Goosebumps: „Нощта, в която куклата оживя“ и „Морското чудовище“

5/5

На 20 октомври за първи път на български излизат книгите „Нощта, в която куклата оживя“ и „Морското чудовище“. Те са част от  поредицата Goosebumpsедна от най-продаваните детски серии на всички времена, преведена на 32 езика. Страховитите и забавни истории на Р.Л. Стайн са продадени в 400 млн. екземпляра и вписани в „Книгата на рекордите на Гинес“. По серия  Goosebumps има и телевизионна адаптация.

За автора

Р. Л. Стайн казва, че има невероятна професия: „Работата ми е да плаша децата!“ Той споделя, че целта му е да покаже на децата, че може да четат и да се забавляват едновременно.

Р. Л. Стайн започва да пише, когато е на девет години и досега не е спрял. Първите му книги са хумористични, по-късно започва да създава страшни истории. Големият му успех идва с поредицата Goosebumps, която бързо го превръща в един от най-популярните детски автори.

Стайн живее в Ню Йорк със съпругата си Джейн и кучето им Мини. Синът им Матю е композитор и музикант.

За поредицата

Поредицата Goosebumps излиза за първи път през 1992 и бързо става популярна по целия свят. Тя е една от най-продаваните детски серии на всички времена, вписана в „Книгата на рекордите на Гинес“. Преведена е на 32 езика и по нея има телевизионна адаптация, която води класациите за детски предавания в САЩ три поредни години.. В България теленовелите са излъчвани по БТВ през 2002 г.

Страховитите и забавни истории на Р.Л.Стайн са продадени в 400 млн. екземпляра и не спират да очароват малките читатели в цял свят.

noshta-v-koyato-kuklata

„Нощта, в която куклата оживя“

Крис и Линди са близначки, на които им е писнало да делят всичко: външността, стаята и дори приятелите си.

Линди намира захвърлена на боклука кукла и решава да я запази за себе си. Тя я кръщава Шляпи и започва да си играе с нея. Крис позеленява от завист: защо сестра й винаги получава най-хубавите неща? Ами тя? Как само й се иска да има своя кукла, за да даде на Линди да се разбере!

Желанието й се сбъдва и Крис се сдобива с Мистър Як! Той изглежда точно като Шляпи, но изведнъж започват да се случват странни неща. Ужасяващи неща, от които те побиват тръпки. Възможно ли е Мистър Як да е оживял и да е в основата на всичко?

Откъс

По-късно същата вечер Крис се надигна в леглото си. Беше сънувала кошмар.

Преследваха ме – спомни си тя все още с разтуптяно сърце. Кой я преследваше? Или какво?

Не си спомняше.

Огледа се из тъмната стая, изчаквайки сърцето u да възстанови нормалния си ритъм. В стаята бе горещо и задушно, макар че прозорецът бе отворен, а завесите се полюшваха от вятъра. Линди спеше дълбоко, легнала на една страна в леглото си, разположено до това на Крис. Тя тихичко похъркваше с леко раздалечени устни, а дългата u коса бе разпиляна свободно около лицето u.

Крис погледна будилника върху нощното шкафче между двете легла. Беше почти три часът сутринта. Въпреки че бе напълно будна, кошмарът не бе избледнял съвсем. Тя все още се чувстваше напрегната, леко уплашена, все едно някой или нещо продължаваше да я преследва. Усещаше врата си парещ и скован.
Тя се обърна, изтупа възглавницата си и я подпря по-високо на таблата на леглото. Когато отново легна върху нея, нещо привлече погледа u. Някой седеше в стола пред прозореца и я гледаше. Крис си пое дълбоко въздух, но тогава осъзна, че това е Шляпи. Жълтата лунна светлина го огряваше и караше втренчените му очи да блестят. Той стоеше на стола, килнат леко надясно, едната му ръка бе отпусната върху страничната облегалка. Устата му бе застинала в широка подигравателна усмивка, а очите му сякаш се взираха право в Крис.

Крис го изгледа на свой ред, изучавайки изражението на куклата на жълтеникавата лунна светлина. После, без да се замисли, без даже да съзнава какво прави, тя тихо се смъкна от леглото си. Кракът u се заплете в чаршафите и тя едва не се спъна. Като изрита чаршафа, тя бързо се насочи към прозореца в отсрещния край на стаята. Попаднал в сянката u, Шляпи прикова поглед в нея. Щом Крис се приближи, усмивката му сякаш стана още по-широка.

Лекият ветрец развя завесите към лицето u. Крис ги отметна и премести поглед върху боядисаната глава на куклата.
Тя се протегна и поглади дървената му коса, която блестеше на лунната светлина. Главата му бе топла, по-топла от обичайното.

