„Гражданин с безсмислен вот” – новата публицистична книга от проф. Валентин Мутафчиев

Уважаваният български ортодонт проф. Валентин Мутафчиев разглежда наболели за обществото теми като пробойните в здравеопазването, липсата на навременнно и обективно правосъдие, задкулисието, корупцията, укриването на данъци, незаконните строежи и куп други нередности у нас в новата си публицистична книга „Гражданин с безсмислен вот“. Разгърнатите на страниците на изданието мисли на професора нямат претенциите да са готови решения, а по-скоро да щрихират проблемите, които измъчват независимия български „гражданин с безплатен вот“ (според първата публицистична книга на автора) – проблеми, за които трябва да говорим по-често и по-високо.

Колко негативно влияние оказват върху нацията ни липсата на адекватна стратегия и приемственост при изпълнение на стратегически цели? Защо безконтролното нарастване на болнични легла не бива да бъде подминавано с лека ръка? Каква е връзката между минималната пенсионна възраст, гражданските права и компенсациите?

В търсене на отговорите на тези и редица други наболели въпроси, свързани със съвремието и бъдещето на българина, един от най-изтъкнатите специалисти-ортодонти в България – проф. Валентин Мутафчиев – е написал втората си публицистична книга: „Гражданин с безсмислен вот”.

С прецизен анализ, но без да има претенциите, че предлага готови решения, професорът насочва вниманието на читателя към основните проблеми, пред които се изправя съвременното българско общество.

Освен безумията в правосъдната ни система и здравеопазването ни, сред разгледаните от Мутафчиев въпроси са още неграмосността, демографските проблеми, източването на здравната каса, проблемите в БДЖ, популизма на псевдозащитниците на природата, безработицата, пенсиите и заплатите, (не)разбирането на Истанбулската конвенция и др. Изложена е и активната позиция на автора за отварянето на Българската православна църква към хората.

В предговора на „Гражданин с безсмислен вот“ проф. Мутафчиев обобщава: „Пиша, защото истината е една, а ние сме много. Защото интересите на управляващи и опозиция се разминават с интересите на мислещите граждани с безплатен вот, пряко или косвено и с интересите на бедните и на богатите, с интересите на имагинерния „народ“, за които се вайкат всички политици.“

Проф. Валентин Мутрафчиев (1943) е родом от Трявна. Завършва Стоматологичен факултет – София и през 1971 г. започва работа като асистент в Катедрата по ортодонтия във факултета, където от 2007 г. е ръководител. Член и съосновател на Европейската и Световната федерация по ортодонтия, проф. Мутафчиев е и създател и ръководител на първата ортодонтска клиника у нас – „Валор“. Освен с дългогодишната си практика като специалист по ортодонтия и един от пионерите в прилагането на съвременните ортодонтски апарати и подходи в България, проф. Мутафчиев е автор и на 4 учебника, 5 монографии и над 100 публикации по ортодонтия, както и на поетичната книга „Извънбрачна любов“ (2009), публицистичния сборник „Гражданин с безплатен вот“ (2013) и автобиографичната книга „ДИРЯ. Моята ортодонтия“ (2016). Член е на Съюза на българските писатели и е почетен гражданин на Трявна.

Официалната премиера на новата книга на проф. Мутафчиев – „Гражданин с безсмислен вот“, ще се състои на 11 септември (сряда) от 18:00 часа в Театър „Българска армия“, зала „Миракъл“ (ул. „Георги С. Раковски” 98, ет. 5). За книгата ще говорят авторът, поетът Христо Ганов и проф. Милан Миланов. През септември проф. Мутафчиев ще представи книгата и в родната си Трявна.

