч, че им е нужна цяла седмица, за да се върнат обратно. Да обаче, докато ги няма, аз съм изпълнен с енергия, която излиза от мен под формата на някоя забавна история, разказваща за чудните неща, които сполетяват всеки дръзнал да излезе извън града.

Красотата и чудесата са навсякъде около нас, просто трябва да се настроим на правилната честота и ще започнем да ги улавяме. За разлика от покритието на мобилните телефони, доброто настроение и щастието не изчезват, когато се забием вдън гори.

Относно музиката нещата стоят малко по-иначе. Изненадващо или не, съм способен да пиша музика, само когато някой ме е ядосал или разстроил. На кеф ли съм, не мога да създам нищо, което да ме впечатли. Това всъщност не е лошо, тъй като ми позволява да съм продуктивен всеки ден.

Кое е най-голямото и трудно предизвикателство, пред което си се изправил по време на пътешествие?

Най-трудното нещо е да не се откажеш. Човек не тръгва просто така да гони дивото. Винаги има нещо, което ни кара да предприемем дадено пътешествие. Нека не се заблуждаваме, че щом е пътешествие, ще е лесно. Може да си на най-красивото място на света и пак да не си щастлив поради една или друга причина. Важното е накрая да си доволен от себе си и от това, което си постигнал.

Хората растем и помъдряваме, само когато сме изправени пред трудности. Летаргията не е помогнала на никого да стане по-добра версия на себе си. Скачайте в дълбокото, но гледайте да не се удавите. Все пак целта е да се учим, а не да се обезкуражаваме с непостижими цели.

Ако все пак трябва да дам конкретна ситуация, то най-голямото предизвикателство, пред което съм се изправял, е пътуването ми с велосипед от България до Германия. Трябваше да се науча да разчитам на себе си за абсолютно всичко – от храна и подслон до това да не се губя (физически) повече от необходимото. Докато пътуваме, ние откриваме много не само във физическия свят, но и в психичния. Нещата, на които ставаме свидетели, не винаги са по вкуса ни, но точно там е разковничето – ако сме достатъчно смели да ги приемем, значи сме и достатъчно силни да ги променим.

Какво те предизвиква и вдъхновява във връзка с творческата ти дейност?

Вдъхновява ме всичко – изгрева, празното кенче от бира, калта под ноктите, отрепките, аутсайдерите, слабите футболни отбори и техните фенове. Вдъхновява ме музиката, която слушам, книгите, които чета, техните персонажи и автори. Вдъхновява ме историята. Вдъхновяват ме хората – малки, големи, стари, млади, песимисти, оптимисти, романтици, реалисти. Всеки, който има пламък в очите, всеки, който дори за миг е бил част от живота ми.

Вдъхновява ме образа в огледалото, неговите чувства и емоции, неговите страхове, неговите мечти, неговият наивен поглед и най-вече нещата, които никога не напускат черепната му кутия.

Кое най-забавното нещо, което ти се е случвало по време на пътешествие?

В момента се сещам за една забавна случка от Австрия. Цял ден бях карал колело и съответно бях гладен. Пътят ми минаваше покрай една ябълкова градина, което за мен беше знак, че мога да си “открадна” няколко ябълки. Набрах си и седнах под дървото да си ги хапна на сянка. При мен спря друг колоездач и ме попита дали е позволено така да ядем от овошките. Отговорих му, че не знам, но и че ябълките си заслужават. Той доста се почуди, преди да си откъсне. По това време се показа фермерът, чиито ябълки ядяхме, но аз имах готова реплика, която на момента извадих от ръкава: “Danke Schon, Sehr gut Apfel”. Изгорелият чичко с рунтав мустак се ухили и ми отговори нещо на немски, но уви не го разбрах. Все пак щеше да е много нахално да продължа да му седя под дървото, мляскайки неговите ябълки, затова си избутах колелото обратно на пътя и викнах “Thank you, mister”. Мистър-ът помаха ухилен до ушите, а другият крадец гледаше като в небрано лозе и не беше съвсем сигурен на какво точно беше станал свидетел.

