Големите проблеми на малките хора

0
141
Големите проблеми на малките хора

Всички сме били малки. Някои от нас си мечтаехме да станем големи. Сега като големи, пък си мечтаем да сме малки отново. Но с известни уговорки обаче. Да си малчуган е чудесно в много отношения – хранят те, поят те, не те занимават с досадните задължение на големите. Освен когато трябва да идеш да купиш хляб, да изхвърлиш боклука или пък още по-досадното – да се усмихваш и да поздравяваш всеки срещнат. Сега като се замисля, срещите с възрастните бяха често неловки и болезнено скучни.

Спомнете си как трябваше да се храните прилично и да не си качвате краката на стола, когато сте на гости или когато у вас е имало гости. Понеже съм бил дете, знам, че на всички мои връстници от детската градина им беше много интересно да гледат мачове и да бистрят политиката заедно с големите, докато по телевизора върви „Панорама“. Няма да лъжа – и аз предпочитах бира, спорт и новини пред това да си играя. Не се притеснявайте, не сте били само вие 🙂

Има обаче едни класически моменти от детството, които се помнят за цял живот. Веднага давам пример – играете си весело вкъщи или на двора и изведнъж се появява цяла група непознати (в добрия случай приятели на вашите), която да ви развали рахата. Ако сте момченце, почват да ви питат неща, които не сте баш сигурни какво означават. Други въпроси пък разбирате, ама някак си пак остава неясно кое дали расте…Ако сте момиченце сте или принцеса, или не ви обръщат внимание 🙂 (моля момиченцата да споделят мнение в коментарите). Естествено не може без въпроса „Имаш ли си гадже?“. Тука няма значение какъв отговор давате, понеже докато го измислите този, който ви е питал вече въобще не ви слуша, ами реже салатата. Мачът започва всеки момент, кой ще чака малкия да каже дали има гадже, или не???

Защо да си дете не е толкова лесно?

Другите класики са неизменно свързани с приятелите на баба и дядо. Признавам си, умирах от кеф когато бабичките и лелките ми щипеха бузите и ги целуваха. Най-голямото щастие беше да ядеш сладолед. Не защото сладоледът беше много вкусен, а защото после услужлива леля идва при теб, наплюнчва си палеца и ти почиства около устата. Но това не е всичко. Като стане време за ядене, осъзнаваш, че си загубил. Битката с бабите е неравностойна, колкото и да изядеш, не е достатъчно. „Пуу, т‘ва дете нищо не яде, значи!“ или леката закана „Ако не си го изядеш, ще ти го сипя във врата!“ са само част от арсенала на бабите и лелките в детската градина.

Възрастните са коварни. Те имат какви ли не методи за изтезания. Карат те да спиш следобед. Всеки ден. За поне два часа. Те знаят кога ти се ака, кога си гладен, какво ти харесва и какво не. Всъщност, те знаят, че любимият десерт на децата е грис или розово кремче, което няма никакъв вкус, а любимата закуска е супа. Дори на малките да не им се яде пържен дроб, големите са настоятелни. Трябва да го изядеш, може пък да ти хареса. Дето се вика, най-много да го повърнеш после.

А да си миеш зъбите е супер досадно. Но това е нищо в сравнение с тягостните моменти, когато в първи клас чакаш пред кабинета на фелдшерката. Опашката се движи и това е проблемът. Знаеш, че нещо лошо предстои, защото виждаш как от кабинета излизат плачещи деца, рамената им кървят. Господи, трябва ли и на мен да ми бият инжекция? В същото време се чува възрастен глас „Е, не ти е излязло червото, защо ревеш?“ Става ти по-спокойно, щом червото ти е още в корема, всичко е точно. А спомняте ли си как ни проверяваха главите за въшки? Един по един ни викат най-отпред и всеки се моли точно на него да не открият въшки. Срамът е голям, а и вече нямаш приятели.

Е, да, с тези малки изключения е забавно да си дете. За жалост го осъзнах, чак като пораснах. За сметка на това сега се стремя да се радвам на всичко по детски и да не взимам възрастните много на сериозно. Грис, обаче в уста не слагам, та ако ще да падне небето.

NO COMMENTS

LEAVE A REPLY

This site uses Akismet to reduce spam. Learn how your comment data is processed.