От 6 юни до 4 юли столичната галерия „Ракурси“ представя изложбата „Безтегловност“ на Калия Калъчева. Откриването е днес от 18:30 часа.
Родената в София авторка завършва магистърска степен по живопис в Националната Художествена Академия през 2011-та и още същата година е удостоена с Наградата за млад живописец с обещаващо развитие на Фондация „Едмонд Демирджиян“. През 2012-та е сред шестимата номинирани творци за наградата МОСТ. През 2014 г. печели място в престижната резидентната програма на Сите дез Ар в Париж, Франция. През 2016 г. е включена в друга творческа резиденция – Oberpfälzer Künstlerhaus в Швандорф, Германия. През 2017-та получава специално признание в конкурса „Жените в изкуството“, Орландо, Флорида. 2020 г. ѝ носи наградата на СБХ за млад автор на Биенале за съвременно изкуство „Приятели на морето“ в Бургас.
През 2021-ва участниците в „Национален конкурс за живопис и скулптура“ я избират за победител в категория „Живопис“. През 2022 г. печели награда за Живопис по време на изложбата „Биографично: места на преживяното“ Картини на Калия Калъчева са част от колекциите на Центъра за изкуство „Уго Вутен“ в Белгия, Imago Mundi – колекция Лучано Бенетон, Италия, Национална Художествена Галерия в София, Софийска градска художествена галерия, частни колекции в България, Великобритания, САЩ, Германия, Чехия, Италия, Сърбия и други. Калия има над 20 самостоятелни изложби и участия в над 100 общи национални и международни изложби.
За експозицията си самата Калъчева коментира:
„Безтегловност е желанието ми за безвремие.
Желанието за свобода и обхват на безкрая. Желанието за хармония.
Преди години фрази като „забързаното ежедневие, в което живеем“ ми се струваха абсолютно клише. Сега времето не е бързо, то е скорострелно. Забързано ежедневие не е тривиалност от миналото, за съжаление вече е тенденция, говори се дори за мода. Или може би безсмислено бързане?
Какво пропускаме, докато тичаме към бъдещето? Залезите и изгревите се гонят в един безкраен розов земен рай. Смесват се в един единствен момент, който или чакаме, или сме изпуснали. Отново стремеж за всичкоправене и всичкоможене. Всеобхватно напрежение.
Безтегловността в изложбата разглежда земната повърхност като платформа в космическа илюзия. Подземен космос от диамантни звезди. Желание за всемир. Изстрел в безвремието. Въртележка. Парк на удоволствието. А какво е то? Удоволствието от спечеленото време, удоволствие от безвремие.
С тази изложба представям размислите си от последните месеци – почти година – на скорострелни събития и лични, и обществени. Представям идеята си за момента на настоящето. За спокойствието, момент за любов, бавен момент от време за нещо, което не си направил, а много искаш.“