Крис бързо дръпна ръката си.

Какъв беше този звук?

Сякаш Шляпи u се бе присмял. Той ли беше?

Не. Разбира се, че не.

Крис усети, че се задъхва.

Защо откачам заради тази тъпа кукла? – помисли си тя.

В леглото зад нея Линди издаде някакъв бълбукащ звук и се обърна по гръб.

Крис впери поглед в големите очи на Шляпи, проблясващи на светлината от прозореца. Тя сякаш го чакаше да мигне или да завърти очи наляво-надясно.

Изведнъж се почувства нелепо.
Той е просто глупава дървена кукла – каза си.

Протегна ръка и го блъсна.

Скованото тяло се килна настрани. Твърдата глава се чукна глухо в дървената облегалка на стола.

Крис го погледна със странно задоволство, сякаш му бе дала да разбере.

Завесите отново се развяха към лицето u и тя ги отметна.

Доспа u се и понечи да се върне в леглото си. Едва бе направила и крачка, когато Шляпи се пресегна и я сграбчи за китката. morskoto-chudovishte

„Морското чудовище“

Не влизай във водата!

Били и сестра му Шийна прекарват лятната ваканция с чичо си – д-р Дийп, на изследователски кораб в Карибско море. Той е морски биолог, който изучава навиците на рибите и търси нови подводни видове. Били обожава приключенията и мечтае един ден да стане световноизвестен морски изследовател. За разлика от скучната си сестра, която няма и грам въображение.

Палубата на кораба е идеална за игра и хващане на тен. Били и Шийна трябва да спазват само едно правило: да стоят далеч от кораловия риф. Под неговата повърхност се спотайва нещо голямо, опасно и люспесто. Нещо, което неустоимо привлича Били…

 

1

Р. Л. отговаря на най-задаваните въпроси

Не се плаша от филмите на ужасите, напротив – смея се от сърце!

В: Защо реши да пишеш страшни книги? Има ли определен филм или сериал, който те вдъхнови?

О: Винаги съм харесвал страшни филми и книги. Когато бях на около осем или девет започнах да чета комикси на ужасите. Казваха се „Гробница на ужасите“ и „Истории от криптата“. С брат ми  обожавахме филмите на ужасите и гледахме всеки един на кино! Не се плашехме –  напротив, смеехме се от сърце.

В: От къде ти хрумват идеи за историите? От неща, които са ти се случили действително ли? Или от сънищата, кошмарите или мечтите ти?

О: От всевъзможни места. Но повечето от идеите ми са  в следствие на заглавието. Първо се опитвам да измисля много добро заглавие. , защото тоо ме води към историята. Между другото никога не ми е хрумвала идея отсънищата ми– те са пълна скука!

В: Някога виждал ли си призрак?

О: Никога не съм виждал призрак – но продължавам да се оглеждамJ!

В: Ако можеше да бъдеш герой от книгите си, кого би избрал и защо?

О: Шляпи, злата кукла от Goosebumps. Защото дори убийството му се разминава безнаказаноJ.

В: На колко години беше, когато разбра, че искаш да станеш писател?

О: На девет. Започнах да пиша разкази и книги с шеги – и се чувствах страхотно! Майка ми ме молеше да изляза и да играя. Не можеше да ме изкара от стаята ми. Аз просто продължавах да пиша.

В: От какво се страхуващ? Имаш ли фобии?

О: Имам една фобия – не мога да скачам във вода. Трябва да стъпя в плувен басейн, не мога да скоча или да се гмурна. На племенниците ми им е много смешно, че страшен тип като мен го е страх да скочи в басейн.

В: Идват ли деца в къщата ти на Хелоуин? Какви лакомстваобикновено им даваш?

О: Децата идват в апартамента ми в Ню Йорк, защото имам скелет и купа с очи и още много страшни неща. Освен сладките, винаги им подарявам и екземпляр от моите книги.

В: Ако можеше да си животно за седмица, кое животно би избрал и защо?

О: Бих бил тюлен в зоопарка в Сентръл парк. Хранят ги с купища риба и могат да си плуват цял ден.

В: Случвало ли ти се е, когато пишеш книгите си, да изплашиш самия себе си?

О: Не ми се е случвало, но се надявам да съм ужасил другите!

В: Имаш ли някакъв съвет за млади писатели?

О: Да, пишете всеки ден. Само абзац или два. Водете си дневник. Така винаги ще пишете.

В: Ако не си изкарваше хляба като писател, какво би правил?

О: Нямам представа. Всичко, което някога съм правил, е да пиша.

Share on facebook
Facebook
Share on twitter
Twitter
Share on linkedin
LinkedIn
Share on pinterest
Pinterest
Share on whatsapp
WhatsApp