Кое е мястото, което те е впечатлило най-много?

Без да се замислям, отговарям, че това е Пирин. Пирин не се вижда и разглежда. Пирин се усеща, той говори с такъв език, че докосва дори най-тънките струни в душата ми. Да, това не е нито най-голямата планина, нито най-високата, но това е мястото, което не може да ми омръзне никога, може би защото е силно емоционално натоварено. Пирин ми открадна сърцето и всяко лято ходя по няколко пъти да си го търся.

На второ място е езерото Халщетер зее в Австрия. Затиснато между две планини, то е единственото място, което истински ме е разтърсвало от раз (след Пирин).

Защо го правиш? Какво ти носят колоезденето и приключенията? А, музиката?

Защото вярвам, че животът е нахално кратък. Не би ли било твърде глупаво просто да работим, да ядем и да ходим до тоалетната? Никой няма да дойде и да ни направи дните по-интересни. Истината е, че всеки от нас знае как обича да си прекарва времето. Просто трябва да правим това, което ни прави щастливи. Не родителите ни, не гаджетата, а нас самите.

Някой ще каже, че това е крайно егоистично. Аз ще ви кажа, че ако слушате чуждото мнение, никой не ви е виновен, че мечтите ви не се сбъдват. Карам колело, защото то ми дава една различна гледна точка към света (буквално и преносно). Ходя на туризъм, защото това ме успокоява – изморява тялото ми, но освежава ума ми. Ако не живеем в разбирателство със самите себе си, то това живот ли е?

Създаването на музика ми дава възможност да изразя неща, които не бих могъл да изразя по друг начин. Аз съм си най-големият фен и това винаги е било голямо предимство за мен самия. Така нямаш очаквания, не се съдиш и успяваш да извадиш навън всичко, което напира да излезе, но не си сигурен къде и как да го направиш по безопасен начин.

Как се подготвяш за дълъг преход с колело/планински преход?

Добрата подготовка може да ти спести много главоболия по време на самото пътуване. Не тръгвам никъде, без да съм погледнал прогнозата. На природата не ѝ пука за теб, така че не трябва да се шегуваш с нея.

Важно е да знаеш къде отиваш и правилно да прецениш силите си. Физическата подготовка е задължителна и добрата новина е, че физически можеш да се подготвиш за всяка една цел. По-трудното е да убедиш мозъка си да не се паникьосва в стресови ситуации. Ако запазиш хладнокръвие и мислиш трезво, мускулите ти сами ще те измъкнат.

Разкажи за някои от най-вълнуващите ти начинания от 2018-та година? Направи ли равносметка?

2018-та година беше сравнително спокойна, но в никакъв случай скучна или лоша. В нея имаше от всичко – посетих някои от любимите ми планински места в България. С приятели отидох до остров Тасос с колело. Записах нова песен, започнах да пиша книга, прекарах незабравими моменти с нови и стари приятели.

Мисля, че най-накрая започнах да взимам някои неща насериозно. Най-вече себе си.

Какво предстои? Постави ли си нови цели за 2019-та и какви са те?

О, да! Целите за новата година бяха поставени още в края на 2018-та. Трудно ми е да ги степенувам, защото всички те са от огромно значение за мен. Ще започна с това, че съм събрал всичките си забавни истории от велопътешествието до Германия в книга. Надявам се, че тя съвсем скоро ще види бял свят и ще бъде достъпна за публиката.

Другото нещо, към което съм се устремил, е маратонът в Пловдив. Никога през живота си не съм бягал повече 12-13 километра накуп, така че да изтичам 42 километра наведнъж ще бъде едно огромно предизвикателство за мен.

Освен това съм замислил и едно велопътешествие до Охрид. За разлика от останалите приключения, в които съм се впускал, това ще бъде обвързано и с благотворителност. Надявам се, че до края на месеца ще имаме повече яснота относно цялостната кампания и тогава ще мога да ви разкрия повече подробности относно тази моя цел за 2019-та година.

NO COMMENTS

LEAVE A REPLY

Този сайт използва Akismet за намаляване на спама. Научете как се обработват данните ви за коментари.