Откъс от „Гражданин с безсмислен вот“, проф. Валентин Мутафчиев

Здравно осигуряване и солидарност

Тук бих искал да изтъкна един малък, но важен детайл. Солидарността е между коректно плащащите здравни осигуровки, а не между плащащи и неплащащи. Защото мантрата „безплатно здравеопазване“ отдавна се ползва само от политици популисти. Те добре знаят, че и апаратура, и лекарства, и компетенция имат висока цена, която трябва да бъде платена. Не бива някои да живеят и да се лекуват за сметка на останалите, защото държавата им е „длъжна“. Или както пише Фредерик Бастия преди около два века: „Държавата е фикцията, чрез която всеки иска да живее за сметка на всички останали“.

В чл. 52 от Конституцията на Република България е записано:

„(1) Гражданите имат право на здравно осигуряване, гарантиращо им достъпна медицинска помощ, и на безплатно ползване на медицинско обслужване при условия и по ред, определени със закон.

(2) Здравеопазването на гражданите се финансира от държавния бюджет, от работодателите, от лични и колективни осигурителни вноски и от други източници при условия и по ред, определени по закон“.

От тези текстове става ясно, че първо трябва да се съберат парите, за да получат безплатно здравеопазване осигурените. Но как да стане това, след като:

– от 1,2 до 2 млн. граждани не са осигурени. От тях почти половин милион са в чужбина. Докато в Германия според председателя на Комисията по здравеопазване в Народното събрание (НС) през 2013 г. при 80 млн. население неосигурените са били около 50 000 души при наличие на 100 здравни каси;

– се преценява, че около 450 000 от неосигурените от нас са в състояние да се осигурят, но не го правят. Дали защото не искат да плащат „солидарно“ за неплащащите, или защото не желаят да заплащат два пъти – веднъж здравни осигуровки и втори път – за благодарност или избор на лечител, за по-добро обслужване или екстри по време на лечението;

– държавата осигурява в различна степен пенсионери и държавни служители, без да се съобразява с условието на Европейската комисия (ЕК) до 2016 г. да се реши въпросът с изплащането на цялата вноска. През 2015 г. НС гласува постепенно увеличаване на тези вноски до 100% за 10 години. Защото не е редно тези групи да се лекуват с парите на здравноосигурените. Би трябвало всички, които получават държавна заплата, да си плащат здравноосгурителните вноски. Такова предложение е направено от социалистите още през 2014 г. Дали и как държавните служители ще бъдат компенсирани от работодателя си, е друг въпрос.

проф. Валентин Мутафчиев

Трябва ли да сме солидарни за лечението на пияни, безотговорни шофьори, катастрофирали заради дрога или наркотици, на наранени при сбивания и под.? Съществуват и куриози. През 2017 г. осемнадесетгодишен младеж, настанен в токсикология заради употреба на марихуана, пребива за „благодарност“ дежурната медицинска сестра. Не е ли редно този младеж сам да отговаря за поразиите на собственото си здраве?

Само за една година – между 2012 и 2013 г. – с 10 на сто са се увеличили натровените с алкохол деца – 230 българчета, основно до 15 години. Дали всички те, дори да са им платени здравни осигуровки, трябва да получават нашата солидарност – за своята и на родителите си безотговорност? Дали не е основателно и морално разходите за лечение на директните прояви на алкохолизма (травми, отравяния и др.) да са за сметка на пияните, а когато са малолетни – на родителите. Който няма пари да плати разходите – да ги отработи с безвъзмезден труд.

Още по-страшен е въпросът с наркоманите. Безспорно е, че трябва да им се помага. Безспорно е също, че не е достатъчна солидарността на здравноосигурените, които не бива да носят отговорността за безнаказаното житейско затъване в „безпроблемния свят“ на наркотиците. За финансовото обезпечаване на трудното излизане от блатото обаче нe бива да се изключват родителите. Защото средствата на здравноосигурените са твърде нужни за много други „некефлийски“ болести. И е много важно всички преки и косвени виновници за зарибяването и снабдяването с наркотици – дребни и големи риби, – когато ги заловят и осъдят, да плащат солидна глоба, която да влезе във фонд за подпомагане лечението на наркомани. Това може да се отнася до всички наказуеми прояви, довели до лечение на пациента